Това, което се надявам моите внучки (и внуци) да разберат за Обществото за взаимопомощ
От деня, в който Евангелието започва да се възстановява в тази диспенсация, Господ е имал нужда от предани жени, които да участват като Негови ученици.
Привилегия е да се обърна към вас на това историческо събрание. Благословия за нас е да бъдем заедно. По време на моята служба като обща президентка на Обществото за взаимопомощ аз развих дълбока обич към сестрите от тази Църква и Господ е разширил моето разбиране относно Неговите чувства и очаквания към нас.
Озаглавила съм посланието си така, “Това, което се надявам моите внучки (и внуци) да разберат за Обществото за взаимопомощ”. Моите най-големи внучки усилено работят по своя Личен напредък и развиват навиците и качествата на праведната женственост. Скоро те и техните връстнички ще поемат отговорността на това велико световно сестринство.
Надявам се казаното в това послание да даде на тях и всички, които го чуят и прочетат, едно ясно разбиране за Господните цели за Неговите дъщери, поставени с организирането на Обществото за взаимопомощ.
Един древен модел на ученичество
Надявам се моите внучки да разберат, че днешното Общество за взаимопомощ е организирано според един модел на ученичество, който е съществувал в древната Църква. Когато Спасителят организирал Своята Църква в новозаветни времена, “жените взимали дейно участие в (Неговото) служение”1. Той посетил Марта и Мария, две от Неговите най-отдадени последователки, в дома на Марта. Докато Марта Го слушала и Му служила според обичаите на своето време, Той й помогнал да разбере, че тя можела да направи повече от това. Той помогнал на Марта и Мария да разберат, че те могли да изберат “добрата част”, която не ще се отнеме от тях2. Този внимателен коментар послужил като покана за участие в Господното служение. А по-късно в Новия завет силното свидетелство на Марта за божествеността на Спасителя ни дава известно разбиране за нейната вяра и отдаденост3.
Четейки по-нататък в Новия завет, ние научаваме как апостолите продължили да установяват Господната Църква. Също така научаваме за праведни жени, чието ученичество допринася за растежа на Църквата. Павел споменава, че такива жени живеят в Ефес4 и Филипи5. Но с изгубването на Господната Църква по време на вероотстъпничеството този модел на ученичество също бил изгубен.
Когато Господ започва да възстановява Своята Църква чрез Пророка Джозеф Смит, Той отново включва жените в модела на ученичество. Няколко месеца след официалното организиране на Църквата Господ чрез откровение разкрива, че Ема Смит трябва да бъде отделена за ръководителка и учителка в Църквата и помощница на своя съпруг, Пророка6. В нейното призование да помага на Господ в изграждане на Неговото царство са й дадени напътствия как тя да увеличава своята вяра и лична праведност, как да укрепва своето семейство и дома си и как да служи на околните.
Надявам се моите внучки да разберат, че от деня, в който Евангелието започва да се възстановява в тази диспенсация, Господ е имал нужда от предани жени, които да участват като Негови ученици.
Искам да дам само един пример за техния забележителен принос в мисионерската работа. Големият растеж на ранната Църква става възможен, защото верни мъже са готови да напуснат семействата си и да отпътуват към непознати места, преживявайки лишения и трудности, за да проповядват Евангелието. При все това тези мъже разбирали, че техните мисии не биха били възможни без пълната вяра и партньорство на жените в живота им, които поддържали домове и бизнес и печелили доходи за своите семейства и мисионерите. Сестрите също така се грижели за хиляди обърнати във вярата, които пристигали в техните общности. Те били дълбоко отдадени на един нов начин на живот, на изграждането на Господното царство и на участието в Неговото спасително дело.
Свързани със свещеничеството
Надявам се моите внучки да разберат, че Господ вдъхновява Пророка Джозеф Смит да организира жените на Църквата “под ръководството на свещеничеството и по модела на свещеничеството”7 и да ги учи “как да придобият привилегиите, благословиите и даровете на свещеничеството”8.
Когато Обществото за взаимопомощ е официално организирано, Ема Смит продължава в своето призование като ръководителка. Тя е определена за президентка на организацията с две съветнички, които да служат с нея в президентство. Вместо да бъде избрана чрез вот, както става в организации извън Църквата, сестрите в това президентство са призовани чрез откровение, подкрепени от сестрите, които то ще ръководи, и отделени от свещеническите ръководители, така че да служат в своите призования, “призован(и) от Бога чрез пророчество и чрез полагане на ръце от тези, които имат власт”9. Организирани под ръководството на свещеничеството, за президентството е възможно да получава напътствие от Господ и Неговия пророк за своето дело. С организацията на Обществото за взаимопомощ става възможно Господното хранилище от таланти да бъде управлявано с мъдрост и ред.
Жените в тази първоначална група разбират, че им е дадена власт да преподават, вдъхновяват и организират сестрите да помагат в Господното дело на спасението. На първите си събрания сестрите са учени на ръководните цели на Обществото за взаимопомощ: да увеличават вярата и личната праведност, да укрепват семейства и домове и да издирват и помагат на изпадналите в нужда.
