Подготовка в свещеничеството: “Нуждая се от помощта ви”
Не се тревожете колко неопитни сте, а мислете за това какво, с Господната помощ, можете да станете.
Мои скъпи братя, за мен е радост да съм с вас на това световно събрание на Божието свещеничество. Тази вечер ще говоря за свещеническата подготовка, нашата собствена и на хората, на които помагаме да се грижат за другите.
Мнозина от нас понякога се питат, “Готов ли съм за тази свещеническа задача?” Отговорът ми е, “Да, вие сте били подготвени”. Целта ми днес е да ви помогна да разпознаете тази подготовка и да черпите кураж от нея.
Както знаете, Аароновото свещеничество е определено като подготвително свещеничество. Голямото мнозинство от неговите носители са млади дякони, учители и свещеници между 12 и 19 години.
Можем да почнем да мислим за свещеническата подготовка като нещо, което се случва в годините на Аароновото свещеничество. Но нашият Небесен Отец ни е подготвял откакто сме били учени на коляното Му в Неговото царство още преди да бъдем родени. Той ни подготвя тази вечер. И ще продължи да ни подготвя дотогава, докато Му позволяваме.
Целта на цялата свещеническа подготовка в доземния и в този живот е да станем готови, ние и тези, на които служим в Негово има, за вечния живот. Някои от първите уроци в доземния живот със сигурност включват плана на спасението, с Исус Христос и Неговото Единение в центъра. Ние не само сме учени относно плана, но сме били в съветите, където сме го избирали.
Понеже след като сме се родили над ума ни е била спусната завеса на забравата, трябвало да намерим начин в този живот отново да научим онова, което някога сме знаели и защитавали. Част от подготовката ни в този живот е била да открием тази скъпоценна истина, та тогава да можем отново да се ангажираме с нея чрез завет. Това изисква вяра, смирение и кураж от наша страна, както и помощта на хора, които са намерили истината и после са я споделили с нас.
Това може да са родители, мисионери или приятели. Но тази помощ била част от подготовката ни. Свещеническата ни подготовка винаги включва други хора, които вече са били подготвени да ни предложат възможността да приемем Евангелието и после да избора да действаме, спазвайки заветите, и да ги вложим в сърцата си. За да отговорим на условията за вечен живот, службата ни в този живот трябва да включва да работим с цялото си сърце, мощ, разум и сила и да се стремим да подготвим други хора да се завърнат при Бог с нас.
Тъй че част от свещеническата подготовка, която ще имаме в този живот, ще се състои от възможности да служим и учим другите. Това може да включва да бъдем учители в Църквата, мъдри и любящи бащи, членове на кворум и мисионери за Господ Исус Христос. Господ ще предлага възможностите, но дали сме подготвени ще зависи от нас. Намерението ми тази вечер е да посоча някои от най-важните избори, необходими за успеха на свещеническата подготовка.
Добрите избори както на обучаващия, така и на човека, който бива обучаван, зависят от известно разбиране на това как Господ подготвя Своите служители в свещеничеството.
Първо, Той призовава хора, млади и стари, които в очите на света и дори в своите собствени може да изглеждат слаби и обикновени. После Господ преобразява тези мними недостатъци в сила. Това ще промени начина, по който мъдрият ръководител избира как да обучава. Ще промени и начина, по който носителят на свещеничеството откликва на предлаганите възможности за развитие.
Нека обмислим някои примери. Аз бях неопитен свещеник в голям район. Една неделя следобед по телефона ми позвъни моят епископ. Като отговорих, той каза, “Имаш ли време да дойдеш с мене? Нуждая се от помощта ти”. Обясни ми само, че му трябвам като спътник, за да посети една жена, която не познавах, останала без храна и нуждаеща се да научи как по-добре да управлява финансите си.
Сега, знаех, че той имаше двама опитни съветници в епископството си. И двамата бяха зрели мъже с голям опит. Единият съветник бе собственик на голям бизнес, по-късно той стана президент на мисия и висш ръководител. Другият бе известен съдия в града.
Аз бях новопризован първи помощник на епископа в свещеническия кворум. Той знаеше, че малко разбирах от принципите на благосъстоянието. Още по-малко знаех за управлението на финансите. Още не бях попълвал чек, нямах банкова сметка, дори не бях виждал личен бюджет. При все това, въпреки липсата на опит, почувствах, че той е напълно сериозен, когато каза, “Нуждая се от помощта ти”.
Щях да разбера какво има предвид този вдъхновен епископ. Той видя в мен една златна възможност да подготви носител на свещеничеството. Сигурен съм, че не бе предугадил в онова необучено момче бъдещ член на Председателстващото Епископство. Но в онзи ден и във всичките дни, през които го познавах, години наред, той се отнасяше към мен като към подготвителен проект, който бе многообещаващ.
