Чакайки Господ: Нека бъде Твоята воля
Целта на нашия живот на земята е да израстваме, да се развиваме и да бъдем укрепени чрез своите лични преживявания.
В тази неделна утрин ние изказваме благодарност и свидетелстваме за действителното съществуване на нашия Спасител. Неговото Евангелие е било възстановено чрез Пророка Джозеф Смит. Книгата на Мормон е истинна. Днес ние сме водени от жив пророк, президент Томас С. Монсън. Преди всичко ние тържествено свидетелстваме за Единението на Исус Христос и за вечните благословии, които произлизат от него.
През изминалите няколко месеца имах възможността да изучавам и науча повече за единителната жертва на нашия Спасител и за това как Той се е подготвил да направи това вечно приношение за всеки един от нас.
Неговата подготовка започнала в доземния живот, докато Той чакал Своя Отец, казвайки, “Да бъде волята Ти и да бъде Твоя славата, завинаги”1. Започвайки в този момент и продължавайки днес, Той упражнява Своята свобода на избор, като приема и изпълнява плана на нашия Небесен Отец. Писанията ни учат, че по време на младостта Му Той отишъл “да се намер(и) около дома на Отца М(у)”2 и “очакваше от Господ да дойде времето на Неговото служение”3. На 30-годишна възраст Той бил силно изкушаван, но избрал да устои, казвайки, “махни се от Мене, Сатана”4. В Гетсиманската градина Той се доверил на Своя Отец, заявявайки, “обаче, не Моята воля, но Твоята да бъде”5, след което упражнил Своя свободен избор да страда за нашите грехове. Въпреки унижението от публичния процес и агонията от разпъването на кръста, Той чакал Своя Отец и бил готов да бъде “наранен поради нашите престъпления, бит биде поради нашите беззакония”6. Дори като извикал “Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?”7, Той чакал Своя Отец – като упражнил Своя свободен избор, за да прости на Своите врагове8, погрижил се за Своята майка9, и устоял до края, докато Неговият живот и земна мисия приключили10.
Често съм размишлявал – защо Божият Син, Неговите свети пророци и всички верни светии имат изпитания и премеждия, дори когато те са се опитвали да вършат Божията воля? Защо е толкова трудно, особено за тях?
Сещам се за Джозеф Смит, който боледувал като момче и бил преследван през целият си живот. Подобно на Спасителя, той извикал, “О, Боже, къде си Ти?”11. При все това, когато бил привидно сам, той упражнил правото си на избор да чака Господ и да изпълни волята на Небесния Отец.
Сещам се за първите пионери, които били изгонени от Наву и прекосили равнините – упражнявайки своето право на избор да следват пророка, дори когато понасяли болести, лишения, а някои дори и смърт. Защо преживели такива ужасни изпитания? С каква цел? Каква била причината?
Като задаваме тези въпроси, ние осъзнаваме, че целта на нашия живот на земята е да израстваме, да се развиваме и да бъдем укрепени чрез своите лични преживявания. Как правим това? Писанията ни дават отговор с едно просто изречение: Ние “чака(ме) Господа”12. Изпитания и премеждия се дават на всички нас. Тези земни предизвикателства позволяват на нас и нашия Небесен Отец да видим дали ние ще упражним нашата свобода на избор да следваме Неговия Син. Той вече знае, а ние имаме възможността да научим, че без значение колко са трудни нашите обстоятелства, “всички тези неща ще (н)и дадат опит и ще бъдат за (наше) добро”13.
Това означава ли, че ние винаги ще разбираме своите предизвикателства? Няма ли всички ние понякога да имаме причина да питаме, “О, Боже, къде си Ти?”14 Да! Когато брачният партньор почине, спътникът ще се пита това. Когато финансовите трудности сполетят едно семейство, бащата ще си задава въпроси. Когато деца се отклонят от пътя, майката и бащата ще плачат от мъка. Да, “вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост”15. Тогава, в зората на нашата нараснала вяра и разбиране, ние ставаме и избираме да чакаме Господ, казвайки, “да бъде Твоята воля”16.
Тогава какво означава да чакаме Господ? В Писанията думата чакам означава да се надяваме, очакваме и доверяваме. За да се надяваме и доверяваме на Господ са нужни вяра, търпение, смирение, кротост, дълготърпение, спазване на заповедите и устояване до края.
Да чакаме Господ означава да посеем семето на вярата и да го подхранваме “с голямо усърдие и … търпение”17.
Означава да се молим, както Го е правил Спасителят – на Бог, нашия Небесен Отец – казвайки: “Да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля”18. Това е молитва, която казваме с цялата си душа в името на нашия Спасител, Исус Христос.
Да чакаме Господ означава да размишляваме в сърцата си и да “приемем Светият Дух”, така че да можем да узнаем “всичко, което трябва да прави(м)”19.
Като следваме нашепванията на Духа, ние откриваме, че “скръбта произвежда твърдост”20 и се научаваме да “постоянства(ме) в търпение, докато не се усъвършенства(ме)”21.
Да чакаме Господ означава “да сто(им) здраво”22 и да “бърза(м)е напред” с вяра, “имайки съвършена светла надежда”23.