Надявам се внучките ми да разберат, че организацията на Обществото за взаимопомощ играе основна роля в подготовката на светиите за привилегиите, благословиите и даровете, които могат да бъдат намерени единствено в храма. Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че Обществото за взаимопомощ “е основна част от царството Божие на земята” и “е така замислено и управлявано, че да помага на преданите си членове да получат вечен живот в царството на Отца”10. Можем да си представим какви чувства са изпитвали сестрите на първите събрания на Обществото за взаимопомощ в магазина от червени тухли на Джозеф Смит, разположен срещу хълма, на който се строял храма, докато слушали как Пророкът ги учи, че “следва да се създаде избрана общност, отделена от всичките злини на света, превъзходна, добродетелна и свята”11.
Надявам се моите внучки да ценят храма толкова високо, колкото сестрите на първоначалното Общество за взаимопомощ, които вярвали, че храмовите благословии са върховната награда и великата цел на всяка жена светия от последните дни. Надявам се, подобно на сестрите на първоначалното Общество за взаимопомощ, моите внучки всекидневно да се стремят към достатъчна зрялост да сключат и спазват свети храмови завети и, когато отидат в храма, да обърнат внимание на всичко казано и направено. Чрез благословиите на храма те ще бъдат надарени със сила12 и благословени да получат “ключа на познанието за Бога”13. Чрез обредите на свещеничеството, отслужвани единствено в храмовете, те ще бъдат благословени да изпълнят своите божествени и вечни отговорности и ще обещаят да живеят като отдадени последователки. Благодарна съм, че една от основните Господни цели при организирането на Обществото за взаимопомощ е да даде на жените отговорността да си помагат взаимно да се подготвят за “по-висшите благословии на свещеничеството, откривани в обредите и заветите на храма”14.
Убежището и влиянието на световното сестринство
Надявам се моите внучки да разберат важното влияние и възможности на това велико световно сестринство, Обществото за взаимопомощ. От 1842 г. Църквата се е разраснала извън границите на Наву, като сега Обществото за взаимопомощ се намира в над 175 страни, където сестрите говорят на повече от 80 езика. Всяка седмица се организират нови райони и клонове, като нови общества за взаимопомощ стават част от това вечно разрастващо се сестринство, “разпростряло се из континентите”15. Когато Обществото за взаимопомощ било относително малобройно и организирано главно в Юта, ръководителките му могли да съсредоточат своите усилия и отдаденост върху местни социални програми и взаимосвързана спомагателна дейност. Те развивали домашно производство и осъществявали проекти за строене на болници и съхранение на зърно. Тези ранни усилия на Обществото за взаимопомощ установявали модели на ученичество, които сега се прилагат по цял свят. С нарастването на Църквата Обществото за взаимопомощ сега може да реализира своите цели във всеки район и клон, във всеки кол и окръг, адаптирайки се в един непрекъснато променящ се свят.
Всеки ден сестри на Обществото за взаимопомощ по света изпитват пълния спектър от житейски трудности и преживявания. Жени и техните семейства днес живеят очи в очи с неосъществени очаквания, умствено, физическо и духовно заболяване, злополуки, смърт. Някои сестри страдат от самота и разочарование, защото нямат собствени семейства, а други страдат от последиците на лоши избори на членове на техните семейства. Някои са преживявали война, глад, природни бедствия, а други натиска на пристрастявания, безработица или недостатъчно образование и обучение. Всички тези трудности имат потенциала да отслабят вярата и да изчерпят силата на отделните хора и семействата. Една от Господните цели с организирането на сестрите в едно ученичество е да осигури взаимопомощ, която да ги издигне над “всичко, което пречи на радостта и развитието на една жена”16. Във всеки район и клон съществува Общество за взаимопомощ със сестри, които могат да търсят и получават откровение и да се съветват със свещенически ръководители, за да се укрепват взаимно и да работят върху решения, приложими в техните домове и общности.
Надявам се моите внучки да разберат, че чрез Обществото за взаимопомощ тяхната отдаденост се разширява и те могат да участват с други хора в доброто, впечатляващо и героично дело, вършено от Спасителя. Делото, което сестрите от тази Църква биват молени да вършат в днешно време, никога не е било твърде скромно или маловажно и несъществено за Господ. Чрез своята вярност те могат да чувстват Неговото одобрение и да бъдат благословени със спътничеството на Неговия Дух.
Моите внучки също така следва да знаят, че сестринството на Обществото за взаимопомощ може да осигури сигурност, убежище и защита17. Докато нашето време става все по-трудно, верните сестри от Обществото за взаимопомощ ще се обединяват в защитаването на домовете на Сион от пронизителните гласове на света и хищническото и провокативно влияние на противника. Чрез Обществото за взаимопомощ те ще бъдат учени и укрепвани, и пак учени и укрепвани, и влиянието на праведните жени може да благослови много повече от децата на нашия Отец.
