Ученията на Исус
Исус Христос е Единородният и Възлюбен Син на Бог. … Той е нашият Спасител от греха и смъртта. Това е най-важното знание на земята.
Какво мислите за Христа?” (Матея 22:42). С тези думи Исус объркал фарисеите по Негово време. Със същите тези думи аз питам моите приятели светии от последните дни и други християни: Какво наистина вярвате за Исус Христос и какво правите поради тази вяра?
Повечето от моите цитати от Писанията ще бъдат взети от Библията, защото тя е позната на повечето християни. Разбира се, обясненията ми ще включват какво учат съвременните Свети писания, особено Книгата на Мормон, относно значението на толкова двусмислени стихове от Библията, че различните християни имат разногласия за тяхното значение. Отправям речта към вярващите, но също и към останалите. Както старейшина Тад Р. Калистър ни учи тази сутрин, някои хора, които наричат себе си християни, възхваляват Исус като велик учител, но се въздържат от потвърждаването на Неговата божественост. Ще се обърна към тях с думите на Самият Исус. Ние трябва да обмислим какво Самият Той е учил за това Кой е бил Той и за каква работа е бил изпратен на земята.
Единородният Син
Исус учи, че Той е Единородният Син. Той казва:
“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот.
Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него” (Иоана 3:16–17).
Бог Отец потвърждава това. При кулминацията на свещеното събитие на планината на преображението Той заявява от небесата, “Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение, Него слушайте” (Матея 17:5).
Исус също учи, че Неговият външен вид е същият като този на Неговия Отец. На Своите апостоли Той казва:
“Ако бяхте познали Мене, бихте познали и Отца Ми; отсега Го познавате и сте Го видели.
Филип Му казва: Господи, покажи ни Отца, и достатъчно ни е.
Исус му казва: Толкова време съм с вас и не познаваш ли Ме Филипе? Който е видял Мене, видял е Отца” (Иоана 14:7–9).
По-късно апостол Павел описва Сина като “oтпечатък на Неговото (на Бог Отец) същество” (Евреите 1:3; вж. и 2 Коринтяните 4:4).
Творец
Апостол Иоан пише, че Исус, който той нарича “Словото”, “в начало(то) беше у Бога. Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало” (Иоана 1:2–3). По този начин, под ръководството на Отца, Исус Христос станал Творецът на всички неща.
Господ Бог на Израил
По време на служението си сред Неговия народ в Палестина Исус заявил, че Той е Иехова, Господ Бог на Израил (вж. Иоана 8:58). По-късно, като възкръснал Господ, Той служи на Своя народ на американският континент. Там Той заявява:
“Ето, Аз съм Исус Христос, за Когото пророците свидетелстваха, че ще дойде в света.
… Аз съм Богът Израилев и Богът на цялата земя” (3 Нефи 11:10, 14).
Какво е направил Той за нас
Преди много години по време на колова конференция аз се запознах с една жена, която каза, че са я помолили да се върне в Църквата след дългогодишен период извън нея, но тя не могла да се сети за никаква причина да го стори. За да я насърча, аз й казах, “Когато обмислите всички неща, които Спасителят е направил за нас, нямате ли достатъчно причини, поради които да се върнете в Църквата, за да Му се покланяте и служите?” Бях удивен от нейния отговор: “Какво е направил Той за мен?” За онези, които не разбират какво е направил Нашият Спасител за нас, аз ще отговоря на този въпрос с Неговите собствени думи и с моето лично свидетелство.
Животът на света
Библията е записала учението на Исус: “Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно” (Иоана 10:10). По-късно, в Новия свят, Той заявява, “Аз съм светлината и животът на света” (3 Нефи 11:11). Той е Животът на света, защото е нашият Създател и защото чрез Неговото Възкресение ние имаме обещанието, че ще живеем отново. И животът, който Той ни дава, не е просто земен живот. Той учи, “И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми” (Иоана 10:28; вж. и Иоана 17:2).
