„Чудесна подготовка за живота“, Лиахона, юли 2024 г.
Чудесна подготовка за живота
Това, което младите мъже и младите жени научават по време на мисия, ще благославя живота им вечно.
От ранна възраст винаги съм бил пленяван от ентусиазма на мисионерите. По време на едно събрание за причастие в моя малък клон в Минас, Уругвай, един мисионер сподели свидетелството си и изрази своите чувства относно мисията си. Неговите думи се запечатаха в ума и сърцето ми.
„Един ден – казах си аз, – ще отслужа мисия.“
След време, като свещеник, имах възможността да придружавам мисионерите на уроци. Беше незабравимо преживяване да бъда мисионер на 16 години!
Когато навърших 18, няколко младежи от моя клон се завърнаха от мисиите си, включително сестра ми Ана, която се завърна от мисия в Аржентина. Техните преживявания и свидетелства също докоснаха сърцето ми.
С наближаването на 19-ия ми рожден ден исках да дам името си, за да отида и да провъзгласям Евангелието на Спасителя и да служа в лозето Му (вж. Учение и завети 75:2). Подготвих и изпратих документите си за мисия. Когато пристигна моето призование, отворих подписаното от президент Спенсър У. Кимбъл писмо и прочетох, че ще служа в мисия Уругвай/Парагвай. Щях да служа в собствената си страна! Бях щастлив за възможността да проповядвам „благовестието на голяма радост, тъкмо вечното евангелие“ (Учение и завети 79:1).
Пристигнах в офиса на мисията, след двучасово пътуване с автобус до Монтевидео, Уругвай. Президентът на мисия ме отдели като мисионер за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и ми назначи колега. Същият следобед започнахме да чукаме по врати.
В началото имаше моменти, в които мисията не беше толкова вълнуваща, колкото си я представях. За щастие, имах един покорен и трудолюбив колега, който ми помагаше да откривам радостта в това да се изгубя в служба на Господ. Неговият пример ме благославяше през цялата ми мисия.
Но подготовката ми да бъда представител на Спасителя Исус Христос беше започнала много по-рано.
Всичко започнало с една игла за вратовръзка
През януари 1962 г., когато бях на шест години, мисионери отишли в бижутерийния магазин на баща ми, търсейки нова игла за вратовръзка, тъй като единият от тях бил изгубил своята. Докато били там, те чули някого да свири на китара. Когато попитали за това, баща ми ги поканил да влязат и да се срещнат с неговия приятел.
По време на разговора баща ми и приятелят му попитали мисионерите дали свирят на китара. Единият старейшина казал, че свири малко. Приятелят на баща ми му подал китарата си и го помолил да посвири. Старейшината започнал да свири няколко песни, докато колегата му пеел.
Простото търсене на игла за вратовръзка на мисионерите доведе до запознаване на семейството ми с Евангелието на Исус Христос. Станахме добри приятели с мисионерите и започнахме да участваме в беседите. Семето на Евангелието бе посадено и то започна да расте, първо в моята майка Елза и сестрите ми Ана и Стела, а след това – в мен.
От този ден нататък любовта на семейството ми към мисионерската работа нарасна. Аз отслужих мисия, синовете ми отслужиха мисии и сега нашите внуци започват да се подготвят и служат на мисии, създавайки трето поколение мисионери.
Не винаги е лесно да бъдеш мисионер. Необходима е подготовка, преди един млад мъж или млада жена да са готови да отидат на мисионерското поле. Ето тук родителите, семейството и ръководителите на Църквата могат да бъдат добър пример и да работят като екип, за да подготвят младежите от ранна възраст.
Един от начините да им помагаме да се подготвят е да споделяме практически умения с тях. Умения като спестяване на пари, пране и гладене на дрехи, шиене, лъскане на обувки, готвене, общуване с хората и служба към другите ще им помагат по време на техните мисии. Участието в Семинар и институт също помага в тази подготовка и ще допълва това, което научават у дома и в своите кворуми и класове.
