Двете истини, които ми помагат да разбирам смирението

От Дейвид Адриано

Смирението може да помага както с гордостта, така и с чувството на неспособност.

Изображение

пълнолетни младежи в класна стая в Църквата

Снимка на членове в Парагвай от Лесли Нилсън

Факт: Аз съм чедо на Бога. И това е една удивителна и божествена истина.

Също толкова важен факт: Тъй като всички на тази земя също са чеда на Бог, те също са удивителни и божествени същества.

Вероятно и двете истини изглеждат очевидни, но ми отне известно време наистина да ги осъзная и да разбера какво означават за живота ми. За съжаление, понякога подхождам с гордост към дадена ситуация, мислейки си, че моят начин е правилният или че съм по-способен от другите хора. Друг път правя точно обратното – мисля си, че съм по-малко достоен или ценен от другите около мен.

Отговорът на двата вида трудности е един и същ:

смирение.

Не съм ли достатъчно добър?

Едно преживяване, което наистина ме смири, се случи по време на мисията ми. Мисля, че повечето мисионери се борят с чувството на неспособност, докато се опитват да довеждат хората при Исус Христос. По време на мисията ми прекарвах часове наред през деня, опитвайки се да намеря човек, на когото да преподавам, и бях отхвърлян отново и отново. Нямах усещане за успех. Чувствах, че усилията ми не са достатъчни. Накрая започнах да мисля, че аз не съм достатъчен.

Макар да не изглеждаше, че смирение е това, от което се нуждая, когато обясних на моя президент на мисия как се чувствам, той ми помогна да видя, че част от проблема ми е в това, че си мисля, че съм освободен от проблемите, с които се сблъскват мисионерите по целия свят. Но аз не бях първият мисионер, който се чувства отхвърлен, и със сигурност нямаше да бъда последният.

По някакъв начин бях убедил себе си, че трудностите ми са изцяло по моя вина, въпреки факта, че някои от най-добрите мисионери в историята – като първоначалните Дванадесет апостоли, синовете на Мосия и Алма-младши – са били много по-тежко отхвърляни и преследвани от мен.

Вместо да се самосъжалявам, започнах да чувствам, че стоя рамо до рамо с Исус Христос в трудностите си. И когато се чувствах засрамен от несъвършените си усилия, си спомнях на какво учи президент Джефри Р. Холанд, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли: „Единението (на Христос) ще укрепва мисионерите вероятно дори повече, отколкото проучвателите. Когато изпитвате трудности, когато ви отхвърлят (…) вие заставате заедно с Онзи, водил най-добрия живот, който светът е познавал, единственият непорочен и съвършен живот, който някога е живян“.

Все още поглеждам назад към това преживяване в моменти, когато имам нужда да си спомням да бъда смирен и да се уповавам на Господ.

Урок по смирение

Научих много за същността си като чедо на Бог, докато бях на мисия. Но след като се прибрах у дома, осъзнах, че има още много какво да науча относно това колко е важно да помним, че другите хора също са Божии чеда.

Скоро след като се върнах у дома, бях натоварен с трудно призование и отговорност за организацията на важно събитие. Бях претоварен и не можех да се свържа с хората, които се предполагаше, че ще ми помагат. