Изберете вечен живот

От старейшина Рандъл К. Бенет

От Седемдесетте

Вашата вечна съдба няма да бъде резултат на случайност, а на избор. Никога не е твърде късно да започнем да избираме вечен живот!

Преди години, когато един път бях на море със семейството си, забелязах табели и флагове, които ни предупреждаваха за силно течение от брега към дълбоките бурни води. Невидимо за неопитните ми очи, но лесно различавано от спасителите на близката кула, силното течение представляваше опасност за всички, които напуснеха сигурността на брега и влезеха във водата. Помня, че размишлявах, “Аз съм добър плувец. Плуването би било чудесно упражнение. Ще бъда в безопасност в плитките води”.

Като пренебрегнах предупрежденията, чувствайки се уверен в своята преценка, влязох във водата за едно “освежително” плуване. След няколко минути погледнах назад, за да видя семейството си на близкия бряг, но брегът вече изобщо не беше близо! Измамното течение, за което бях предупреден, ме бе пленило и бързо ме увличаше далеч от семейството ми.

Отначало уверено, а после отчаяно аз се опитах да плувам към брега, но неумолимото течение ме влачеше все по-далеч в по-дълбоки, бурни води. Аз се уморих и почнах да се задавям от вдишана вода. Удавянето се превърна в реална възможност. Когато силите ми се изчерпиха, накрая отчаяно завиках за помощ.

Сякаш като по чудо един спасител незабавно се озова до мен. Не знаех, че той ме беше видял да влизам във водата. Знаел е, че течението ще ме сграбчи, знаел е и къде щеше да ме отнесе. Избягвайки течението, той бе преплувал отстрани и бе достигнал точно отвъд мястото, където се борех, после търпеливо бе изчакал да викна за помощ. Твърде слаб, за да се добера до брега сам, бях и още съм благодарен за помощта му. Без него може би никога нямаше да стигна обратно до семейството си.

В онзи ден аз направих лош избор, който доведе до потенциално сериозни последици за мен и семейството ми. Тъй като сега заедно обмисляме дара на избора, моля се Светият Дух да помогне на всеки от нас поотделно да преценяваме изборите, които правим.

Нашият обичан пророк, президент Томас С. Монсън, учи: “Не мога да наблегна достатъчно силно, че решенията определят съдбата. Не можете да вземате вечни решения без вечни последици”¹.

Всеки от вас – както бяхме учени на тази конференция – е възлюбен духовен син или дъщеря на небесни родители. Имате божествено естество и съдба.² По време на доземното си съществуване сте се научили да обичате истината. Правили сте верни вечни избори. Знаели сте, че тук, в земния живот, ще има нещастия и несгоди, печал и страдание, проверки и изпитания, които да ви помогнат да израстете и напредвате. Знаели сте също, че можете да продължите да правите правилни избори, да се покайвате за неправилните и чрез Единението на Исус Христос да наследите вечен живот.

Какво учи пророк Лехий за избора? Той ни съветва, че сме “свободни да избер(ем) свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да избер(ем) пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола”. После дава следното напътствие, “бих желал да погледнете към Великия Ходатай и да се вслушате във великите Му заповеди, и да бъдете верни на словото Му, и да изберете вечния живот”³.

Братя и сестри, в онова, което избираме да мислим, да чувстваме и да вършим, дали вие и аз избираме вечния живот?

Нашите внуци учат, че когато правят избор, те избират също така и последиците му. Наскоро една от 3-годишните ни внучки отказа да изяде вечерята си. Майка й обясняваше, “Вече е почти време за лягане. Ако избереш да изядеш вечерята си, избираш и сладолед за десерт. Ако избереш да не изядеш вечерята си, избираш да си легнеш веднага, без сладолед”. Внучката ни обмисли своите два избора и после заяви натъртено, “Моят избор е следния – да играя и да ям само сладолед, и да не си лягам”.

Братя и сестри, дали ние искаме да можем да играем, да ядем само сладолед, никога да не си лягаме и някак си да избегнем последиците от лошото хранене и изтощението?

