„Как можех да се уповавам на Небесния Отец, когато се чувствах сама?“, Лиахона, юли 2024 г.
Пълнолетни младежи
Как можех да се уповавам на Небесния Отец, когато се чувствах сама?
Опитвах се да имам вяра, но продължавах да се сблъсквам с толкова много трудности. Как можех да продължавам да се уповавам на Господ?
Илюстрации от Катлийн Питърсън
Братовчедите ми ме запознаха с мисионерите, когато бях на девет години. Присъединих се към Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, но бях единствената от моето семейство, която го направи. Оттогава се научих все повече и повече да обичам Евангелието на Исус Христос. За известно време обаче упованието в Небесния Отец и Неговите истини ми беше изключително трудно и наистина се борех, за да продължа напред с вяра.
Да живееш по различен от света начин като ученик на Исус Христос може да бъде трудно навсякъде, но да растеш в Хонконг като член на Църквата е по-трудно, отколкото някой може да си представи.
От една страна много хора в тази част от света не харесват Църквата и мислят, че тя е свързана с лоши неща. Думата за „мормон“, използвана преди във връзка с Църквата, на китайски включва звук, който я свързва с думата на китайски за „дявол“. За някои хора това е създало неприятна погрешна представа за ценностите на Църквата.
Също така, тъй като вече има установени много други традиционни религии, а броят на членовете на Църквата в Хонконг е малък, е лесно да се почувстваш самотен или изолиран. Много хора поставят под въпрос Църквата, без да разбират напълно нейните учения и без да желаят да чуят какво искат да споделят членовете.
Изпитвах последиците от тези бариери най-силно като тийнейджърка, но чрез тези преживявания научих толкова много за това какво означава да се уповаваме на Небесния Отец и Исус Христос.
Заслужава ли си животът според Евангелието?
В гимназията родителите ми бяха приятели с една от моите учителки. Тази учителка беше практикуваща християнка от друга деноминация. По това време бях единственият член на Църквата в моя клас и много съученици и учители вече правеха спекулации по отношение на Църквата на Исус Христос и нейните членове.
Тази конкретна учителка имаше много силно отрицателно мнение за моята вяра, което усложняваше нещата, защото беше семейна приятелка.
Например тя се притесняваше, че ще изостана с уроците, защото в нейните часове често ми се спеше, тъй като ставах рано, за да ходя на семинар. Също ме поставяше на тясно и ме предизвикваше с много сложни доктринални въпроси, на които не знаех как да отговоря. Дори ми възлагаше учебни задания да чета литература, критикуваща Църквата! Тя се стараеше с всички сили да ме убеди да се откажа от вярата си.
Това бе труден момент за вярата ми. Защо, въпреки че се опитвах да бъда близо до Небесния Отец и Исус Христос, моята вярност причиняваше толкова трудности в живота ми? Не трябваше ли да бъда благославяна за това, че спазвах заповедите и жертвах съня си, за да присъствам на уроците в семинара?
Вместо това, оценките ми куцаха, вярата ми намаляваше, а взаимоотношенията ми с учителите, семейството ми и Небесния Отец страдаха.
За известно време започнах да се чудя дали животът според Евангелието си заслужава. Започнах да пропускам семинар и скоро усетих, че вярата ми избледнява. Изглеждаше по-лесно просто да се поддам на това, което светът около мен ме притискаше да направя.
Изборът да се уповаваме
Продължавах да се моля на Небесния Отец за напътствие и разбиране. Въпреки дълбокото объркване и разочарование, които изпитвах по отношение на положението си, нещо дълбоко в мен продължаваше да се държи за вярата. Разговарях с верни приятели и се доверих на връстници от Църквата за това, което преживявах, и бях насърчена да говоря с учителката си в семинара за моите трудности.
Тя отвърна със състрадание и ме насърчи да продължа да посещавам семинара с изпълнено с надежда сърце. Обеща ми, че ще видя благословиите да се разкриват, ако продължавам да се придържам към вярата и да се уповавам, че Господ е приготвил много за мен и че ще посвети трудностите ми (вж. 2 Нефи 2:1–2).
И така, въпреки трудностите, с които се сблъсквах, аз избрах да се уповавам.
