Лично откровение и свидетелство
Ако усърдно спазваме заповедите и питаме с вяра, отговорите ще ни бъдат давани по Господния начин и в избраното от Него време.
Преди много години, докато следвах в колежа, слушах една обща конференция по радиото, защото в нашия малък апартамент нямахме телевизор. Говорителите на конференцията бяха прекрасни и се радвах на изливането на Светия Дух.
Добре помня как, когато един висш ръководител говори за Спасителя и Неговото служение и даде пламенно свидетелство, Светият Дух потвърди в душата ми, че той бе казал истината. В онзи момент не остана съмнение в душата ми, че Спасителят е жив. Също така не остана съмнение, че бях получила лично откровение, което ми потвърди, че “Исус Христос е Синът Божий”1.
Като дете на осем години бях кръстена и потвърдена и получих дара на Светия Дух. Тогава това бе една прекрасна благословия, но тя е ставала все по-важна, докато оттогава растях и чувствах влиянието на дара на Светия Дух.
Често докато израстваме от детството си през младежките години и зрялата възраст, по пътя ние имаме трудности и преживявания, които ни довеждат до знанието, че имаме нужда от божествена помощ, давана чрез Светия Дух. При трудност може да си зададем въпроса, “Какво е решението на моя проблем?” и “Как мога да разбера какво да направя?”
Често си спомням разказа в Книгата на Мормон за Лехий, който проповядва Евангелието на своето семейство. Той споделя с тях много откровения и учения за събития, които ще се случват в последните дни. Нефи търси напътствие от Господ, за да може по-пълно да разбере ученията на своя баща. Той е въздигнат, благословен и вдъхновен да знае, че ученията на неговия баща са верни. Това му дава способността внимателно да следва заповедите Господни и да живее праведен живот. Той получава лично откровение, което да го води.
За разлика от него братята му спорят помежду си, защото не разбират ученията на своя баща. Тогава Нефи им задава един много важен въпрос: “Попитахте ли Господа?”2
Отговорът им е малодушен: “Не сме, защото Господ не ни сторва знайни такива неща”3.
Нефи се възползва от тази възможност да научи братята си как да получават лично откровение. Той казва: “Не помните ли нещата, които Господ е казал? – ако не вкоравявате сърцата си и ако Ме помолите с вяра, вярващи, че ще получите, с усърдие в спазването на заповедите Ми, тези неща наистина ще ви бъдат сторени знайни”4.
Начинът за получаване на лично откровение е пределно ясен. Нужно е да желаем да получим лично откровение, трябва да не вкоравяваме сърцата си, след което следва да попитаме с вяра, като наистина да вярваме, че ще получим отговор, и после усърдно да спазваме заповедите Божии.
Следването на този модел не означава, че всеки път, когато зададем въпрос на Бог, отговорът ще се явява незабавно, указващ с пълни подробности какво да правим. Това обаче означава, че ако усърдно спазваме заповедите и се молим с вяра, отговорите ще ни бъдат давани по Господния начин и в избраното от Него време.
Като дете смятах, че личното откровение и отговорите на молитвите ще ми бъдат дадени като глас, който да чуя. Наистина, някои откровения се получават, като чуваме глас. Но също така научих, че Духът говори по много начини.
Учение и Завети, раздел 6, разяснява няколко начина, по които можем да получим откровение:
“Ти си Ме попитал и ето, колкото пъти си Ме питал, ти си получавал напътствия от Моя Дух”5.
“Аз просветлих ума ти”6.
“Не говорех ли мир на ума ти относно този въпрос?”7
В други стихове научаваме повече за получаването на откровение:
“Аз ще ти кажа в ума ти и сърцето ти чрез Светия Дух, Който ще дойде върху ти и Който ще обитава в сърцето ти. Сега ето, това е духът на пророчеството”8.
“Аз ще сторя тъй, че недрата вътре в теб ще се разгорят, ето защо ще почувстваш, че е правилно”9.
“Аз ще ти дам от Моя Дух, Който ще просветли ума ти и Който ще изпълни душата ти с радост”10.
