The Lord’s Great Work and Our Great Opportunity („Великото дело на Господ и нашата голяма възможност“), Liahona, юли 2024 г.
Великото дело на Господ и нашата голяма възможност
Когато обичаме, споделяме и каним, ние се трудим с Господ, за да помагаме на всяка скъпоценна душа да дойде при Него.
Всеки пророк в тази последна, велика диспенсация учи членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни да споделят възстановеното Евангелие на Исус Христос. Сещам се за няколко такива примера в живота си:
Президент Дейвид O. Mаккей (1873 – 1970), пророкът от младостта ми, заявява: „Всеки член е мисионер“.
Президент Спенсър У. Кимбъл (1895 – 1985) учи: „Денят за разпространяване на Евангелието до все повече места и хора е тук и сега“ и „ние трябва да удължим крачката си“ при споделянето на Евангелието с другите.
Президент Гордън Б. Хинкли (1910 – 2008) казва: „Велико е нашето дело, огромна е отговорността ни да помагаме за откриването на хората, които да бъдат учени. Господ ни е дал заповед и ни е възложил да преподаваме Евангелието на всяко създание. За това са необходими нашите най-добри усилия“.
Президент Ръсел М. Нелсън учи: „Мисионерската работа е съществена част от великото събиране на Израил. Това събиране е най-важното дело, случващо се на земята днес. Нищо друго не може да се сравни с него по величина. Нищо друго не може да се сравни с него по важност. Господните мисионери – Неговите ученици – са заети с най-голямото предизвикателство, най-великата кауза, най-славното дело на земята днес“.
Разбрах го за себе си, докато бях млад мисионер в Британската мисия. Днес съм още по-сигурен в това. Като апостол на Господ Исус Христос свидетелствам, че навсякъде има възможности да помагаме на другите да идват при Христос, като им показваме обичта си, споделяме вярванията си и ги каним да се присъединят към нас, за да изпитат радостта от Евангелието на Исус Христос.
Делото продължава напред
Имах привилегията да бъда назначен в Отдела за мисионери на Църквата, когато беше представено първото издание на Проповядвайте Моето Евангелие през 2004 г., и отново, когато второто издание бе публикувано през 2023 г. Вярвам, че Проповядвайте Моето Евангелие благославя мисионерската работа по един въздействащ начин.
Новото издание на Проповядвайте Моето Евангелие включва всичко, което сме научили от 2004 г. досега, вдъхновени напътствия от всеки член на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли и промените в споделянето на Евангелието в дигиталната епоха. Някои от тези промени са довели до значителен успех.
Открихме, че споделянето на Евангелието по прости, обикновени и естествени начини чрез принципите „да обичаме, да споделяме, да каним“ значително благославя царството. Исус Христос споделя Евангелието по този начин, докато живее на земята. Той споделя живота Си и любовта Си, и кани всички да дойдат при Него (вж. Матей 11:28). Да обичаме, споделяме и каним, както Той го е правил, е специална благословия и отговорност за всеки член на Църквата.
Да започнем с обич
В Гетсиманската градина и на кръста Исус Христос взема върху Си греховете на света и изстрадва всички скърби и „болки и оскърбления, и изкушения от всякакъв вид“ (Алма 7:11). Това „накара (Него) (…) най-великият от всички, да потрепер(и) от болка и да кърв(и) от всяка пора“ (Учение и завети 19:18). Чрез Своето Единение и Възкресение, Исус Христос е направил спасението и възвисяването възможни за всички.
Обръщането към Спасителя и размишляването над всичко, което Той е направил за нас, кара сърцата ни да се изпълват с любов към Него. След това Той обръща сърцата ни към другите и ни заповядва да ги обичаме (вж. Йоан 13:34–35) и да споделяме Неговото Евангелие с тях (вж. Матей 28:19, Марк 16:15). Ако хората около нас чувстват, че искрено ги обичаме и ни е грижа за тях, те вероятно ще отворят сърцата си за нашите послания, точно както цар Ламоний отваря сърцето си да приеме Евангелието, благодарение на обичта и службата на Амон (вж. Алма 17–19).
