Неизпети песни
Макар да не знаем всички отговори, ние знаем важните принципи, които ни позволяват да посрещаме трагедиите с вяра и увереност.
Много хора са изправени пред сериозни проблеми и даже трагедии през земното пътуване. По цял свят ние виждаме примери на изпитания и премеждия.1 Душите ни са развълнувани от телевизионни кадри, показващи смърт, силни страдания и отчаяние. Виждаме как японците геройски се борят срещу опустошението, причинено от заметресение и вълна цунами. Болезнен е споменът от натрапчивите сцени от разрушаването на кулите на Световния търговки център, за които наскоро си припомнихме. Ние се натъжаваме, когато научаваме за подобна трагедия, особено когато страдат невинни хора.
Понякога трагедиите са много лични. Син или дъщеря умират млади или стават жертва на унищожителна болест. Животът на обичния родител е отнет поради небрежност или катастрофа. Когато се случи трагедия, ние скърбим и се стремим да понесем теглото един на друг.2 Ние оплакваме нещата, които няма да бъдат постигнати и песните, които няма да бъдат изпети.
Сред най-често задаваните въпроси на църковните ръководители са, “Защо един справедлив Бог позволява да се случват лоши неща, особено на добри хора? Защо на онези, които са праведни и служат на Господ, не им се спестяват подобни трагедии?”
Макар да не знаем всички отговори, ние знаем важните принципи, които ни позволяват да посрещаме трагедиите с вяра и увереност, знаейки, че има светло бъдеще за всеки от нас. Някои от най-важните принципи са:
Първо, ние имаме Отец в Небесата, Който лично ни познава и обича, и съвършено разбира нашето страдание.
Второ, Неговият Син Исус Христос е наш Спасител и Изкупител, чието Единение не само предоставя спасение и възвисяване, но ще компенсира цялата несправедливост в живота.
Трето, планът за щастие на Отца за Неговите чеда включва не само доземния и земен живот, а също и вечния живот, включително едно голямо и славно събиране с хората, които сме загубили. Всички неправди ще бъдат поправени и ние ще виждаме със съвършена яснота, безупречна перспектива и разбиране.
От ограничената перспектива на онези, които нямат познание, разбиране или вяра в плана на Бог, които само гледат през призмата на земния живот, изпълнен с войни, насилие, болести и злини, този живот може да изглежда депресиращ, хаотичен, несправедлив и безсмислен. Ръководителите на Църквата са сравнили тази перспектива с човек, който влиза по средата на пиеса от три действия.3 Хората без познание за плана на Отца, няма да разберат какво се случва в първо действие или доземното съществуване, и целите, които са установени там; нито пък ще разберат изясняването и решението, които ще се случат в третото действие, което представлява славното изпълнение на плана на Отца.
Много хора не разбират, че в Неговия любящ и изчерпателен план онези, които изглежда са в неизгодна позиция, без да имат собствена вина за това, в крайна сметка не са наказвани.4
След няколко месеца ще се навършат 100 години от трагичното потъване на океанския лайнер Титаник. Гибелните обстоятелства около това ужасно събитие отекват през целия век, откакто то е станало. Рекламните агенти на новия луксозен лайнер, който бил висок 11 етажа и дълъг почти колкото 3 футболни игрища,5 отправили прекомерни и неоправдани твърдения относно липсата на уязвимост на Титаник в зимните води, които били пълни с айсберги. Предполагало се е, че този кораб е непотопяем, при все това когато той потънал в ледения Атлантически океан, над 1 500 души изгубили своя земен живот6.
В много отношения потъването на Титаник е метафора за живота и много евангелски принципи. Това е перфектен пример колко е трудно да гледаме само през призмата на този земен живот. Погубените животи били с катастрофални последици, но все пак по същество чиста случайност. Наред с масовата касапница на двете световни войни и разрушаването на кулите на Световният търговски център, чиято 10-та годишнина току-що отбелязахме, ние сме видели в нашето съвремие само част от шока, агонията и моралните проблеми, съпътстващи събитията, които са резултат от злонамерената употреба на свободата на избор. В резултат на тези трагедии, независимо от причината, има ужасни последици за семействата, приятелите и народите.
По отношение на Титаник, били извлечени поуки за опасността от гордостта и плаването в неспокойни води и “че Бог не гледа на лице”7. Хората на кораба били с различно обществено положение. Някои били богати и известни, като Джон Джейкъб Астор, но имало също работници, имигранти, жени, деца и членове на екипажа8.