Светлината на света
Исус още учи, “Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината” (Иоана 8:12). Той също заяви, “Аз съм пътят, и истината, и животът” (Иоана 14:6). Той е Пътят и Той е Светлината, понеже Неговите учения осветяват нашия път в земния живот и ни показват пътя обратно до Отца.
Вършейки волята на Отца
Исус винаги е почитал Отца и Го е следвал. Дори като юноша Той заявява на Своите земни родители, “Не знаете ли че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:49). “Защото слязох от небето”, по-късно учи Той, “не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил” (Иоана 6:38; вж. и Иоана 5:19). И още Спасителят учи, “никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Иоана 14:6; вж. и Матея 11:27).
Ще се върнем при Отца, като вършим Неговата воля. Исус учи, “Не всеки, който Ми казва: Господи! Господи! ще влезе в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата” (Матея 7:21). Той обяснява:
“В онзи ден мнозина ще Ми рекат: Господи! Господи! не в Твоето ли име пророкувахме, не в Твоето ли име бесове изгонвахме, и не в Твоето ли име направихме много велики дела?
Но тогава ще им заявя: Аз никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие.” (Матея 7:22–23).
Кой тогава ще влезе в царството небесно? Не онези, които само вършили чудни дела, използвайки името на Господ, учи Исус, a само “който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата”.
Великият пример
Исус ни е показал как да направим това. Отново и отново Той ни кани да Го последваме: “Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват” (Иоана 10:27).
Властта на свещеничеството
Той дал свещеническа власт на Своите апостоли (вж. Матея 10:1) и на други. Той казва на Петър, старшият апостол, “Ще ти дам ключовете на небесното царство; и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небесата” (Матея 16:19; вж. и Матея 18:18).
Лука записва, че “Господ определи други седемдесет души, и ги изпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място гдето сам Той щеше да отиде” (Лука 10:1). По-късно тези седемдесетници радостно казали на Исус, “Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас” (Лука 10:17). Аз съм свидетел на тази свещеническа сила.
Напътствие от Светият Дух
В края на Своето земно служение Исус учи Своите апостоли, “А Утешителят, Светият Дух, когото Отец ще изпрати в Мое име, той ще ви научи на всичко, и ще ви напомни всичко, което съм ви казал” (Иоана 14:26) и той “ще ви упътва на всяка истина” (Иоана 16:13).
Напътствие според заповедите Му
Той също ни напътства чрез Своите заповеди. По този начин Той заповядва на нефитите, че те не трябва да имат повече раздори заради своите различни мнения за учението, защото Той казва:
“този, който има духа на раздора, не е от Мене, но е от дявола, който е бащата на раздора и който подтиква сърцата на човеците да спорят гневно едни с други.
Ето, това не е Моето учение – да се подтикват сърцата на човеците към гняв един срещу друг; а Моето учение е това, че такива неща трябва да бъдат премахнати” (3 Нефи 11:29–30).
Наблягане на вечния живот
Той също ни призовава да се съсредоточим върху Него, а не върху светските неща. В Своята велика проповед за хляба на живота Исус обяснява разликата между земната и вечната храна. “Работете не за храна, която се разваля”, казва Той, “а за храна, която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде” (Иоана 6:27). Спасителят учи, че Той е Хлябът на Живота, източникът на вечната храна. Говорейки за земната храна, която светът предлага, включително манната, която изпратил Иехова, за да нахрани чедата Израилеви в пустошта, Исус учи, че онези които разчитали на този хляб сега са мъртви (вж. Иоана 6:49). Обратното, храната която Той предлага е “живият хляб, който е слязъл от небето” и Исус учи, “Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века” (Иоана 6:51).
Някои от Неговите ученици казали, че това беше “Тежко … учение”, и от това време много от Неговите ученици “отстъпиха, и не ходеха вече с Него” (Иоана 6:60, 66). Очевидно те не приели Неговото по-ранно учение, че трябва “първо (да) търс(ят) Неговото царство” (Матея 6:33). Дори днес хора, които проповядват християнство, са по-привлечени към светските неща – нещата, които поддържат живота на земята, но не дават храна за вечният живот. За някои, Неговото “Тежко … учение” все още е причина да не последват Христос.
