Mарка онистуси
Забелязвайте благословиите си
В нашето тяло живее както естествен човек, така и човек с божествена същност. Божественият е част от Отца и знае всичко. Но естественият човек често осъзнава значението на нещата, след като ги изгуби.
Бих искала да споделя с вас три урока, които научих в моментите, когато прозрях тази истина.
Посещавам църковните събрания всяка неделя и взимам от причастието. По този начин подновявам заветите си с Господ, сдобивам се с нови сили и подкрепа, така че да мога по-добре да се справям с всички ситуации, в които изпадам през седмицата. Привикваме към хубавите неща много бързо; те ни подкрепят и усилват и лесно можем да започнем да ги взимаме за даденост.
Когато не е възможно да отида на събранията някоя неделя, забелязвам разликата. Чувствам как ми липсва нещо много важно. Молитвата и изучаването на Писанията ми помагат да оцелея през седмицата. Но възможността да взема от причастието следващата неделя поражда в мен още по-дълбоки чувства на благодарност. И тогава отново ясно си давам сметка каква огромна благословия е това за нас.
Господ ни заповядва да се събираме често в Негово име. Когато съм следвала този съвет през седмицата поне веднъж, в неделята чувствам как ми е останало още малко „гориво“. Мога да обръщам внимание на други неща, а не само на това да подновявам собствените си сили. Обръщам по-голямо внимание и забелязвам възможностите за служба. Осъзнавам кой се нуждае от подкрепяща усмивка, кой от прегръдка, кой от това да си размени блага дума с друг. Давам си сметка, че трябва да се радвам и да дарявам радост.
Моята работа ми дава възможност да посещавам храма на всеки седем седмици. Това лято общежитието за гости беше в ремонт и не успях да отида. Чакането ми се стори безкрайно! Не минаваше и ден без да се сетя за храма. Нищо и никой не можеше да потуши голямото ми желание. Аз преглеждах отново и отново картичките за храма, особено тези на хората, които се нуждаеха от запечатване. Чувствах как те също чакат да се съберат най-накрая с обичните си хора.
Хора от различни сфери на живота се събират в храма като едно семейство, за да служат заедно в продължение на седмица. Това е идеалната възможност да увеличаваме нашето търпение, загриженост и обич. В храма изпитваме мир, можем да простим на другите, включително и на себе си, защото чувстваме толкова ясно любовта на Бог и на Неговия Син.
Промяната след посещение в храма е очевидна. Чувствам как израствам по време на събранието за причастие и други редовни дейности. Спомням си какво е било състоянието ми преди да посетя храма и това ми служи за сравнение. По-спокойна съм, сдържана и щастлива. Откривам повече възможности за служба, чувствам повече обич към моите братя и сестри. Става ми по-лесно да разбирам, че естественият човек в нас е този, който критикува и съди другите. Става ми по-лесно да помня, че Бог обича всички Свои чеда и гледа на сърце.
Никой от нас не е безгрешен. Всеки има нужда от покаяние. „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък по нея“ (Йоан 8:7) – казва Исус на книжниците и фарисеите, които искат да замерят хванатата в прелюбодейство жена. Ако прощаваме прегрешенията на другите, то тогава ние намираме мир. Само Бог има правото да съди.
Свидетелствам, че Бог е жив и ръководи Своята Църква и че поради единителната жертва на Спасителя, всички ние имаме възможността да се завърнем при Него, ако сме верни и непоколебими в това да вършим своята част.