Най-често личното откровение ни осенява, докато изучаваме Писанията, слушаме и следваме съвета на пророци и други църковни ръководители и се стремим да водим предан и праведен живот. Понякога вдъхновението ще произлезе от един единствен стих от Писанията или изречение от реч на конференция. Може би вашият от говор ще дойде, когато децата от Неделното училище за деца пеят някоя хубава песен. Това са все видове откровение.
В ранните дни на Възстановяването много членове усърдно търсели откровение и били благославяни и вдъхновявани да знаят как да постъпят.
Сестра Илайза Р. Сноу получила от пророка Бригъм Йънг задачата да помогне в подкрепянето и обучението на сестрите в Църквата. Тя учи, че всяка жена може да получи откровение, което да я напътства в личния живот, семейството и нейните отговорности в Църквата. Тя казва: “Кажете на сестрите да възлязат и да изпълнят своите задължения със смирение и преданост и Духът Господен ще ги осенява и усилията им ще бъдат благословени. Нека те се стремят към мъдрост, вместо към сила, и ще имат всичката сила, която тяхната мъдрост може да упражни”11.
Сестра Сноу учи сестрите да търсят напътствие от Светия Дух. Тя казва, че Светият Дух “задоволява и изпълнява всеки копнеж на човешкото сърце и изпълва всеки вакуум. Когато съм изпълнена с този Дух, … моята душа е доволна”12.
Президент Дитер Ф. Ухтдорф учи, “откровението и свидетелството не винаги идват с поразяваща сила. За много хора, свидетелството идва бавно – малко по малко”. По-нататък той казва: “Нека сериозно търсим светлината на личното вдъхновение. Нека се молим на Господ да дари умовете и душите ни с искрата на вярата, която ще ни даде възможност да получим и разпознаем божественото служение на Светия Дух”13.
Нашите свидетелства ни укрепват и защитават, когато се сблъскваме с предизвикателства във всекидневния живот. Някои хора се борят със сериозни здравословни проблеми; някои имат трудности с финансите; други имат предизвикателства в своя брак или с децата си. Някои страдат от самота или несбъднати надежди и мечти. Именно нашето свидетелство, заедно с нашата вяра в Господ Исус Христос и знанието ни на плана на спасение ни помагат да преминем такива периоди на изпитания и трудности.
В книгата Daughters in My Kingdom, четем за сестра Хедвига Биърайхел, една жена от Германия, която изстрадва много неволи и лишения през Втората световна война. Поради нейната обич и милосърдна натура, сама изпаднала в голяма нужда, тя с желание споделя храната си с гладуващи военнопленници. По-късно, когато е попитана как е могла да “запази свидетелството си през всички тези изпитания”, тя отговаря, “Не аз запазих свидетелството си в такива моменти–свидетелството запази мен”14.
Това, че имаме силно свидетелство не означава, че то винаги ще си остане такова. Ние трябва да го подхранваме и укрепваме, за да може то да има достатъчна сила да ни поддържа. Това е една от причините “често (да) се събира(ме) заедно” – за да вземем от причастието, да подновим заветите си, и да бъдем “хранени с доброто слово Божие”. Именно доброто слово Божие ни поддържа “непрестанно будни за молитва, уповаващи се само на заслугите на Христа, Който (е) начинателят и завършителят на вярата (ни)”15.
Старейшина Дейвид А. Беднар ни учи: “Когато по подходящ начин търсите и прилагате духа на откровение, аз ви обещавам, че ще “ходи(те) в Господната светлина” (Исаия 2:5; 2 Нефи 12:5). Понякога духът на откровение ще се проявява изведнъж и интензивно, друг път постепенно и едва доловимо, а понякога толкова деликатно, че съзнанието ви няма да го разпознае. Но независимо от модела, по който тази благословия бива получавана, светлината, която тя осигурява, ще разширява душата ви, ще осветлява разума ви (вж. Алма 5:7; 32:28) и ще напътства и защитава вас и вашето семейство”16.
Господ желае да ни благославя с напътствие, мъдрост и насока в живота ни. Той желае да излее Своя Дух върху нас. Отново, за лично откровение е нужно да желаем да го получим, трябва да не вкоравяваме сърцата си, след което следва да попитаме с вяра, наистина вярвайки, че ще получим отговор, и после усърдно да спазваме заповедите Божии. Така когато търсим отговори на нашите въпроси, Той ще ни благославя с Духа Си. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.