„За какво можем да се молим?“, Лиахона, юли 2024 г.
Следвайте Ме, елате с Мен
За какво можем да се молим?
В Алма 33 и 34 научаваме, че можем да се молим навсякъде, по всяко време, за всичко. Следват няколко примера за хора, които се молят в различни ситуации.
Докато четете тези преживявания, помислете за някои от начините, по които сте се молили „за стадата по вашите поля“ и „във вътрешните ви стаи, по скритите ви места и в пустошта ви“ (Алма 34:25, 26).
Светията от последните дни Алма Ричардс се класира за олимпийския отбор през 1912 г.
Молитва по време на олимпийските игри
Състезателят в дисциплина висок скок Алма Ричардс е част от олимпийския отбор по лека атлетика през 1912 г., който се състезава в Стокхолм, Швеция. По време на състезанието другите отпадат един по един, докато не остават само Алма и още един друг състезател.
„Докато Алма се подготвя да скочи, умът му препуска. Ето го тук, представлява страната си на най-великото спортно състезание в света. Въпреки това, той се чувства слаб, сякаш целият свят се е стоварил върху плещите му. Той мисли за Юта, семейството и родния си град. Той мисли за УБЙ и светиите. Навеждайки глава, той мълчаливо моли Бог да му даде сила. „Ако е правилно да спечеля – моли се той, – ще дам най-доброто от себе си, за да бъда добър пример през целия си живот“.
Черпейки сила от Господ, Алма скача и преминава високата летва. Когато последният останал състезател се проваля, Алма печели златния медал.
По-късно негов приятел „му се подиграва, за молитвата преди победния скок. „Иска ми се да не се смееш – отговаря тихо Алма. – Помолих се на Господ да ми даде сили да премина през онази летва и преминах“.
Молитва на ъгъла на улицата
През 1898 г. Инес Найт и Джени Бримхол са първите две несемейни жени, призовани като сестри мисионерки за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни. Скоро след като пристигат на мисионерското поле в Англия, двете жени отиват да проповядват в Олдам, малък индустриален град близо до Ливърпул.
Инес Найт и Джени Бримхол се молят за помощ в мисионерската си служба в Англия.
Вдясно: снимка, предоставена от Дженифър Уаткот Хутън
Двете сестри, техният президент на мисия и други мисионери се събират една вечер. „Те застават в кръг на натоварен уличен ъгъл, отправят молитва и пеят химни, докато около тях се образува голяма тълпа.“ Усилията им са толкова успешни, че техният президент на мисия „обявява, че на следващия ден ще се проведе специално събрание и кани всички да дойдат и да чуят проповядване от „истински мормонски жени“.
Молитва за транспорт
Сар от Бо, Сиера Леоне, отишъл с такси мотоциклет до един селски район, за да занесе така необходимите лекарства на възрастните си родители. Той останал до по-късно от планираното, за да помогне на родителите си с поправката на покрива, който бил повреден от буря. Когато покривът бил поправен, вече било започнало да се стъмва.
Поради късния час било малко вероятно да дойде такси. Сар започнал да се притеснява. Без такси го очаквало пътуване пеша, което би било не само дълго, но и опасно. Да остане в дома на родителите си не било алтернатива, защото на следващата сутрин бил на работа рано. Освен това, той не искал да оставя младото си семейство само през нощта.
Да се помоли за такси изглеждало странно, но Сар моли Бог да му помогне да се прибере у дома. Няколко минути по-късно се появило такси, което току-що оставило някого в този иначе тих район. Сар с благодарност се качил, чувствайки се благословен, че ще може да се прибере у дома навреме, за да спази работните си задължения и опази семейството си в безопасност.
Молитва за промяна в графика
Брат Мигел Тронкосо от Санта Крус, Аржентина с нетърпение очаквал да чуе старейшина Карлос Х. Амадо от Седемдесетте да говори в неговия кол. Но било планирано старейшина Амадо да говори във вторник вечерта, а брат Тронкосо, учител в гимназията, трябвало да преподава същата вечер. Решени да присъстват на събранието, той и семейството му се молили за помощ.
Брат Тронкосо разказва следното за преживяването си:
„В деня преди конференцията се почувствах подтикнат да поговоря с директорката да си тръгна 20 минути по-рано. … Преди да мога да кажа и една дума, тя ме попита дали бих искал да променя часа си във вторник и да започна два часа по-рано от обичайното. …
Каква благословия бе това за нас. Пристигнахме на събранието навреме и чувствахме Духа в присъствието на един от Господните ученици. … Освен това, като семейство получихме свидетелство, че Небесният Отец знае желанията ни и чува молитвите ни“.