Изглеждаше, че се забавлява, но за него това беше работа. При връщането в къщи, след като бяхме посетили нуждаещата се вдовица, той паркира колата. Отвори изтритите си от употреба и много подчертавани Свети писания. И ми отправи любезна забележка. Каза ми, че трябва да изучавам Писанията и да науча повече. Но трябва да беше видял, че бях достатъчно немощен и простодушен, за да подлежа на обучение. До днес помня какво ме научи той в онзи следобед. Но още повече помня колко уверен бе той, че бих могъл да уча и да стана по-добър – и че ще бъда по-добър.
Той видя отвъд, реалността на това какво и кой бях, възможностите, залегнали в човек, който се чувстваше достатъчно немощен и простодушен, за да иска Господната помощ и да вярва, че тя ще дойде.
Епископи, президенти на мисия и бащи могат да избират да въздействат върху тези възможности. Видях как това се случи неотдавна по време на събрание за пост, докато един президент на кворум на дякони даваше свидетелството си. Той щеше да става учител и да напусне членовете на своя кворум.
Свидетелства с много чувство в гласа за растежа на членовете на неговия кворум в доброта и сила. Никога не бях чувал човек да хвали една организация по такъв чудесен начин. Похвали службата им. И после каза, че знаел, че бил в състояние да помага на новите дякони, когато се чувствали неспособни и объркани, защото се бил чувствал по същия начин, когато дошъл в свещеничеството.
Чувството на немощ го бе направило по-търпелив, по-съчувстващ и затова по-способен да укрепва другите и да им служи. За онези две години в Аароновото свещеничество той бе станал зрял и мъдър. Бе научил, че е бил подпомаган като президент на кворум от ясната и жива памет за собствените му потребности, когато е бил две години по-млад. Неговото бъдещо предизвикателство като ръководител – и нашето – ще дойдат, когато такива спомени избледнеят и станат неясни поради времето и успеха.
Павел трябва да е виждал тази опасност, като съветва младия си спътник в свещеничеството, Тимотея. Той го насърчава и напътства в собствената му свещеническа подготовка и в това да помага на Господ да подготвя другите.
Чуйте какво казва Павел на по-младия си спътник Тимотея:
“Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота.
Докато дойда, внимавай на прочитането, на увещаването и на поучаването.
Не пренебрегвай дарбата, която имаш, която ти се даде, съгласно с пророчеството, чрез ръкополагането. …
Внимавай на себе си и на поучението (си)1, постоянствувай в това; защото, като правиш това, ще спасиш и себе си и слушателите си”2.
Павел дал добър съвет за всички нас. Не се тревожете колко неопитни сте, а мислете за това какво, с Господната помощ, можете да станете.
Учението, с което Павел настоява да се угощаваме в свещеническата си подготовка, са словата на Христос и така да отговорим на условията да получим Светия Дух. После можем да узнаем какво Господ желае от нас да вършим в своята служба и да получим смелост да го вършим, с каквито и трудности да се сблъскаме в бъдеще.
Били сме подготвяни за свещеническа служба, която с времето ще има все повече предизвикателства. Например телата, мишците и умът ни остаряват, докато я вършим. Способността ни да научаваме и запомняме прочетеното ще намалява. За да вършим свещеническата служба, която Господ очаква от нас, ще ни е нужна все повече и повече самодисциплина през всеки ден от живота ни. Можем да бъдем подготвени за това изпитание, като градим вяра чрез службата, която вършим.
Господ ни е дал възможността да се готвим чрез нещо, което Той нарича “клетвата и завета на свещеничеството”3.
Това е завет, който сключваме с Бог да спазваме всичките Му заповеди и да извършваме службата, който би извършил Той, ако присъстваше лично. Като живеем според този стандарт възможно най-добре, ние изграждаме духовната сила, от която ще се нуждаем, за да устоим до края.
Големи свещенически учители са ми показвали как да изграждам тази сила: това е да се оформи навик да преодоляваме умора и страх, които ви карат да мислите за отказване. Великите Господни наставници са ми показали, че тази духовна сила за издръжливост иде от това да работя отвъд момента, в който другите биха отишли да си почиват.
Вашите велики свещенически ръководители, изградили тази духовна сила в младостта ви, все още я притежават, когато физическата сила отслабне.
По-младият ми брат бе по бизнес в един малък град на Юта. В хотела му позвънил президент Спенсър У. Кимбъл. Било късно през нощта след тежък работен ден за брат ми и със сигурност за президент Спенсър У. Кимбъл, който започнал следния разговор. Той казал, “Чух че си в града. Знам, че е късно и може да си в леглото, но би ли могъл да ми помогнеш? Нуждая се от теб като спътник, за да видя състоянието на всичките ни сгради за събрания в този град”. Брат ми тръгнал с него в онази нощ, без да има познания по поддръжка на сградите за събрания или каквото и да е за тях, нито да знае защо президент Кимбъл ще върши тази работа след дългия си ден, или защо му трябва каквато и да е помощ.
