Мисионерите са едно съкровище на Църквата
Благодарен съм, че мисионерите са призовани от Господ, че откликват на това призование и че служат по целия свят.
Една вечер преди няколко години новопризованият мисионер на име старейшина Суон и неговият по-старши колега, японец, дойдоха да посетят дома ни. За щастие си бях в къщи, така че ги поканих да влязат. Докато ги поздравявах на прага, погледът ми падна върху палтото, което носеше старейшина Суон. Без да мисля, му казах, “Със сигурност това палто, което носите, е хубаво!” То обаче не беше ново и беше доста избеляло. Предположих, че някой предишен мисионер го е изоставил в мисионерския апартамент.
Старейшина Суон незабавно отвърна на думите ми, и казаното бе напълно противоположно на това, което си помислих. На несигурен японски той отговори, “Да, това е хубаво палто. Баща ми е носел това палто, когато преди 20 години служил като мисионер в Япония”.
Неговият баща служил в мисия Япония Окаяма. И когато синът му заминал да служи на мисия в Япония, му дал своето палто. Тази снимка показва палтото, което две поколения старейшини Суон носели в Япония.
Бях развълнуван, като чух думите на старейшина Суон. И сега разбирам защо старейшина Суон носеше палтото на баща си, докато проповядваше. Старейшина Суон се бе впуснал на своята мисия, наследявайки любовта на баща си към Япония и нейния народ.
Сигурен съм, че някои от вас са преживели нещо, подобно на това. Част от мисионерите, служили в Япония, са ми казвали, че техните бащи, техните майки, техните дядовци или чичовци също са служили на мисия в Япония.
Бих желал да изразя искрената си любов, уважение и чувство на благодарност към всички завърнали се мисионери, които са служили по света. Сигурен съм, че онези, на които сте помогнали да бъдат обърнати във вярата, не са ви забравили. “Колко са прекрасни върху планините Нозете на онзи, който благовествува … !”1
Аз съм един от онези обърнати във вярата. Бях обърнат на 17 години, като ученик в гимназията. Мисионерът, който извърши кръщението ми, бе старейшина Ръп от Айдахо. Наскоро той бе освободен като президент на кол в Айдахо. Не съм го виждал, откакто бях кръстен, но си пишех е-мейли с него и съм говорил по телефона. Никога не го забравих. Неговото мило, усмихнато лице е запечатано в паметта ми. Той беше така щастлив, когато узна, че съм добре.
Когато бях на 17 години, всъщност не разбирах много добре посланията, които ми преподаваха мисионерите. Обаче имах едно специално чувство към тях и исках да стана като тях. И усещах дълбоката им и постоянна обич.
Нека ви разкажа за деня, в който бях кръстен. Беше 15 юли и беше много горещ ден. В този ден беше кръстена и една жена. Басейнът за кръщения бе изработен на ръка от мисионерите и не бе нещо, което впечатлява особено.
Бяхме потвърдени веднага след кръщението. Първо бе потвърдена сестрата, от старейшина Лойд. Седях отвън с другите членове, затворил очи, и мълчаливо слушах. Старейшина Лойд я потвърди и после започна да изрича благословия за нея. Обаче старейшина Лойд спря да говори, тъй че аз отворих очи и се втренчих в него с голям интерес.
Дори днес мога ясно да си припомня тази сцена. Очите на старейшина Лойд бяха препълнени със сълзи. И за пръв път в живота си се почувствах обгърнат от Светия Дух. И чрез Светия Дух аз придобих сигурно знание, че старейшина Лойд ни обича, и че Бог ни обича.
После дойде моят ред да бъда потвърден. Отново обредът извършваше старейшина Лойд. Той положи ръце върху главата ми и ме потвърди като член на Църквата, давайки ми дара на Светия Дух, и после започна да изрича благословия. И отново спря да говори. Сега обаче аз разбирах какво ставаше. Знаех наистина чрез Светия Дух, че мисионерите ме обичат и че Бог ме обича.
Сега бих искал да кажа няколко думи за мисионерите, които в момента служат на мисии по цял свят. Вашето отношение и обичта, която показвате към другите, са много важни послания. Макар и да не схващах веднага всичките учения, които мисионерите ми преподаваха, чувствах голямата им любов, а множеството им постъпки на доброта ме научиха на важни уроци. Вашето послание е послание на обич, послание на надежда и послание на вяра. Вашето отношение и постъпки канят Духа, и Духът ни позволява да разберем нещата, които са важни. Това, което искам да ви кажа, е че чрез вашата любов вие предавате и пренасяте Божията любов. Вие сте едно съкровище на тази Църква. Толкова съм ви благодарен, на всички вас, за вашата жертва и отдаденост.
Бих искал да кажа нещо и на вас, бъдещи мисионери. В моето собствено семейство четири от децата ни са отслужили мисии, и нашият пети бъдещ мисионер в края на този месец ще постъпи в Центъра за обучение на мисионери в Прово. Следващата година най-малкото ни дете планира да отслужи мисия, след като завърши гимназия.
И така, говоря на своите синове и на всички вас, които се готвите да служите на мисия. Нужно е на своята мисия да вземете с вас три неща:
-
Желание да проповядвате Евангелието. Господ желае вие да потърсите овцете Му, и да ги подирите2. Хора по цял свят ви очакват. Моля вървете бързо там, където са те. Никой не се стреми да иде да спасява другите така усърдно, както мисионерите. Аз съм един от така спасените.
-
Развивайте своето свидетелство. Господ изисква вашето “сърце и драговолен ум”3.
-
Обичайте другите, точно като старейшина Суон, който донесе за мисията си в Япония палтото на баща си и бащината обич към Япония и нейния народ.
Онези от вас, които не знаете как да се подготвите за отслужване на мисия, моля отидете и говорете със своя епископ. Знам, че той ще ви помогне.
Благодарен съм, че мисионерите са призовани от Господ, че откликват на това призование и че служат по целия свят. Позволете ми да кажа на всички вас, обични завърнали се мисионери: Истински съм благодарен за всичките ви усилия. Вие сте едно съкровище на тази Църква. И нека винаги продължавате да бъдете мисионери и да постъпвате като ученици на Христос.
Свидетелствам, че ние сме чеда на нашия Отец в Небесата, че Той ни обича и че е изпратил Своя Възлюбен Син Исус Христос, така че да можем отново да се завърнем в Неговото присъствие. Казвам тези неща в святото име на Исус Христос, амин.