По-добре е да гледаш нагоре
Ако упражняваме своята вяра и отправим търсещ помощ поглед към Бог, подобно на президент Монсън, ние няма да се чувстваме обременени от житейските товари.
С приключването на един особено уморителен ден в края на първата ми седмица като висш ръководител, куфарчето ми бе препълнено и умът ми зает със следния въпрос: “Как е възможно да изпълнявам това призование?” Тръгнах си от офиса на Седемдесетте и се качих на асансьора на административната сграда на Църквата. Докато асансьорът се спускаше, бях навел глава и гледах с празен поглед към пода.
Вратата се отвори и някой влезе, като аз не погледнах нагоре. Когато вратата се затвори, чух някой да ми задава въпроса, “Какво гледаш там долу?” Разпознах гласа–той бе на президент Томас С. Монсън.
Бързо погледнах нагоре и отговорих, “А, нищо”. (Сигурен съм, че този умен отговор е вдъхнал увереност в моите способности!)
Но той бе видял сломеното изражение на лицето ми и препълненото ми куфарче. Усмихна се и с любов предложи, сочейки към небесата, “По-добре е да гледаш нагоре!” Докато се спуснахме с още един етаж, той бодро обясни, че е тръгнал към храма. Когато се сбогувахме, неговият поглед докосна сърцето ми, казвайки, “Помни, по-добре е да гледаш нагоре”.
Като се разделихме, си спомних следния стих: “Вярвайте в Бога; вярвайте, че Той е … ; вярвайте, че Той е всемъдър и всемогъщ както на небето, така и на земята”1. Докато размишлявах върху силата на Небесния Отец и Исус Христос, сърцето ми намери утехата, която напразно бях търсил по пода на спускащия се асансьор.
Оттогава съм размишлявал над това преживяване и ролята на пророците. Бях обременен и с клюмнала глава. Когато пророкът ми заговори, аз го погледнах. Той ме упъти да се съсредоточа върху Бог, като така можех да бъда изцелен и укрепен чрез Единението Христос. Точно това правят пророците за нас. Те ни водят към Бог2.
Свидетелствам, че президент Монсън е не само пророк, гледач и откровител; той също така е един прекрасен пример за живот според принципа на отправения към небесата поглед. Повече от всеки човек той може да се почувства обременен от своите отговорности. Вместо това той упражнява силна вяра и е изпълнен с оптимизъм, мъдрост и обич към околните. Неговото отношение е “мога да го направя” и “ще го направя”. Той уповава на Господ и разчита на Него да получи сила, а Господ го благославя.
Опитът ме научи, че ако упражняваме своята вяра и отправим търсещ помощ поглед към Бог, подобно на президент Монсън, ние няма да се чувстваме обременени от житейските товари. Няма да се чувстваме неспособни да изпълним това, което сме призовани или трябва да направим. Ще бъдем укрепени и животът ни ще бъде изпълнен с мир и радост3. Ще осъзнаем, че повечето неща, за които се тревожим, не са от вечно значение – а ако случаят е такъв, Господ ще ни помогне. Но трябва да имаме вярата да погледнем нагоре и смелостта да последваме Неговото напътствие.
Защо в този живот е трудно с постоянство да гледаме нагоре? Вероятно ни липсва вярата, че такова просто действие може да разреши нашите проблеми. Например, когато чедата Израилеви били нахапани от отровни змии, на Моисей му било заповядано да издигне на прът една медна змия. Медната змия символизирала Христос. Хората, които погледнели змията, както ги увещавал пророкът, били изцелявани4. Но много други не успели да погледнат нагоре и погинали5.
Алма се съгласява, че причината, поради която израилтяните не поглеждали змията, била липсата на вяра, че това действие щяло да ги изцели. Словата на Алма могат да се отнесат към нас днес:
“О, братя мои, ако можехте да бъдете изцелени само чрез поглеждане наоколо, което можеше да ви изцели, нямаше ли да погледнете бързо, или щяхте да предпочетете да вкоравите сърцата си в неверие и да бъдете лениви … ?
