Призовани сме от Бог
От всеки мъж, млад или стар, който е носител на свещеничеството, аз желая по-силен и отдаден глас, … глас за добро, глас за Евангелието, глас за Бог.
В духа на този изключително въздействащ химн и красноречивата откриваща молитва на старейшина Ричард Г. Хинкли в сърцето ми, бих искал да говоря съвсем прямо, братя, като в тази своя прямота включвам младите мъже от Аароновото свещеничество.
Когато си спомняме за величието на Първото видение на Джозеф Смит, ние понякога прескачаме заплашителния сблъсък, случил се непосредствено преди него, сблъсък, който имал за цел по възможност да унищожи момчето и да предотврати предстоящото откровение. Ние не говорим за противника повече, отколкото е наложително, като аз изобщо не обичам да говоря за него, но преживяването на младия Джозеф ни напомня за нещо, което всеки мъж, включително всеки млад мъж в тази публика трябва да помни.
Първо, Сатана или Луцифер, или бащата на лъжите – няма значение как го наричаме – реално съществува, той е самото олицетворение на злото. Неговите мотиви са винаги злонамерени и той се гърчи в конвулсии при появата на изкупваща светлина и самата мисъл за истината. Второ, той вечно ще се противопоставя на Божията любов, Единението на Исус Христос и делото на мир и спасение. Той ще воюва против тези неща при всяка предоставена му възможност. Той знае, че накрая ще бъде разгромен и низвергнат, но е решен да повлече със себе си възможно най-много хора.
И така, кои са някои от тактиките на дявола в тази надпревара, в която залог е вечният живот? Отново можем да извлечем поука от преживяното в свещената горичка. Джозеф записва, че в усилието си да се противопостави на всичко предстоящо Луцифер упражнява “такова учудващо влияние върху мен, че ми завърза езика тъй, че не можех да говоря”1.
Както президент Бойд К. Пакър сподели тази сутрин, Сатана не може непосредствено да отнеме нечии живот. Това е едно от многото неща, които той не може да направи. Но явно неговото усилие да спре делото ще пожъне успех само ако той успее да завърже езика на верните. Братя, ако случаят е такъв, тази вечер търся мъже, млади и стари, които ги е достатъчно грижа за тази битка между доброто и злото, за да се включат и отворят устата си. Ние сме на война и следващите няколко минути аз искам да бъда наборен пункт за войници.
Трябва ли да изтананикам няколко реда на “Призовани сме от Бог”? Помните реда, който гласи, “Ето водачът храбър сега в битката всички призова”2. Разбира се, великото нещо в това призование за битка е това, че от нас не се иска да стреляме с пушка или да хвърляме ръчна граната. Не, ние желаем батальоните да се въоръжат с “всяко слово, което излиза от Божиите уста”3. Затова тази вечер търся мисионери, които няма доброволно да си завържат езика, а с Духа Господен и силата на свещеничеството си ще отворят уста и ще говорят чудеса. Такива думи, според ранните братя, са средството, чрез което “най-великите дела на вярата са били и ще бъдат изпълнявани”4.
Обръщам се специално към младите мъже от Аароновото свещеничество да седнат и да слушат внимателно. Позволете за вас да добавя и една спортна аналогия. Млади мъже, това е една надпревара на живот и смърт, затова ще си поговорим очи в очи, лице в лице, с достатъчно плам в гласа, така че да усетите колко важно е това – така както правят треньорите, когато играта е трудна, а победата означава всичко. И понеже резултатът от играта зависи от вас, това, което този треньор ви казва, е че за да я играете, някои от вас трябва да бъдат по-чисти морално, отколкото сте в момента. В тази битка между доброто и злото вие не можете да играете за противника винаги, когато дойде изкушението, след което да очаквате, че може да се приведете във вид за Спасителя, когато дойде време за храма и за мисията, сякаш нищо не се е случило. Това, мои млади приятели, вие не можете да правите. Бог няма да бъде подиграван.
И така, вие и аз сме изправени пред една дилема. Тя е следната: в списъците на Църквата има хиляди млади мъже на възраст за Аароновото свещеничество, които са потенциални кандидати за бъдеща мисионерска служба. Но предизвикателството е тези дякони, учители и свещеници да останат достатъчно активни и достатъчно достойни, за да бъдат ръкоположени за старейшини и да служат като мисионери. Така че има нужда младите мъже, вече включени в отбора, да останат в него, като престанете да дриблирате през фал линията точно когато трябва да влезете в играта и да играете с цялото си сърце! При почти всички спортни състезания, които познавам, има линии на пода или полето, които всеки участник не трябва да пресича, за да може да се състезава. Е, Господ е начертал граници на достойнство за призованите да служат с Него в това дело. Никой мисионер, който да не се е покаял за сексуално прегрешение или скверен език, или угаждане с порнография, не може да кани други хора да се покайват за същите тези неща! Това не може да стане. Духът няма да бъде с вас и думите ще засядат в гърлото ви, докато ги изговаряте. Не можете да ходите по “забранени пътеки”5, както ги нарича Лехий, и да очаквате да водите другите в тази, която е “стеснената и тясна”6 –това просто не може да стане.