Означава да се “уповава(ме) само на заслугите на Христа”24 и “подпомогнати от (Неговата) благодат (да казваме): Да бъде твоята воля, о, Господи, а не нашата”25.
Докато чакаме Господ, ние сме “непоклатими в спазването на заповедите”26, знаейки, че ще “си отпочине(м) от всички (н)аши страдания”27.
И ние не “напу(скаме) дръзновението си”28, така “че всички неща, с които с(м)е били огорчавани, ще действат заедно за (н)аше добро”29.
Тези страдания ще идват във всякакви форми и размери. Преживяванията на Иов ни напомнят на какво можем да бъдем призовани да устоим. Иов изгубил всички свои притежания, включително земята си, къщата, животните, своето семейство, репутацията си, физическото си здраве и дори здравия разум. При все това, той чакал Господа и дал въздействащо лично свидетелство. Той казал:
“Защото зная, че е жив Изкупителят ми, и че в последно време ще застане на земята;
И, като изтлее след кожата ми това тяло, пак (в) плътта си ще видя Бога30”.
“Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам”31.
Даже с чудесните примери на Иов, пророците и Спасителя, за нас все още ще е трудно да чакаме Господ, особено когато не можем напълно да разберем Неговият план и цели за нас. Това разбиране най-често се дава “ред по ред (и) правило след правило”32.
През моя живот съм научил, че понякога не получавам отговор на молитва, защото Господ знае, че не съм готов. Но когато Той отговаря, често е “тук малко и там малко”33, понеже това е всичко, което мога да понеса, или всичко, което съм склонен да направя.
Твърде често ние се молим да имаме търпение, но го искаме веднага! Като млад мъж президент Дейвид О. Макей се молил за свидетелство за истинността на Евангелието. Много години след това, докато служил своята мисия в Шотландия, той най-накрая получил това свидетелство. По-късно написал, “Това ми даде увереността, че искрената молитва получава отговор “по някое време, някъде”34.
Ние може да не знаем кога или как ще получим отговорите от Господ, но свидетелствам, че в Неговото време и по Неговия начин отговорите ще бъдат получени. Може да се наложи да получим някои отговори в отвъдният свят. Това може да е така за някои обещания в нашите патриархални благословии и за някои благословии за членове на семейството. Нека не се отказваме от Господ. Неговите благословии са вечни, а не временни.
Чакането на Господ ни дава безценна възможност да открием, че има много хора, които чакат нас. Нашите деца чакат ние да покажем търпение, любов и разбиране към тях. Нашите родители ни чакат да им покажем благодарност и състрадание. Нашите братя и сестри ни чакат да бъдем толерантни, милостиви и прощаващи. Нашите брачни партньори чакат да ги обичаме, както Спасителят обича всеки един от нас.
Като устояваме на физически страдания, ние по-силно осъзнаваме колко много хора чакат всеки от нас. На всички Марии и Марти, на всички добри самаряни, които служат на болните, помагат на слабите и се грижат за тези, които са умствено и физически немощни аз искам да предам благодарността на любящия Небесен Отец и Неговия Възлюбен Син. Във вашето всекидневно християнско служение вие чакате Господ и вършите волята на Небесния Отец. За вас Неговото уверение е ясно: “Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили”35. Той знае вашите жертви и печали. Той чува вашите молитви. Неговият мир и покой ще бъде ваш, като продължавате да Го чакате с вяра.
Всеки един от нас е по-обичан от Господ, отколкото ни е възможно да разберем или да си представим. Затова нека бъдем по-мили един към друг и по-мили към себе си. Нека помним, че като чакаме Господ, ние ставаме “свети(и) чрез (Неговото) единени(е), … покор(ни), крот(ки), смирен(и), търпелив(и), изпълнен(и) с любов, готов(и) да се покори(м) на всички неща, които Господ сметне за нужно да (ни) причини, тъкмо както детето се покорява на баща си”36.
Такова било покорството на нашия Спасител към Неговия Отец в Гетсиманската градина. Той умолявал Своите ученици, “бдете … с Мене”, при все това Той се връщал три пъти и ги намирал заспали37. Без спътничеството на тези трима ученици и в крайна сметка без присъствието на Неговия Отец, Спасителят избрал да изстрада нашите “болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид”38. Когато един ангел бил изпратен да Го подкрепи,39 “горчива чаша Той прие”40. Той чакал Своя Отец казвайки, “нека бъде Твоята воля”41 и Той скромно сам стъпкал лина42. Сега, като един от Неговите дванадесет апостоли в тези последни дни, аз се моля да бъдем укрепени да бдим с Него и да Го чакаме през всичките си дни.
През тази неделна сутрин изразявам благодарността си, че в моята43 и вашата Гетсиманска градина ние не сме сами. Този, Който бди над нас, “няма да задреме нито ще заспи”44. Неговите ангели тук и отвъд завесата са “около (н)ас, за да (н)и подкрепят”45. Аз давам моето специално свидетелство, че Неговото обещание е истинно, защото е казал, “Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат”46. Нека Го чакаме, като вървим напред с вяра, така че да можем да кажем в своите молитви да “бъде Твоята воля”47 и да се върнем при Него с чест. В святото име на нашия Спасител и Изкупител, тъкмо Исус Христос, амин.