Когато споделяме Евангелието, нека започваме с любов. Когато с любов протягаме ръка към другите, с мисълта, че те са наши братя и сестри, и възлюбени чеда на нашия Небесен Отец, ще ни се откриват възможности да споделяме това, за което знаем, че е истинно.
Да бъдем ревностно заети и да споделяме
Никой не е по-отдаден в споделянето на Евангелието от президент М. Ръсел Балард (1928 – 2023). В своето последно обръщение по време на обща конференция, той свидетелства: „Мисля, че това е едно от най-славните и прекрасни неща, които някой на този свят може да знае – че нашият Небесен Отец и Господ Исус Христос са се явили в тези последни дни и че Джозеф е въздигнат да възстанови пълнотата на вечното Евангелие на Исус Христос“.
През целия си живот и по целия свят, президент Балард е ревностно зает да споделя това безценно послание с всички. Той ни насърчава да правим същото. Той учи, че можем да споделяме Евангелието, „като сме добри съседи и като сме внимателни и демонстрираме любов“. Като правим това, ние „излъчваме Евангелието в нашия собствен живот и (…) излъчва(ме) към хората благословиите, които Евангелието може да предложи“. Също така ние „споделя(ме) свидетелство за това, което знае(м) и в което вярва(ме), както и какво чувства(ме)“. Президент Балард учи: „Истинското свидетелство (…) може да бъде предавано чрез силата на Светия Дух в сърцата на другите, които са готови да го приемат“.
Най-силното желание на сърцето на президент Балард беше да споделя възстановеното Евангелие на Исус Христос. Можем да бъдем ревностно заети – какъвто беше той – в споделянето на Евангелието както на думи, така и на дела. Никога не знаем кой сред нас може да търси светлината на Евангелието, но да не знае къде да я намери (вж. Учение и завети 123:12).
Да отправяме сърдечни покани
Когато помагаме на другите да идват при Христа, ние ги каним да изпитват радостта, която Спасителят и Неговото Евангелие носят. Можем да правим това, като ги поканим да дойдат на дейност, да прочетат Книгата на Мормон или да се срещнат с мисионерите. Също така бихме могли да отправим искрена покана към тях да присъстват на събранието за причастие с нас.
Присъстваме на събранието за причастие всяка седмица, за да „почитаме Бог и взимаме от причастието, за да си спомняме за Исус Христос и Неговото Единение“. Това е възможност хората да чувстват Духа, да се доближават до Спасителя и да укрепват вярата си в Него.
Когато търсим начини да обичаме, споделяме и каним, нашите планове и усилия трябва да включват да помагаме на хората да посещават събранието за причастие. Ако приемат поканата ни и присъстват на събранието за причастие, е много по-вероятно да продължат по пътеката към кръщението и обръщането във вярата. Вярвам с цялото си сърце, че големият успех ще дойде, когато каним другите да присъстват на събранието за причастие и им помагаме да разпознават благословиите, които могат да получават, ако го правят.
Господ ще ни напътства
Никога не знаем какви успехи и трудности ще имаме, докато обичаме, споделяме и каним. Синовете на Мосия „тръгнаха от град на град и от един дом за поклонение в друг (…) сред ламанитите, за да проповядват и поучават словото Божие сред тях; и тъй те започнаха да постигат голям успех“. Чрез техните усилия „хиляди бяха доведени до знанието за Господа“ и мнозина „бяха обърнати (…) (и) никога не отпаднаха“ (Алма 23:4–6).
Въпреки че това невинаги ще се случва, Господ е обещал, че ще работи заедно с нас, защото всяка душа е скъпоценна за Него. Като се уповаваме на Господ и Му служим, Той ще ни напътства как да споделяме Неговото Евангелие с другите, като ги обичаме, споделяме живота и свидетелствата си с тях и ги каним да се присъединят към нас в това да Го следваме.
„Огромна ще бъде радостта (ни)“ (Учение и завети 18:15), когато използваме възможностите навсякъде около нас да помагаме на Господ Исус Христос в Неговото велико дело по довеждане на души при Него.