Но за тази трудност има решение както за вас, така и за проучвателя, при когото ще отидете. Който и да сте и каквото и да сте направили, на вас може да ви бъде простено. Всеки един от вас, млади мъже, можете да оставите зад гърба си всяко прегрешение, което може да ви създава трудности. Това е “чудото на опрощението”, чудото на Единението на Господ Исус Христос. Но не можете да направите това без дейна отдаденост на Евангелието, и не можете да го направите без покаяние, когато то е необходимо. Моля ви, млади мъже, бъдете дейни и чисти. Ако е необходимо, моля ви, станете дейни и станете чисти.
Братя, говорим ви без заобикалки, защото нещо по-завоалирано рядко дава резултат. Говорим без заобикалки, защото Сатана реално съществува, неговата цел е да ви унищожи и вие се сблъсквате с влиянието му на все по-ранна и по-ранна възраст. Така че ви хващаме за ревера и викаме възможно най-силно:
Призовани сме от Бог за битка с врага.
С радост напред! С радост напред!7
Мои млади приятели, необходими са ни десетки хиляди повече мисионери през идните месеци и години. Те трябва да дойдат от увеличен процент носители на Аароновото свещеничество, които ще бъдат ръкоположени, активни, чисти и достойни за служба.
На онези от вас, които са служили или в момента служат, благодарим ви за извършеното добро и за хората, чиито живот сте докоснали. Благословени да сте! Също така осъзнаваме, че има хора, които цял живот са се надявали да отслужат мисия, но поради здравословни или други пречки извън техен контрол не могат да направят това. Пред всички с гордост поздравяваме тази група. Знаем за вашите желания и аплодираме вашата отдаденост. Вие имате нашата обич и възхищение. Вие сте включени в отбора и това винаги ще е така, дори когато бъдете почетно извинени от пълновременна служба. А от всички останали имаме нужда!
Сега, братя от Мелхиседековото свещеничество, не се усмихвайте, докато потъвате в удобството на вашите седалки. Не съм приключил. Нуждаем се от още хиляди двойки, които да отслужат мисии за Църквата. Всеки президент на мисия моли за тях. Където и да служат, нашите двойки придават зрялост на делото, която не може да се постигне и с безброй 19-годишни, колкото и добри да са те.
За да насърчат повече двойки да служат, Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли направиха една от най-смелите и щедри стъпки в мисионерската работа през изминалите 50 години. През месец май тази година свещеническите ръководители по места получиха съобщение, че разходите за квартира (и говорим само за разходите за квартира) ще бъдат доплащани от мисионерските фондове на Църквата, ако този разход надхвърля определена сума на месец. Каква благословия! Това е изпратена от небесата помощ за покриване на най-големия разход на нашите мисионерски двойки, служещи на мисия. Висшите ръководители също така решиха, че мисиите на двойките могат да продължават 6 или 12 месеца, освен традиционните 18 или 23. С още един прекрасен жест на двойките се дава разрешение за кратък период от време да се завръщат у дома за много важни семейни събития, като сами покрият пътните разходи. И престанете да се тревожите, че ще трябва да хлопате от врата на врата и да следвате програмата на 19-годишните! Не искаме това от вас, но има безброй други неща, които можете да свършите, и доста свобода в начина, по който можете да ги свършите.
Братя, поради недостатъчно добро здраве, семейни или финансови причини, осъзнаваме, че някои от вас няма да могат да заминат точно сега или дори никога. Но с малко планиране много от вас могат да го направят.
Епископи и президенти на кол, обсъдете тази нужда на вашите съвети и конференции. Докато стоите отпред на събранията и с молитва гледате присъстващите, потърсете хората, които следва да бъдат призовани. След това поговорете с тях и им помогнете да определят дата за служба. Братя, когато това се случи, кажете на съпругите си, че за няколко кратки месеца ще можете да оставите креслото и дистанционното, а те внуците. Тези малки сладури ще се справят добре, а аз ви обещавам, че в служба на Господ, светове безкрай, ще можете да направите за тях неща, които никога няма да можете да направите, ако останете у дома, за да бдите над тях. Какъв по-голям дар могат да дадат дядо и баба на своето потомство от това те чрез дело и слово да могат да кажат, “В нашето семейство ние служим на мисии!”
Мисионерската работа не е единственото нещо за правене в тази голяма, обширна, прекрасна Църква. Но почти всичко друго, което трябва да свършим, зависи първо от това хората да чуят Евангелието на Исус Христос и да дойдат във вярата. Със сигурност затова последната задача, дадена от Исус Христос на Дванадесетте е толкова проста – “идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух”8. Тогава и само тогава могат да дойдат останалите благословии на Евангелието – семейно единство, младежки програми, свещенически обещания и обреди, водещи директно към храма. Но както свидетелства Нефи, нищо от това не може да се случи, докато те не “влязат през … порта(та)”9. С всичко, което трябва да бъде свършено по пътеката на вечния живот, са нужни много повече мисионери, които да отварят тази порта и да помагат на хората да влязат през нея.
От всеки мъж, млад или стар, който е носител на свещеничеството аз желая по-силен и отдаден глас, глас не само срещу злото и този, който е неговото олицетворение, а глас за добро, глас за Евангелието, глас за Бог. Братя от всяка възраст, развържете езиците си и вижте как вашите думи ще правят чудеса в живота на хората, “които са възпирани да стигнат до истината, само защото не знаят къде да я намерят”10.
Смело във битката да летим,
с вяра и правда ще победим.
Знамето свято бодро държим.
О, радостно, радостно към дома вървим11.
В името на Исус Христос, нашият Учител, амин.