2011 г.
Да се грижим по Господния начин
Ноември 2011 г.


Да се грижим по Господния начин

Принципите на благосъстоянието в Църквата не са просто добри идеи; те са открити от Бог истини – те са Неговия начин за подпомагане на нуждаещите се.

President Dieter F. Uchtdorf

Преди шестдесет и пет години, непосредствено след Втората световна война, имах благословията да бъда лично подпомогнат от Църковната програма по благосъстоянието. Макар да бях малко дете, все още помня сладкия вкус на консервирани праскови и печен хляб, както и специалната миризма на дарените облекла, изпратени на германските светии от грижливи членове на Църквата в САЩ. Никога няма да забравя и винаги ценя високо тези деяния на обич и доброта, направени за нас, хора изпаднали в голяма нужда.

Това лично преживяване и 75-ата годишнина на вдъхновения план по благосъстоянието ми дават причина отново да се замисля върху принципите на грижа за бедните и нуждаещите се, разчитането на собствени сили и служба на нашите ближни.

Коренът на нашата вяра

Понякога гледаме на благосъстоянието като на още една евангелска тема – един от многото клони на евангелското дърво. Но аз вярвам, че в Господния план нашата отдаденост на принципите на благосъстоянието следва да представлява самия корен на нашата вяра и отдаденост към Него.

От началото на времето нашият Небесен Отец е говорил съвсем ясно по тази тема: от внимателни молба, “Ако Ме обичате … спомняйте си за бедните и посвещавайте от имуществото си за тяхна издръжка”1; до директна заповед, “Във всичко си спомняйте за бедите и нуждаещите се, за болните и огорчените, защото този, който не върши тези неща, същият не е Мой ученик”2; и категорично предупреждение, “Ако някой човек вземе от изобилието, което Аз съм създал, и не отдаде на бедните и нуждаещите се своя дял според закона на Евангелието Ми, той ще повдига очите си в пъкъла заедно с нечестивите, бидейки в мъки”3.

Материалното и духовното са обвързани в единство

Двете големи заповеди – да възлюбим Бога и своя ближен, са съчетание от материалното и духовното. Важно е да обърнем внимание, че тези две заповеди са наречени „големи”, защото всяка друга заповед стои на тях4. Казано иначе, нашите лични, семейни и църковни приоритети започват тук. Всички други цели и действия следва да бликат от извора на тези две големи заповеди – от нашата обич към Бог и към нашия ближен.

Като двете страни на една монета материалното и духовното са неразделими.

Даващият живот на всички заявява, “всички неща за Мен са духовни и по никое време не съм ви давал закон, който е бил (материален)”5. Това за мен означава, че “духовният живот е преди всичко живот. Той не е просто нещо, което да бъде опознато и изучавани, той трябва да се изживее”6.

За съжаление има хора, които омаловажават материалното, защото го смятат за не толкова важно. Те ценят духовния живот и не обръщат внимание на материалния. Макар да е важно да насочваме мислите си към небесата, ние пропускаме същността на религията, ако ръцете ни не са също така заети в оказване на помощ на нашите ближни.

Например Енох изградил общността Сион чрез духовния процес на създаване на хора с едно сърце и един ум, заедно с материалното дело да се погрижи сред тях да няма бедни7.

Както винаги можем да се обърнем към нашия съвършен пример Исус Христос за модел на действие. Както учи президент Дж. Рубен Кларк-младши, “Когато Спасителят дошъл на земята, Той трябвало да изпълни две големи мисии; едната е да изпълни ролята си на Месия, Единението заради падението и изпълнението на закона; другата е делото за своите братя и сестри в плътта, когато облекчава техните страдания”8.

По подобен начин нашият духовен напредък е неразделимо свързан с материалната служба, която оказваме на другите.

Едното допълва другото. Едното без другото е фалшификация на Божия план на щастие.

Господният начин

Има множество добри хора и организации в света, които се опитват да облекчават належащите нужди на бедните и нуждаещите се навсякъде. Ние сме благодарни за това, но Господният начин на грижа за бедните е различен от начина на света. Господ казва, “нужно е да това да бъде вършено по Мой собствен начин”9. Той не се интересува единствено от нашите насъщни нужди, Той е също така загрижен за нашето вечно развитие. Поради тази причина Господният начин винаги е включвал разчитане на собствени сили и служба на нашия ближен, както и грижа за бедния.

През 1941 г. река Хила излиза от коритото си и наводнява долината Дънкан в Аризона. Един млад президент на кол на име Спенсър У. Кимбъл се среща със съветниците си, прави оценка на щетите и изпраща телеграма до Солт Лейк Сити с искане на голяма сума пари.

