От окаяност до щастие

От Хелън Хюз, Дърам, Англия

Докато повтарях думите на храмовите обреди в ума си, се случи нещо чудно.

Изображение

сключени длани, поставени върху книга

През 1988 г. заедно с други британски учители заминах да преподавам в едно училище в Судан. Децата бяха възхитителни и бързо се приспособихме към трудностите на живот в една развиваща се страна. Оказа се обаче, че нашият работодател е потискащ ръководител, който преследва всеки, за когото смята, че му се противопоставя по какъвто и да е начин. Той ме намрази от деня, в който се застъпих за човек, тормозен от него.

Един ден ме повика в офиса си. Повече от половин час ме подлага на всякакъв вид вербално насилие и заплахи. Напуснах стаята в състояние на шок. Нямам спомен как преминах през остатъка от учебния ден. Цяла вечер не можех да изкарам ужасните му думи от ума си.

Преди лягане седнах на леглото си и зачетох Писанията. След това коленичих и горещо се помолих за утеха и облекчение, но не почувствах нищо. Легнах си, но не можех да заспя. Още два пъти ставах, четях, коленичех и се молех, но без резултат.

„Ами, Небесният Отец не винаги отговаря на молитвите ни, както и когато искаме“ – помислих си аз. Примирих се с една нещастна, безсънна нощ.

Но докато лягах отново, си помислих: „Има още едно нещо, което мога да направя“. Започнах да си повтарям наум думите на храмовите обреди. Докато го правех, се случи чудо. Окаяността и мракът се отдръпнаха от мен, а върху ми се изля най-прекрасният мир и радост, които изпълниха цялата ми същност.

Станах и се помолих, като благодарих през сълзи на Небесния Отец. След това се върнах в леглото и заспах. Следващият ден, който трябваше да бъде изпълнен със страх и окаяност, бе най-щастливият ден, който някога съм прекарвала с ученици.

Осъзнах, че Господ желаеше да размишлявам над храмовите обреди. Президент Бригъм Йънг (1801 – 1877) казва на светиите, които пресичат равнините, след като са получили благословиите си в храма Наву: „Нека огънят на завета, който вие сключихте в Дома Господен, гори в сърцата ви, като неугасим пламък“. Когато сключените в храма завети горят в сърцата и умовете ни, ние също така ще намираме сила, мир и утеха.