След известно време почувствах промяна в нагласата си. Вместо да се съсредоточавам върху трудностите, с които се сблъсквах, аз се съсредоточавах върху благодарността, която изпитвах за Евангелието. Започнах да се съсредоточавам върху благословиите на моето семейство, божествената ми същност и вечните истини на Евангелието. И накрая достигнах до знанието, че Небесният Отец и Исус Христос са наясно с обстоятелствата ми и винаги са били до мен в моментите, когато съм си мислила, че съм съвсем сама.
Това промени всичко.
Като продължавах да се уповавам на Тях, да спазвам заповедите, да се покайвам всеки ден и да правя ежедневно малките неща, с които да поддържам връзката си с Тях, почувствах как моята основа от вяра се задълбочава и укрепва.
Наскоро президент Ръсел М. Нелсън каза: „Поемете отговорност за своето свидетелство за Исус Христос и Неговото Евангелие. Стремете се да получите такова. Подхранвайте го, за да може да става по-силно. Поддържайте го с истина. Не го замърсявайте с лъжливите философии на невярващи мъже и жени. Като превръщате непрестанното укрепване на свидетелството си в свой най-висок приоритет, наблюдавайте как се случват чудеса в живота ви“.
И докато правех това, наистина се случи чудо.
Какво означава да се уповаваме на Господ
След като известно време избягвах разговори за вярата с моята учителка, един ден, когато тя се обърна към мен с въпроси, се почувствах готова да им отговоря с подновената си вяра. Любезно я попитах дали някога е посещавала някое от църковните ни събрания или е чела Книгата на Мормон. Когато тя каза „не“, аз се почувствах вдъхновена да споделя свидетелството си за прости истини.
Казах ѝ, че никога не бихме могли да узнаем дали нещо е истина, без да го изпитаме или сами да потърсим отговори. Обясних, че знам, че Евангелието е истинно, защото съм положила усилия за тези отговори и с цялото си сърце знам, че те са истинни. Поканих я да направи същото и оттогава нататък взаимоотношенията ни бяха много по-спокойни.
Това изпитание на вярата, което имах като тийнейджър, наистина ме подготви за бъдещето ми като ученик на Христос. Виждала съм толкова много благословии и обещания да се осъществяват, докато продължавах да се уповавам на Господ повече, отколкото на мненията на всички останали. Както заявява Нефи: „О, Господи, на Тебе съм се уповавал и ще се уповавам на Тебе навеки. Аз няма да се уповавам на ръката от плът“ (2 Нефи 4:34).
Когато нещата не вървят по план или имаме трудности, които никога не сме очаквали, може да е лесно да си помислим, че Небесният Отец ни е насочвал погрешно, изоставил ни е или просто не Го е грижа.
Но това не е вярно.
Всъщност, точно в тези моменти на объркващи и съкрушителни трудности винаги ми се припомня какво означава напълно да се уповавам на Господ. Трябва да позволявам на моето ученичество и вяра да станат съдържателни и променящи живота, вместо механични и рутинни. Президент Нелсън също учи: „Вашата развиваща се вяра ще ви помага да превръщате трудностите в несравними възможности и моменти на израстване“.
Мога да видя как това да избирам вярата в Исус Христос ме е благославяло по повече начини, отколкото някога съм смятала за възможно. Това не означава, че винаги се измъквам от скръбта, трудностите или объркването, но означава, че знам къде да търся мир и стабилност.
Президент Нелсън с любов ни напомня: „Моля ви, бъдете сигурни в следното: дори всичко и всеки в този свят, на които имате доверие, да ви предадат, Исус Христос и Неговата Църква никога няма да ви предадат“.
Пред каквото и да се изправяте в живота си, независимо дали са неудовлетворени очаквания, натиск от гласовете на света, семейни проблеми, проблеми с психичното здраве, финансова нестабилност, разочарование, несправедливост или каквито и да било други трудности, аз бих ви поканила да продължавате да се уповавате на Господ. Той е напълно наясно с вашите обстоятелства. Той ви познава. Той е предвидил удивителни благословии за вас. Дори и в моментите, в които не искате да се уповавате на Него, избирайте да го правите. Неговите обещанията са гарантирани. Той ще ви води към радост, надежда и чудеса в подходящото време.
Той го прави за мен, докато продължавам да се уповавам на Него.