2011 г.
Привилегията на молитвата
Ноември 2011 г.


Привилегията на молитвата

Молитвата е един от най-ценните дарове на Бог за човека.

Elder J. Devn Cornish

Мои обични братя и сестри, Бог Нашият Отец не е чувство, идея или сила. Той е свята личност, която, както учат Писанията, има лице, ръце и славно, възкресено тяло. Той е реално съществуващ, Той познава лично всеки един от нас, и ни обича, всички нас. Той иска да ни благослови.

Исус казва:

“Има ли между вас човек, който, ако му поиска син му хляб, ще му даде камък?

или, ако му поиска риба, ще му даде змия?

“И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече Отец ви, Който е на небесата, ще даде добри неща на тия, които искат от Него!” (Матея 7:9–11).

Вероятно едно лично преживяване ще помогне да опиша този принцип. Когато бях млад обучаващ се лекар в детската болница в Бостън, работех дълги часове и пътувах, предимно с велосипед, между болницата и нашият дом в Уотъртаун, Масачузетс, тъй като съпругата и малките ми деца имаха нужда от колата. Една вечер аз карах към вкъщи след дълга смяна в болницата, чувствайки се много уморен и гладен, и поне малко обезсърчен. Знаех, че когато се прибера вкъщи, трябва да отделя на съпругата и четирите малки деца не само от моето време и енергия, но също така и радостно отношение. Искрено казано, беше ми трудно да продължавам да въртя педалите.

Пътят ми минаваше покрай заведение за пържени пилета и почувствах, че щях да бъда доста по-малко гладен и уморен, ако можех да спра за едно парче пиле по пътя към дома. Знаех, че има намаление на бутчетата на цена 29 цента на бройка, но когато проверих портфейла си, видях че имам само една монета от 5 цента. Докато карах напред, казах на Господ за моето положение и Го помолих дали, според Неговата милост, не би позволил да намеря монета от 25 цента край пътя. Казах Му, че това не ми е нужно като знамение, но че щях да бъда наистина благодарен, ако Той прецени да ме дари с тази добра благословия.

Започнах да гледам по земята по-целенасочено, но не виждах нищо. Опитвайки се да имам смирено и изпълнено с вяра отношение, докато карах, аз наближих магазина. Тогава почти точно срещу магазина за пилета, от другата страна на улицата, аз видях монета от 25 цента на земята. С благодарност и утеха, аз я взех, купих пилето, насладих се на всяка хапка и продължих да карам доволен към къщи.

В Своята милост, Богът на небесата, Създателят и Владетелят на всички неща навсякъде беше чул една молитва за едно много дребно нещо. Човек може да попита, защо Той би Се занимавал с нещо толкова дребно. Стигнах до извода, че Нашият Небесен Отец ни обича толкова много, че нещата, които са важни за нас, стават важни за Него, просто защото Той ни обича. Колко повече Той би поискал да ни помогне за големите неща, за които Го молим, които са правилни (вж. 3 Нефи 18:20)?

Малки деца, младежи, както и възрастни, моля вярвайте колко много Вашият любящ Небесен Отец иска да благослови вас. Но тъй като Той няма да наруши нашата свобода на избор, ние трябва да Го помолим за помощ Това обикновено се прави с молитва. Молитвата е един от най-ценните дарове на Бог за човека.

При един случай, учениците на Исус попитали, “Господи, научи ни да се молим” (Лука 11:1). В отговор Исус ни е дал пример, който може да послужи като ръководство за ключовите принципи на молитвата (вж. Ръсел M. Нелсън, “Урок от Господните молитви”, Лиахона, май 2009 г., стр. 46–49; вж. и Матея 6:9–13; Лука 11:1–4). Според примерът на Исус:

Започваме, като се обръщаме към нашия Отец в Небесата: “Отче наш, Който си на небесата” (Матея 6:9; Лука 11:2). Имаме привилегията да се обърнем директно към нашия Отец. Ние не се молим на никое друго същество. Помнете, че сме били съветвани да избягваме напразни повторения, включително да не използваме твърде често на името на Отца, докато се молим.1

“Да се свети Твоето име” (Матея 6:9; Лука 11:2). Исус се обърнал към Своя Отец с уважително отношение, признавайки Неговото величие и отдавайки Му възхвала и благодарности. Със сигурност този въпрос на показване на благоговение към Бог и изказване на искрени и точни благодарности е един от ключовете за ефективната молитва.

“Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля” (Матея 6:10; Лука 11:2). Ние свободно признаваме нашата зависимост от Господ и изразяваме нашето желание да вършим Неговата воля, дори ако тя не съвпада с нашата. В нашия Bible Dictionary се обяснява: “Молитвата е действието, чрез което волята на Отца и волята на детето се привеждат в съответствие една с друга. Целта на молитвата не е да променим волята на Бога, а да осигурим на себе си и на други хора благословии, които Бог е готов да даде, но за които трябва да се помолим, за да ги получим (вж. Bible Dictionary, “Prayer”).

“Дай ни днес ежедневния хляб;” (Матея 6:11; вж. също Лука 11:3). Ние се молим за онези неща, които искаме от Господ. Честността е съществена при искането на неща от Бог. Например, няма да бъде напълно честно да се молим на Господ за помощ за изпит в училище, ако не сме внимавали в клас, не сме си писали домашните или не сме учили за изпита. Често когато се моля, Духът ми подсказва да си призная, че следва да направя повече, за да получа помощта, за която моля Господ. Тогава трябва да се ангажирам и да свърша моята част. Противно е на Божия план Господ да направи за нас онова, което ние можем да направим за себе си.

