Смелост да споделям това, което ценя най-много

От Тани М. Фламър

Следвайки примера на моя епископ и неговата съпруга, имах за цел да споделям Книгата на Мормон по време на всяко пътуване, на което отивах като мажоретка.

Докато растях, обичах да наблюдавам как по време на бури, кокошките на баба ми събираха своите пилци под крилата си, за да ги пазят защитени и в безопасност. Този образ стана по-важен за мен, след като прочетох за него в Книгата на Мормон (вж. 3 Нефи 10:4–6). Докато бях част от пълнолетните младежи, моят епископ и съпругата му, които пътуваха често по работа, ми разказваха, че по време на всяко свое пътуване подаряват екземпляр от Книгата на Мормон на някого.

Това ме вдъхнови. Възхищавах им се и техният пример докосна сърцето ми. Реших, че ако някога имам възможността да пътувам извън Юта, САЩ, ще последвам примера им и ще подарявам по един екземпляр на Книгата на Мормон всеки път.

Като мажоретка за Университета Бригъм Йънг, често пътувах с отбора на мажоретките. Преди първото ми пътуване купих екземпляр от Книгата на Мормон и написах свидетелството си в нея. Исках да развия смелостта да споделям с другите това, което ценя най-много: моето свидетелство и Книгата на Мормон. Исках да бъда като моя епископ и неговата съпруга. Исках да бъда като Исус Христос. Исках да помагам за събирането на хората и да им помагам да идват при Него.

Бързо научих, че ако преди всяко пътуване се моля да бъда отвеждана при човек, който се нуждае от това, то този човек ще се появява в правилния момент и на правилното място, за да може споделянето на Книгата на Мормон да бъде естествено и лесно. Колкото повече се упражнявах, толкова по-лесно ми ставаше да споделям. Пътуванията станаха много по-съдържателни за мен. Винаги, когато откривах благословен от Небесния Отец получател на това свято свидетелство за Христос, ме обземаше вълнение.

Когато пътувах, размишлявах: „Къде трябва да отида, за да открия човека, при когото Небесният Отец ме изпраща този път? Какво мога да кажа, за да изразя колко ценна е Книгата на Мормон за мен?“. Мислите и действията ми бяха насочени извън собствените ми нужди и забавление и усещах, че обичта ми към всички, които срещах, се увеличаваше. Опитвах се да ги гледам през очите на Спасителя. Молех се да приемат божествения дар, който Небесният Отец ме изпращаше да им предложа.

Бях тъжна, когато последната ми година приключи. Да бъда мажоретка за Университета Бригъм Йънг бе моя мечта. Щях да се радвам на невероятното преживяване да съм мажоретка, независимо от всичко, но възможността да споделям екземпляр от Книгата на Мормон по време на всяко пътуване на мажоретките обогати живота ми по красиви, неочаквани начини.

Споделянето на Книгата на Мормон бе ценен и лесен начин да направя още по-съдържателно преживяването ми в университета. Знам, че хората, с които споделях Книгата на Мормон, бяха специално напътствани да я приемат. Също така знам, че в невероятния гоблен на живота ми, Небесният Отец е вплел любяща и сладка нежна милост: Той ми позволи да чувствам любовта Му към Неговите чеда по специален начин, по време на всяко пътуване.

След като завърших, реших да продължавам да търся хора, с които мога да споделям свидетелството си. С времето развих по-добри умения и увереност да го правя. Научих се да не се страхувам да го споделям. Вярвам, че всеки може да се почувства по-удобно да споделя свидетелството си, като практикува и се моли за божествена помощ.

Изборът да следвам примера на моя добър епископ и неговата съпруга направи живота ми по-съдържателен по много начини. Научи ме да виждам, че Господ познава всяко едно от Своите чеда. Той ни обича и желае да събере всички ни под Своето крило. Каква благословия е да разбираме красивите метафори, които Той използва, когато описва Своето събиране. Той ни събира, както кокошка събира своите пилци и нежно ги защитава.

Авторката живее в щата Юта, САЩ.