Години по-късно получих подобно обаждане късно през нощта в един хотел в Япония. Тогава бях новият специален пълномощник по образованието на Църквата. Знаех, че президент Гордън Б. Хинкли е отседнал някъде в същия хотел по друга задача в Япония. Вдигнах звънящият телефон тъкмо след като си бях легнал да спя, изтощен от всичко свършено, за което смятах че съм имал сили.
Президент Хинкли попита с приятния си глас, “Защо спиш, докато тук аз чета един ръкопис, който бяхме помолени да прегледаме?” Тъй че станах и отидох да работя, макар да знаех, че президент Хинкли би направил по-добра рецензия на ръкописа от мен. Но той някак си ме накара да почувствам, че има нужда от помощта ми.
Президент Томас С. Монсън в края почти на всяко събрание пита секретаря на Първото Президентство, “Навреме ли съм с моята работа?” И винаги се усмихва, когато чуе в отговор: “Да, президенте, навреме”. Доволната усмивка на президент Монсън ми изпраща послание. Кара ме да си мисля, “Има ли нещо повече, което бих могъл да направя по задачите си?” И после се връщам пак в офиса си да работя.
Големите учители са ми показали как да се готвя да спазвам клетвата и завета, когато времето и възрастта направят това по-трудно. Показали са ми и са ме научили как да се дисциплинирам, за да работя по-здраво, отколкото си мисля, че бих могъл, докато още имам здраве и сила.
Не мога да бъда перфектен служител всеки миг, но се опитвам да влагам повече усилие, отколкото си мисля, че бих могъл. С този рано сформиран навик ще бъда подготвен за изпитания по-късно. Вие и аз можем да бъдем подготвени със силата да спазваме своята клетва и завет чрез изпитанията, които със сигурност ще дойдат в края на живота.
Видях доказателство за това на едно събрание на управителния съвет по образование на Църквата. По онова време президент Спенсър У. Кимбъл бе отдал години на служба, понасяйки серия от здравни предизвикателства, които само Иов би могъл да разбере. Той председателстваше събранието онази сутрин.
Внезапно той спря да говори. Отпусна се на стола си. Очите му се затвориха. Главата му клюмна на гърдите. Аз бях седнал до него. Старейшина Холанд седеше до нас. Двамата станахме да му помогнем. Неопитни в непредвидени обстоятелства, решихме да го отнесем, все още седнал в креслото, до офиса му, който бе в съседство.
В този извънреден момент той стана наш учител. Всеки от нас вдигнал креслото от своята страна, ние излязохме от залата за събрания в коридора на административната сграда на Църквата. Той отвори наполовина очи, още замаян, и каза, “О, моля ви, внимавайте. Не си повреждайте гърба”. Като наближихме вратата на офиса му, той рече, “Чувствам се ужасно, че прекъснах събранието”. Минути след като го внесохме в кабинета му, без още да знае какви са проблемите му, той ни погледна и каза, “Не мислите ли, че трябва да се върнете на събранието?”
Излязохме и забързахме обратно, знаейки някак си, че присъствието ни трябва да е от значение за Господ. Президент Кимбъл от детството си се бе стремил да служи и обича Господ отвъд пределите на възможностите си. Това бе един така вкоренен навик, че щом му дотрябваше, той си беше там. Той бе подготвен. И така, той бе в състояние да ни поучи и покаже как да бъдем готови да спазваме клетвата и завета: чрез постоянна подготовка през годините, използвайки всичката си сила в това, което може да изглежда дребни задачи с дребни последици.
Молитвата ми е да можем да спазваме своите свещенически завети, за да се окажем ние и всички, които сме призовани да обучаваме, достойни за вечен живот. Обещавам ви, че ако вършите всичко по възможностите си, Бог ще увеличи силата ви и мъдростта ви. Той ще ви подготви. Обещавам ви, че хората, които обучавате и на които давате пример, ще възхвалят името ви, както правя аз днес спрямо великите учители, които съм познавал.
Свидетелствам, че Бог Отец е жив и ви обича. Той ви познава. Той и възкресеният Му и прославен Син, Исус Христос, се явили на неопитното момче Джозеф Смит. Поверили му възстановяването на пълнотата на Евангелието и на истинната Църква. Насърчавали го, когато имал нужда. Карали го да чувства любящо смъмряне, когато това щяло да го накара да се изправи. Те го подготвили, Те подготвят и нас за силата да продължаваме да работим за селестиалната слава, която е целта и причината за цялата свещеническа служба.
Оставам ви благословията си да можете да разпознаете славните възможности, които Бог ви е дал, призовавайки ви и подготвяйки ви да служите Нему и на другите. В името на нашия любящ ръководител и учител Исус Христос, амин.