“И прости ни дълговете” (Матея 6:12) или в друга версия, “прости греховете ни” (Лука 11:4). Съществена и понякога забравена част на личната молитва е покаянието. За да бъде ефективно покаянието, то трябва да е конкретно, искрено и постоянно.

“Както и ние простихме на нашите длъжници” (Матея 6:12; вж. и Лука 11:4). Спасителят прави ясна връзка между това да са ни простени греховете и да простим на другите, които са постъпили зле с нас. Понякога прегрешенията, извършени спрямо нас, са много, много болезнени и много трудни да бъдат простени или забравени. Толкова съм благодарен за утехата и изцелението, които намерих в Господната покана да оставим нашите болки и да ги предадем на Него. В раздел 64 на Учение и Завети Той казва:

“Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци.

И трябва да кажете в сърцата си: Нека Бог отсъди между мен и теб и ти се отплати според делата ти” (стихове 10–11).

После ние трябва да оставим напълно този проблем, като оставим Господ да се погрижи, ако желаем да бъдем изцелени.

“И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия” (Матея 6:13 ). По този начин в нашите молитви ние можем да започнем защитния процес с обличането на Божието всеоръжие (вж. Ефесяните 6:11; У. и З. 27:15) очаквайки да се справим с предстоящия ден, като искаме помощ за понякога страшните неща, с които може да се сблъскаме. Моля ви, приятели мои, не забравяйте да молите Господ да ви защитава и да бъде с вас.

“Защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете” (Матея 6:13). Колко поучително е, че Исус завършва тази молитва, като отново възхвалява Бог и изразява Своето благоговение и смирение пред Отца. Когато ние истински вярваме, че Бог управлява Своето царство, и че Той има цялата власт и слава, ние признаваме, че Той наистина ръководи, че ни обича със съвършена любов, и че иска ние да бъдем щастливи. Разбрал съм, че една от тайните за радостен живот е да призная, че правенето на нещата по Господният начин ще ме направи по-щастлив, отколкото ако правя нещата по моя начин.

Има риск, че човек може да не се чувства достатъчно достоен, за да се моли. Тази идея идва от този зъл дух, който ни учи да не се молим (вж. 2 Нефи 32:8). Да мислим, че сме твърде грешни да се молим е толкова трагично, колкото болният човек да вярва, че е твърде болен да отиде на доктор!

Не трябва да си представяме, че всеки вид молитва, независимо колко е искрена, ще бъде много ефективна, ако всичко което правим, е да кажем молитвата. Ние не само трябва да казваме своите молитви; трябва да живеем според тях. Господ е много по-доволен от човека, който се моли и после се захваща за работа, отколкото от човека, който само се моли. Подобно на лекарство, молитвата действа само когато ние я използваме според указанията.

Когато казвам, че молитвата е сладка привилегия, е не само защото съм благодарен, че мога да говоря на Небесния Отец и да чувствам Неговият Дух докато се моля. Това е така и поради това, че Той всъщност отговаря и говори с нас. Разбира се, начинът, по който Той ни говори, обикновено не е с глас, който чуваме. Президент Бойд К. Пакър обяснява: “Онзи тих тънък глас на вдъхновение идва по-често като чувство, отколкото като звук. Чистият разум може да се влее в ума. … Това напътствие идва под формата на мисли, на чувства чрез впечатления и подтици” (“Молитва и подтици”, Лиахона, ноем. 2009 г., стр. 44).

Понякога ние сякаш не получаваме никакъв отговор на нашите искрени и целенасочени молитви. Нужна е вяра да помним, че Господ отговаря в Своето време и по Своя начин, така че да ни благослови по най-добрия начин. Или след малко повече размишление, ние често ще осъзнаем, че вече знаем много добре какво трябва да направим.

Моля не се обезсърчавайте, ако това не се получи веднага. Подобно на ученето на чужд език, тук са нужни практика и усилие. Моля знайте, че вие можете да научите езика на Духа, и когато го направите, това ще ви даде голяма вяра и сила за праведност.

Аз се радвам на съвета на нашия пророк, президент Томас С. Монсън, който казва: “За хората, чуващи гласа ми, които се борят с предизвикателства и трудности, малки и големи, молитвата е източник на духовна сила; тя осигурява мир. Молитвата е средството, чрез което се обръщаме към нашия Отец в Небесата, Който ни обича. Говорете Му в молитва, след което изчакайте отговора. Чрез молитва се реализират чудесата” (“Бъдете най-доброто, на което сте способни”, Лиахона, май 2009 г., стр. 68).

Аз съм дълбоко благодарен за привилегията да се обръщам в молитва към моя свят Небесен Отец. Благодарен съм за безбройните пъти, в които Той ме е чул и ми е отговорил. Поради това, че ми отговаря, включително понякога по предвидими и чудодейни начини, аз знам, че Той е жив. Аз също така смирено свидетелствам, че Исус, Неговият Свят Син, е нашият жив Спасител. Това е Неговата Църква и царство на земята, това дело е истинно. Томас С. Монсън, за когото ние горещо се молим, е Неговия пророк. За тези неща свидетелствам с пълна убеденост в името на Исус Христос, амин.

Бележка

  1. Вж. Francis M. Lyman, “Proprieties in Prayer”, в Brian H. Stuy, съст., Collected Discourses Delivered by President Wilford Woodruff, His Two Counselors, the Twelve Apostles, and Others, 5 vols. (1987–1992 г.), 3:76–79; B. H. Roberts, съст., The Seventy’s Course in Theology, 5 vols. (1907–1912 г.), 4:120; Encyclopedia of Mormonism (1992), “Prayer”, 1118–1119; Bruce R. Маконки, Mormon Doctrine, 2nd ed. (1966), 583.