Вместо да изпрати пари, президент Хибър Дж. Грант изпраща трима мъже: Хенри Д. Мойл, Марион Г. Ромни и Харолд Б. Лий. Те се срещат с президент Кимбъл и го учат на важен урок: “Това не е програма “дай ми”, казват те. “Това е програма “помогни си”.

Много години по-късно президент Кимбъл казва: “Смятам, че щеше да бъде доста лесно за ръководителите да ни бяха изпратили (парите) и никак нямаше да ми е трудно да си седна в офиса и да ги разпределям; но колко добро произлезе от това, че хиляди (наши хора) отидоха в Дънкан и изградиха огради, извозиха сеното, изравниха земята и свършиха всичко, което трябваше да бъде свършено. Това е значението на “помогни си”10.

Като действали според Господния начин, членовете на кола на президент Кимбъл не само се погрижили за своите насъщни нужди, а също развили разчитане на собствени сили, облекчили страданието и увеличили любовта и единството помежду си, като служили един на друг.

Всички ние можем да участваме

Има много членове на Църквата, които в този момент страдат. Те са гладни, не им достигат парите и се борят със всякакъв вид физически, емоционални и духовни трудности. С цялата сила на душата си те се молят за помощ, за избавление.

Братя, моля не мислете, че тази отговорност се пада на някой друг. Тя е моя, тя е ваша. Всички ние можем да участваме. “Всички” означава всички – всеки носител на Аароновото и Мелхиседековото свещеничество, беден и богат, във всяка страна. В Господния план всеки може да допринесе с нещо11.

Урокът, който научаваме с всяко следващо поколение е, че както богатите, така и бедните, всички имат святото задължение да помагат на своите ближни. Нужно е всички ние да работим заедно, за да можем успешно да приложим принципите на благосъстоянието и разчитането на собствени сили.

Твърде често забелязваме нечия нужда близо до нас и се надяваме някой отдалеч да се появи по някакъв магически начин и да посрещне тези нужди. Може би очакваме експерти със специализирано знание, които да решат точно определени проблеми. Когато правим това, ние лишаваме своя ближен от службата, която можем да дадем; лишаваме и себе си от възможността да служим. Макар да няма нищо нередно в експертите, истината е следната: никога няма да има достатъчно от тях, за да могат да решат всички проблеми. Вместо това Господ е поставил Своето свещеничество и неговата организация пред нашия праг навсякъде по света, където е установена Църквата. И редом до него е поставил Обществото за взаимопомощ. Както знаем ние, носителите на свещеничеството, едно усилие по благосъстоянието няма успех, ако не приложи забележителните дарби и таланти на нашите сестри.

Господният начин не е да седнем край реката и да чакаме водата да спре да тече, за да преминем. Той е да се съберем заедно, да запретнем ръкави, да се захванем за работа и да построим мост или лодка, за да можем да пресечем реката на нашите трудности. Вие, мъже на Сион, вие, носители на свещеничеството, вие сте хората, които можете да помагате на светиите, като прилагате вдъхновените принципи на програмата по благосъстоянието. Ваша е мисията да отворите очи, да използвате свещеничеството и да се захванете за работа по Господния начин.

Най-великата организация на земята

По време на Голямата депресия Харолд Б. Лий, служещ тогава като президент на кол, бил помолен от висшите ръководители да намери решение за потискащата бедност, мъка и глад, които се ширели по света по онова време. Той се труди да намери решение и отнася въпроса до Господ, като пита, “Каква организация трябва да имаме, за да направим това?”

И “сякаш Господ (му) проговаря: “Виж, сине. Не ти трябва никаква друга организация. Дал съм ти най-великата организация, която съществува по лицето на земята. Няма нищо по-велико от организацията на свещеничеството. Всичко, което трябва да направиш, е да приведеш свещеничеството в действие. Това е всичко”12.

Това е отправната точка и в наше време. Вече имаме Господната организация. Задачата е да решим как да я използваме.

Началният етап е да се запознаем с това, което Господ вече е открил. Не трябва да си мислим, че знаем. Трябва да се отнасяме към това със смирението на дете. Всяко поколение трябва наново да научи ученията, на които се основава Господния начин на грижа за нуждаещите се. Както са ни напътствали много пророци през годините, принципите на благосъстоянието в Църквата не са просто добри идеи; те са открити от Бог истини – те са Неговия начин за подпомагане на нуждаещите се.

Братя, на първо място изучавайте откритите принципи и учения. Прочетете църковните наръчници за благосъстоянието13; възползвайте се от Интернет страницата providentliving.org; прочетете статията в броя на Liahona от месец юни 2011 г. за Църковния план по благосъстоянието. Научете повече за Господния начин за грижа за Неговите светии. Научете как принципите на грижата за нуждаещите се, службата на ближните и разчитането на собствени сили се допълват един друг. Господният начин на разчитане на собствени сили се състои от балансиране на много аспекти на живота, включително образование, здраве, работа, семейни финанси и духовна сила. Запознайте се със съвременната програма по благосъстоянието на Църквата14.