Нашата подкрепа трябва да продължава и докато те отслужват мисията си. Хубаво е да чуваме прекрасните преживявания, които нашите мисионери имат почти всеки ден. Ние също можем да бъдем част от тези преживявания, като помагаме на хората, на които преподават. Например майката на един от мисионерите, които преподаваха на семейството ни, се свърза с моята майка и си пишеха в продължение на години, което помогна на майка ми да остане на заветната пътека.
Като помагаме на бъдещите мисионери да се подготвят, трябва да помним, че мисионерската работа е много повече от традиция в Църквата – тя е покана и заповед от Господ (вж. Матей 28:19). В началото Адам и Ева са учени на Евангелието. След това те преподават Евангелието на децата си (вж. Моисей 5:6–12). „И тъй започна да се проповядва Евангелието от началото, бидейки оповестявано от свети ангели, изпратени от присъствието Божие“ (Моисей 5:58).
Това проповядване продължава и сега с армия от над 71 000 мисионери. Но имаме нужда от повече, много повече по фронтовите линии – армия от мисионери и членове.
Какво можем да научаваме от мисиите си
Докато бях на мисия, свикнах с мисионерската работа и започнах да размишлявам по-задълбочено върху нашето послание. Винаги съм чувствал, че Евангелието е истинно, но имах силното желание да знам, че то е истинно. Молих се, постих, изучавах, работих и след това чаках отговор.
Един ден, по време на урок, споделих разказа на Джозеф Смит за Първото видение:
„Аз видях точно над главата си стълб от светлина по-ярък от слънцето, който се спусна постепенно, докато се установи върху мен. (…)
Когато светлината се установи върху ми, аз видях над мен във въздуха две Личности, чиято яркост и слава не се поддават на никакво описание. Единият от Тях ми проговори, като ме нарече по име и каза, посочвайки другия: Този е Моят Възлюбен Син. Него слушай!“ (Джозеф Смит – История 1:16–17).
В този момент почувствах как Светият Дух ми потвърждава, че това, което преподавам е истина. Пророкът Джозеф Смит наистина е видял Отец и Сина, а Книгата на Мормон е словото Божие и заедно с Библията свидетелства за нашия Спасител. Какъв мир донесе това на душата ми. Дори десетилетия по-късно, все още стопля сърцето ми.
Мисията ми беше като получаване на духовна магистърска степен. Това, което младите мъже и младите жени научават по време на мисия, ще благославя живота им вечно. Наред с многото други неща, те научават:
-
Как да изучават, да се молят, да преподават и прилагат евангелските принципи ежедневно.
-
Как да живеят с колега 24 часа в денонощието.
-
Как да се грижат за здравето си.
-
Как да планират.
-
Как да подобряват ръководните си умения.
-
Как правилно да се отнасят към другите хора.
-
Как да се стремят, да се вслушват и да бъдат водени от Светия Дух.
Младите мъже и младите жени, които отслужват мисии, ще бъдат укрепвани и подготвяни да се справят с житейските трудности, докато продължават да прилагат наученото по време на мисията си.
Днес е денят
Нашият обичан пророк, президент Ръсел М. Нелсън, учи:
„Никога не е имало момент в историята на света, когато знанието за нашия Спасител да е било по-важно в лично отношение и по-свързано с всяка човешка душа. Представете си колко бързо унищожителните конфликти по целия свят, а и тези в личния ни живот, биха били разрешавани, ако всички ние изберем да следваме Исус Христос и да се вслушваме в ученията Му“.
Днес е денят, в който да проявяваме характер и смелост и да споделяме Евангелието на Исус Христос. Днес е денят, в който нашите младежи да се подготвят да служат в Господния батальон на мисии за проповядване или на църковна служба. Светът има нужда от вас! Има колене, които да укрепваме, ръце, които да издигаме и истина, която да проповядваме (вж. Учение и завети 81:5).
Нека следната покана от Господ ни подтиква към действие и със сила да издигаме знамето на истината:
„Ето, казвам ви, че Моята воля е да тръгнете, (…)
издигайки гласовете си като със звука на тръба, оповестявайки истината съгласно откровенията и заповедите, които съм ви дал.
И тъй, ако сте верни, ще бъдете (…) увенчани с чест, и слава, и безсмъртие, и вечен живот“ (Учение и завети 75:3–5).