Ученичество на грижа и служба
Надявам се моите внучки да разберат, че обучението при посещение е израз на тяхното ученичество и един важен начин да почитат своите завети. Този елемент на нашето ученичество следва да е много подобен на служението на нашия Спасител. В ранните дни на Обществото за взаимопомощ един посещаващ комитет от всеки район получавал задачата да оценява нуждите и да получава дарения, които да бъдат разпределяни сред нуждаещите се. През годините сестрите от Обществото за взаимопомощ и неговите ръководителки се научили стъпка по стъпка как да усъвършенстват своята способност да се грижат за другите. Имало периоди, в които сестрите се съсредоточавали повече върху изпълнението на посещения, преподаването на уроци и оставянето на бележки, когато се отбивали в домовете на техните сестри. Тези практики помогнали на сестрите да се научат на модели на грижа. Точно както хората във времето на Моисей се съсредоточавали върху изготвянето на дълги списъци с правила, сестрите от Обществото за взаимопомощ понякога са си налагали множество писани и неписани правила в желанието си да разберат как да се укрепват една друга.
Виждайки такава голяма нужда от взаимопомощ в живота на сестрите и техните семейства днес, нашият Небесен Отец желае да следваме една по-висока пътека и да проявяваме своето ученичество, като искрено се грижим за Неговите деца. Имайки предвид тази важна цел, ръководителките сега са учени да искат отчети за духовното и материалното благополучие на сестрите и техните семейства и за извършената служба18. А посещаващите учителки сега имат отговорността “искрено да опознаят всяка сестра, да й помагат да укрепва своята вяра и да отдава служба”19.
Като отдадени последователки на Спасителя ние усъвършенстваме своята способност да вършим нещата, които би свършил Той, ако беше сред нас. Знаем, че за Него е от значение нашата грижа, затова се опитваме да се съсредоточим по-скоро върху грижата за нашите сестри, отколкото над изпълнението на списък с неща за правене. Истинското служение се измерва по-скоро от дълбочината на нашето милосърдие, отколкото от съвършенството на предадената статистика. Ще знаем, че имаме успех в своето служение като посещаващи учителки, когато нашите сестри могат да кажат, “Посещенията ми помагат да израствам духовно” и “Знам, че моята посещаваща учителка е дълбоко загрижена за мен и моето семейство” и “Ако имам проблем, знам, че моята посещаваща учителка ще предприеме действия без да бъде канена”. Ръководителки, които разбират колко важна е службата на другите, ще се съветват заедно, за да търсят и получават откровение как да укрепват посещаващите учителки и как да организират и осъществяват едно вдъхновено служение.
Освен това, обучението при посещение е изпълнение на задължението на епископа да се грижи за Господното стадо. Епископът и президентката на Обществото за взаимопомощ имат нужда от службата на вдъхновени посещаващи учителки, които да им помагат в изпълнение на техните отговорности. Чрез служението на посещаващите учителки президентката на Обществото за взаимопомощ може да е запозната с благосъстоянието на всяка сестра в района и да дава отчет за него при разговорите си с епископа.
Президент Томас С. Монсън ни учи, че “когато се стремим с непоклатима вяра да изпълним възложените ни задължения, когато търсим вдъхновението на Всемогъщия в изпълнение на нашите отговорности, ние можем да извършим чудеса”20. Надявам се моите внучки да участват в чудеса, когато помагат обучението при посещение да се превърне в модел на ученичество, който Господ ще разпознае за Негов, когато дойде отново.
Изпълнение целите на Обществото за взаимопомощ
Тези и други основни учения за Обществото за взаимопомощ са вече на разположение на моите внучки в Daughters in My Kingdom: The History and Work of Relief Society. Тази книга съдържа история на наследството на Обществото за взаимопомощ и жените в тази Църква. Тя ще обедини и съгласува това световно сестринство с целите на Обществото за взаимопомощ и моделите и привилегиите на тези последователки. Тя е едно свидетелство за важната роля на жените в плана на щастие на нашия Отец и дава един непоклатим стандарт в какво вярваме, какво вършим и какво ще защитаваме. Първото Президентство ни е насърчило да “изучаваме тази книга и да позволим на вечните истини и вдъхновяващите примери, дадени в нея, да имат влияние в живота (ни)”21.
Знаейки, че организацията на Обществото за взаимопомощ е божествено установена, президент Джозеф Ф. Смит казва на сестрите от Обществото за взаимопомощ: “Ваша е задачата да поведете света и особено жените на света. … Вие сте главата”, казва той, “а не опашката”22. С наближаването на момента на Пришествието на нашия Господ аз се надявам моите внучки да израснат силни, предани жени, които прилагат принципите и моделите на Обществото за взаимопомощ в живота си. С превръщането на Обществото за взаимопомощ в начин на живот за тях аз се надявам, че те ще служат в единство с другите, за да осъществяват божествените му цели. Имам свидетелство за истинната и възстановена Църква на Исус Христос и съм благодарна за модела на ученичество, който е възстановен, когато Господ вдъхновява Пророка Джозеф Смит да организира Обществото за взаимопомощ. В името на Исус Христос, амин.