В действителност ние имаме само два вечни избора, всеки от които с вечни последици: да следваме Спасителя на света и така да изберем вечен живот с нашия Небесен Отец, или да следваме света и така да изберем завинаги да се разделим с Небесен Отец.

Не можем сполучливо да изберем едновременно сигурността на праведността и опасностите на светското. Да се потопим в светското може да изглежда безобидно, но така бе и с моето “освежително” плуване!

Подобно на течението, което можеше да промени курса на живота на моето семейство, днешните светски течения, измамни философии, лъжливи учения и вилнееща неморалност се стремят да ни увлекат надалеч и завинаги да ни разделят от нашите семейства и от нашия Небесен Отец.

Нашите живи пророци, гледачи и откровители едновременно виждат и се стремят да ни предупреждават за често неуловимите, но опасни светски течения, които ни заплашват. Те с любов ни канят, насърчават, учат, напомнят ни и ни предупреждават. Те знаят, че нашата безопасност зависи от това да изберем да следваме (1) прозренията, които получаваме при всекидневното изучаване на Писанията, размишляването и молитвата, (2) напътствието на Светия Дух и (3) техния пророчески съвет. Те знаят, че безопасност и върховна радост ще открием само в и чрез нашия Спасител, Исус Христос, и в живота според Неговото Евангелие. Както тъкмо ни каза старейшина Далин Х. Оукс, нашият Спасител заявява, “Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене”⁴.

Посред несгодите и страданията в пост-съветска Русия, Анатолий и Светлана Решетникови избрали праведността пред светското. След като се присъедини към Църквата, те били преследвани. В работата си той бил понижен в длъжност. Но те доблестно си мислели, “Сега имаме повече време да служим на Бог!” Те многократно получавали заплахи, но въпреки това избрали да живеят живот, съсредоточен върху Евангелието. Старейшина Анатолий Решетников бил призован да бъде първият руснак областен седемдесетник. Чрез своите избори семейство Решетникови продължили да избират вечен живот.

Всички ние се сблъскваме с несгоди. Всички ние биваме изкушавани. Всички ние допускаме грешки. Никога не е прекалено трудно или прекалено късно да правим верни избори. Покаянието е един от тези жизнено важни верни избори.

Президент Дитер Ф. Ухтдорф учи:

“Малки грешки и отклонения от ученията на Евангелието на Исус Христос могат да доведат до печални последици в живота ни. Затова е жизненоважно да станем достатъчно самодисциплинирани да извършваме навременни и категорични корекции, за да се върнем на правилния курс и да не чакаме или да се надяваме, че някак си грешките сами ще се поправят.

Колкото по-дълго отлагаме коригиращото действие, толкова по-големи стават необходимите промени и толкова по-дълго време е необходимо за да се завърнем на правилния курс – докато накрая може да се стигне до катастрофа”⁵.

Ръцете на милостта на Спасителя винаги са протегнати към всеки от нас⁶. Когато искрено и напълно се покаем, можем да бъдем изцяло опростени за грешките си и Спасителят вече няма да помни греховете ни⁷.

Като оценявате изборите си и техните последици, можете да се запитате:

Търся ли божествено напътствие чрез всекидневно изучаване на Писанията, размишление и молитва, или предпочитам да съм зает и равнодушен и да не отделям време да изучавам словата на Христа, да мисля над тях и да говоря с моя Небесен Отец?
Дали избирам да следвам съвета на живите Божии пророци, или следвам светските маниери и мненията на други хора, противоположни на съветите на пророците?
Търся ли всеки ден напътствието на Светия Дух в това, което избирам да мисля, чувствам и върша?
Протягам ли винаги ръка за помощ, служба или спасение на околните?

Мои скъпи братя и сестри, вашата вечна съдба няма да бъде резултат на случайност, а на избор. Никога не е твърде късно да започнем да избираме вечен живот!

Давам свидетелството си, че поради великия план на щастие на Небесния Отец всеки от нас може да стане съвършен чрез Единението на Исус Христос. Заедно със семействата ни ние можем вечно да живеем с нашия Небесен Отец и да получим пълнота на радост. За тези неща свидетелствам в святото име на Исус Христос, амин.