И ако е тъй, ще ви сполети злочестина; но ако не е тъй, тогава погледнете наоколо и започнете да вярвате в Сина Божий, че Той ще дойде да изкупи Своя народ, и че ще страда и умре, за да извърши единение за греховете (ни); и че ще се вдигне от мъртвите”6.
Насърчението на президент Монсън да гледаме нагоре е една метафора да си спомняме Христос. И когато си спомняме за Него и уповаваме в Негова сила, чрез Неговото Единение ние получаваме сила. Това е начинът да бъдем облекчени от нашите тревоги, нашето бреме и нашите страдания. Това е начинът да бъдем опростени и изцелени от болката на нашите грехове. Това е начинът да придобием вярата и силата да устоим на всички неща7.
Неотдавна сестра Кук и аз присъствахме на една конференция на жените в Южна Африка. След като изслушахме няколко вдъхновяващи послания с тема приложение на Единението в живота ни, президентката на Обществото за взаимопомощ в кола покани всички ни да излезем навън. На всеки бе даден един балон, пълен с хелий. Тя обясни, че нашият балон символизира каквото и да било бреме, изпитание или трудност, които ни пречат в живота. Като преброихме до три, ние пуснахме нашите балони, нашето лично “бреме”. Докато гледахме нагоре, наблюдавайки как бремето ни се издига надалеч, се чу едно “А-а-а-х”. Това просто действие на пускане на нашите балони беше прекрасно напомняне за неописуемата радост, която произлиза от поглеждането към Христос и размисъла за Него.
За разлика от пускането на балон с хелий, духовното поглеждане нагоре не е еднократно преживяване. От молитвата за причастието научаваме, че ние винаги следва да си спомняме за Него и да спазваме Неговите заповеди, за да можем да имаме Неговия Дух да бъде с нас всеки ден и да ни води8.
Когато чедата Израилеви скитат из пустинята, Господ всеки ден направлява пътуването им, когато те поглеждат към Него за напътствие. В Изход четем, “И Господ вървеше пред тях, денем в облачен стълб, за да ги управя из пътя, а нощем в огнен стълб, за да им свети”9. Неговото водачество е постоянно и ви давам моето скромно свидетелство, че Господ може да направи същото за нас.
И така, как Той ще ни води днес? Чрез пророци, апостоли и свещенически ръководители и чрез чувствата, които идват, след като в молитва излеем сърцата и душите си пред Небесния Отец. Той ни води, когато изоставяме нещата от света, покайваме се и се променяме. Той ни води, когато спазваме Неговите заповеди и се опитваме да бъдем по-подобни на Него. И Той ни води чрез Светия Дух10.
За да можем да бъдем водени в нашето житейско пътуване и да имаме постоянното спътничество на Светия Дух, ние трябва да имаме “слушащо ухо” и “гледащо око”, насочени нагоре11. Трябва да действаме според напътствията, които получаваме. Трябва да гледаме нагоре и с действията си да се стремим нагоре. И когато правим тези неща, аз знам, че ще изпитваме радост, защото Бог желае ние да бъдем щастливи.
Ние сме чеда на Небесния Отец. Той желае да бъде част от живота ни, да ни благославя и помага. Той ще изцелява нашите рани, ще изсушава сълзите ни и ще ни помага да вървим по пътеката, за да се завърнем в Неговото присъствие. Когато гледаме към Него, Той ще ни води.
Исус, моя сила и светлина! Тъй близо е Той, не ще се аз боя.
От скръб и от грях Той ме пази с любов. …
Спасител мой и любов.
От нищо не се боя … щом водиш ме Ти12.
Давам свидетелство, че нашите грехове се опрощават и нашето бреме се облекчава, когато гледаме към Христос. “Нека си спом(няме) за Него … и да не свеждаме главите си”13 защото, както казва президент Монсън, “По-добре е да гледаш нагоре!”
Свидетелствам, че Исус е наш Спасител и Изкупител, в името на Исус Христос, амин.