Единението
Кулминацията на земното служение на нашия Спасител е Неговото Възкресение и Неговото Единение за греховете на света. Иоан Кръстител пророкувал това, когато казал: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!” (Иоана 1:29). По-късно, Исус учи, че “Човешкият Син … дойде … да служи, и да даде живота Си откуп за мнозина” (Матея 20:28). По време на Тайната вечеря Исус обяснява, според описанието на Матея, че виното, което Той е благословил е “Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете” (Матея 26:28).
Като се явил на нефитите, възкръсналият Господ ги поканил да дойдат да пипнат раните по страните Му и белезите от пироните по ръцете и краката Му. Той направил това и обяснил, “за да узнаете, че Аз съм Богът Израилев и Богът на цялата земя и че бях предаден на смърт заради греховете на света” (3 Нефи 11:14). И разказът продължава, хората в множеството паднали “в нозете на Исуса и Му се поклониха” (ст. 17). Затова целият свят в крайна сметка ще Му се поклони.
После Исус учи ценни истини за Неговото Единение. Книгата на Мормон, която излага подробности за ученията на Спасителя и дава най-доброто обяснение за Неговата мисия, дава следното учение:
“И моят Отец Ме изпрати, за да мога да бъда издигнат на кръста; за да мога … да привлека всички човеци към Мене …
… и да бъдат съдени според делата им.
И … който се покае и е кръстен в Моето име, същият ще бъде изпълнен; и ако устои до края, ето, него ще считам за невинен пред Моя Отец в него ден, когато застана да съдя света. …
И нищо нечисто не може да влезе в Неговото царство; ето защо, нищо не влиза в покоя Му, освен онези, които са очистили одеждите си в Моята кръв, поради тяхната вяра и покаяние за всичките им грехове и верността им до края” (3 Нефи 27:14–16, 19).
И така ние разбираме, че Единението на Исус Христос ни дава възможността да преодолеем духовната смърт, която е резултат от греха, и чрез сключване и спазване на свещени завети да имаме благословиите на вечния живот.
Покана и свидетелство
Исус е задал следния въпрос, “Какво мислите за Христа?” (Матея 22:42). Апостол Павел предизвикал коринтяните “Изпитвайте себе си, дали сте във вярата” (2 Коринтяните 13:5). Всеки от нас трябва да отговори на тези предизвикателства за себе си. Къде е нашата същинска лоялност? Дали не сме като християните в забележителното описание на старейшина Максуел, които са преместили своя дом в Сион, но все още се опитват да запазят второ жилище във Вавилон.1
Няма средно положение. Ние сме последователи на Исус Христос. Нашето гражданство е в Неговата Църква и Неговото Евангелие, и ние не трябва да използваме виза да посещаваме Вавилон, нито да постъпваме като неговите граждани. Ние трябва да почитаме Неговото име, да спазваме Неговите заповеди и “не търсете нещата от този свят, … но първо търсете да изградите Божието царство и да установите Неговата праведност” (вж. Матея 6:33, бележка под линия а; от Превода на Джозеф Смит, Матея 6:38).
Исус Христос е Единородния и Възлюбен Син на Бог. Той е нашият Творец. Той е Светлината на света. Той е нашият Спасител от греха и смъртта. Това е най-важното знание на земята и вие можете да знаете това за себе си, както и аз самия го знам. Светият Дух, който свидетелства за Отца и Сина, и ни води към истината, ми е разкрил тези истини, и Той ще ги разкрие на вас. Начинът е желание и покорство. Относно желанието, Исус учи, “Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори” (Матея 7:7), Относно покорството, Той учи, “Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря” (Иоана 7:17). Аз свидетелствам за истината на тези неща в името на Исус Христос, амин.