Има поне два случая със светии от последните дни на Титаник. И двата показват нашето предизвикателство при разбирането на изпитанията, скръбта и трагедиите, и ни дават прозрение как да се справяме с тях. Първият пример е за това как да бъдем благодарни за благословиите, които получаваме и предизвикателствата, които избягваме. Той е свързан с Алма Сони, който по-късно служил като висш ръководител9. Той беше моя президент на кол, когато се родих в Логан, Юта. Моето интервю за мисия бе проведено със старейшина Сони. През онези дни всички бъдещи мисионери биваха интервюирани от висш ръководител. Той оказа голямо влияние в моя живот.
Когато Алма бил млад мъж, той имал приятел на име Фред, който бил слабо активен в Църквата. Те водили многобройни беседи за служенето на мисия и накрая Алма Сони убедил Фред да се подготви и служи. И двамата били призовани в Британска мисия. В края на мисията им старейшина Сони, секретар на мисията, уредил пътуването за завръщането им в Съединените щати. Той купил билети за Титаник за себе си, Фред и четирима други мисионери, които също приключили своите мисии10.
Когато дошло времето за отпътуване, по някаква причина Фред бил възпрепятстван. Старейшина Сони върнал всички 6 билета за първото пътуване с новият луксозен лайнер и купил билети за кораб, който щял да отплава на следващия ден.11 Четиримата мисионери, които били развълнувани за пътуването на Титаник, изразили своето разочарование В отговор старейшина Сони перифразирал историята на Иосиф и неговите братя в Египет, записана в Битие: “Как да се върнем при семействата си, ако момчето не е с нас?”12 Той обяснил на своите колеги, че те всички дошли заедно в Англия и трябвало да се върнат вкъщи заедно. Впоследствие старейшина Сони научил за потъването на Титаник и с благодарност казал на своя приятел Фред, “Ти ми спаси живота”. Фред отговорил, “Не, като ме накара да отида на тази мисия, ти спаси моя живот”13. Всички мисионери благодарили на Господ за това, че ги е опазил живи.14
Понякога, както в случая със старейшина Сони и неговите колеги мисионери, големите благословии идват при онези, които са верни. Ние трябва да бъдем благодарни за всичките нежни милости, които получаваме през нашия живот.15 Ние не осъзнаваме множеството благословии, които получаваме ден след ден. Изключително важно е да имаме дух на благодарност в сърцата си.16
Писанията са ясни – онези, които са праведни, които следват Христа и спазват Неговите заповеди, ще преуспяват на земята.17 Съществен елемент за преуспяването е да имаме Духа в нашия живот.
Обаче праведността, молитвата и верността няма винаги да осигуряват щастлив край в земния живот. Мнозина ще преживяват сериозни изпитания. Когато това се случи, самият акт да имаме вяра и да търсим свещеническите благословии е одобрен от Бог. Господ обявява, “старейшините … (ще) бъдат призовани и трябва да се молят, и да положат ръцете си върху тях в Мое име; и ако те умрат, ще умрат в Мен, а ако оживеят, ще оживеят в Мен”18
Поучително е, че вторият случай със светия от последните дни и Титаник няма щастлив край. Айрин Корбет била на 30 г. Тя била млада съпруга и майка от Прово, Юта. Тя има голям талант като художник и музикант, била също учителка и медицинска сестра. По настояване на медицинските специалисти в Прово, тя преминала 6-месечно обучение за акушерки в Лондон. Голямото й желание било да остави следа в света. Тя била внимателна, загрижена, набожна и доблестна. Една от причините да избере Титаник за завръщането си в САЩ били мисионерите, тъй като тя мислела, че те ще пътуват с нея, а това щяло да й осигури допълнителна сигурност. Айрин била една от малкото жени, които не оцелели от тази ужасна трагедия. Повечето от жените и децата били качени на спасителни лодки и в крайна сметка били спасени. Нямало достатъчно спасителни лодки за всички. Но се смята, че тя не се качила на спасителните лодки, тъй като с нейната специална подготовка се грижила за нуждите на многобройните пътници, които пострадали при сблъсъка с айсберга.19
Има много видове предизвикателства. Някои ни дават необходимия опит. Неблагоприятните резултати през земният живот не са доказателство за липса на вяра или несъвършенство във всеобхватния план на нашия Небесен Отец. Огънят на пречиствача е истински и качествата на характера и праведността, които са изковани в пещта на страданията, ни усъвършенстват, пречистват и подготвят да се срещнем с Бог.