След като изучите ученията и принципите на благосъстоянието в Църквата, стремете се да приложите наученото към нуждите на хората, за които отговаряте. Това означава, че в значителна степен ще се наложи сами да научите какво да направите. Всяко семейство, всяка конгрегация, всеки район на света са различни. В църковната програмата по благосъстоянието няма универсални отговори. Това е програма “помогни на себе си”, в която хората са отговорни да разчитат на собствените си сили. Нашите източници включват личната молитва, нашите собствени дадени от Бог таланти и способности, средствата, които имаме на разположение в собствените си семейства и чрез наши роднини, различни обществени източници и, разбира се, внимателната грижа на нашите свещенически кворуми и Обществото за взаимопомощ. Тези стъпки ще ни преведат през вдъхновения модел на разчитане на собствени сили.

Вие ще трябва да начертаете курс, който е в съзвучие с Господното учение и е съобразен с обстоятелствата във вашия географски район. За да приложите божествените принципи на благосъстоянието, вашият поглед не трябва да бъде постоянно отправен към Солт Лейк Сити. Вместо това трябва да отправите поглед към наръчниците, в сърцето си и в небесата. Доверете се на Господното вдъхновение и приложете Неговия начин.

И накрая, във вашия район трябва да направите това, което Христовите ученици са правели във всяка диспенсация: да се посъветвате заедно, да използвате всички налични ресурси, да търсите вдъхновението от Светия Дух, да помолите Господ за потвърждение, след което да запретнете ръкави и да се захванете за работа.

Давам ви следното обещание: ако следвате този модел, вие ще получите конкретно напътствие по въпросите кой, как, кога и къде при грижата по Господния начин.

Благословиите на грижата по Господния начин

Пророческите обещания и благословии на благосъстоянието в Църквата, на грижата по Господния начин са сред най-величествените и славни думи, казани от Господ за Неговите чеда. Той казва, “Ако даруваш на гладния желаното от душата ти, и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината, и мракът ти ще бъде като пладне; Господ ще те води всякога”15.

Независимо дали сме богати или бедни, независимо къде на земята живеем, всички се нуждаем един от друг, защото точно при жертването на нашето време, таланти и средства нашите духове стават по-зрели и пречистени.

Това дело на грижа по Господния начин не е просто още една програма в каталога на Църквата. То не може да бъде пренебрегнато или оставено настрана. То е основна част от нашето учение; то е същността на нашата религия. Братя, имаме великата и специална привилегия като носители на свещеничеството да приведем свещеничеството в действие. Не трябва да отвръщаме сърцата или главите си от това да разчитаме повече на собствените си сили, да се грижим по-добре за нуждаещите се и да отдаваме състрадателна служба.

Материалното е преплетено с духовното. Бог ни е дал този земен живот и свързаните с него материални предизвикателства като лаборатория, където можем да израснем такива, каквито Небесният Отец желае да станем. Нека осъзнаем великите задължения и благословии, които произлизат от следването и грижата по Господния начин, е моята молитва в името на Исус Христос, амин.

Бележки

  1. Учение и Завети 42:29, 30.

  2. Учение и Завети 52:40.

  3. Учение и Завети 104:18.

  4. Вж. Матея 22:36–40.

  5. Учение и Завети 29:34.

  6. Thomas Merton, Thoughts in Solitude, 1956 г., стр. 46.

  7. Моисей 7:18.

  8. Дж. Рубен Кралк-младши., в Conference Report, апр. 1937 г., стр. 22.

  9. Учение и Завети 104:16; вж. и ст. 15.

  10. Спенсър У. Кимбъл, в Conference Report, апр. 1974 г., стр. 183, 184.

  11. Вж.Мосия 4:26; 18:27.

  12. Харолд Б. Лий, бележки от събрание по благосъстоянието, 3 окт. 1970 г., стр. 20.

  13. Вж. Handbook 1: Stake Presidents and Bishops, 2010 г., глава 5, “Administering Church Welfare”; Handbook 2: Administering the Church, 2010 г., глава 6, “Welfare Principles and Leadership”; Да се грижим по Господния начин: Резюме на наръчника по благосъстоянието за ръководители (брошура, 2009 г.).

  14. Прочитането на книгата на старейшина Глен Л. Ръд Pure Religion: The Story of Church Welfare since 1930, 1995 г., на разположение чрез Църковните служби за разпространение, е прекрасен начин да изучим ученията и историята на Господната програма по благосъстоянието.

  15. Исаия 58:10–11; вж. също стихове 7–9.