Когато Пророкът Джозеф Смит бил хвърлен в затвора Либърти, Господ му заявява, че много бедствия могат да сполетят човечеството. Спасителят в частност заявил, “ако бъдеш хвърлен в бездната, ако бурните вълни заговорничат против теб, ако свирещите ветрове станат твой враг, … и всички елементи се обединят, … тези неща ще ти дадат опит и ще бъдат за твое добро”20 Спасителят завършва Своите напътствия: “Дните ти се знаят и годините ти няма да бъдат изброени по-малко, ето защо не се бой … , защото Бог ще бъде с теб во веки веков”.21
Някои предизвикателства идват в резултат от свободата на избор на другите. Свободата на избор е съществено за личния растеж и развитие. Злото поведение е проява на свободата на избор. Капитан Мороний обяснява това много важно учение: “Господ допуска праведните да бъдат убити, за да може Неговото правосъдие и възмездия да връхлетят нечестивите.” Той казва ясно, че праведните не са изгубени, но “влизат в покоя на Господа техния Бог.”22 Нечестивите ще бъдат държани отговорни за жестокостите, които извършват.23
Някои предизвикателства идват от неподчинението на Божиите закони. Увеличават се здравословните проблеми, които са резултат от пушене, алкохол и употреба на наркотици. Влизането в арест и затвор в резултат от престъпления, извършени под влиянието на алкохол и наркотици, също е много често срещано.24
Случаите на развод поради изневяра също са показателни. Много от тези изпитания и премеждия могат да бъдат избегнати с подчинение на Божиите закони.25
Моят обичан президент на мисия, старейшина Марион Д. Ханкс (който почина през август месец), ни помоли като мисионери да наизустим цитат за устояване на земните предизвикателства: “Няма случайност, участ, съдба, които да могат да осуетят, анулират или контролират твърдата решителност на непоколебимата душа.”26
Той уточняваше, че това не е валидно за всички предизвикателства, с които се сблъскваме, но е вярно за духовните въпроси. Аз съм благодарен за неговия съвет в моя живот.
Една от причините за огромният брой загинали на Титаник е, че не е имало достатъчно спасителни лодки. Независимо от изпитанията, с които се сблъскваме в този живот, Единението на Спасителя осигурява спасителни лодки за всички. За онези, които смятат, че изпитанията, с които се сблъскваме, са несправедливи, Единението покрива цялата несправедливост в живота.27
Едно уникално предизвикателство за онези, които са изгубили близки хора, е да избягват постоянно да мислят за пропуснатите възможности в този живот. Често хората, починали рано, са показали значителни способности, интереси и таланти. С нашето ограничено разбиране ние оплакваме несвършените неща и неизпетите песни. Това е било описано като да умреш с музика в сърцето си. Музиката в този случай е метафора за неосъществени възможности от всякакъв вид. Понякога хората са се подготвили сериозно, но не са имали възможност да се представят в земния живот.28 Една от най-често цитираните класически поеми, Elegy Written in a Country Church-Yard (Елегия, написана в двора на провинциалната църква) от Томас Грей, говори за подобни пропуснати възможности:
Много цветя поникват, за да почервенеят невидяни,
И погубват своята сладост от пустинния въздух.29
Пропуснатите възможности може да се отнасят до семейството, работата, талантите, преживяванията или другите хора. Сестра Корбет била лишена от всичко това. Имало песни, които не изпяла, и възможности, които не осъществила в този земен живот. Но погледнато през обширната и ясна призма на Евангелието, вместо ограничената призма на обикновения земен живот, ние знаем за великата вечна награда, която е обещана от любящия Отец в Неговия план. Както учи апостол Павел, “Каквото око не е видяло, и ухо не е чуло, И на човешко сърце не е дохождало, Всичко това е приготвил Бог за тия, които Го любят”30 Един стих от любим химн ни дава утеха, успокоение и ясно виждане: “А Исус слушайки, може да чуе песните, които не мога да изпея”31
Спасителят казва: “Затова, нека сърцата ви се утешат. … млъкнете и знайте, че Аз съм Бог.”32 Ние имаме Неговото обещание, че заедно с нашите деца ще пеем “песни на вечна радост”33 В името на Исус Христос, нашия Спасител, амин.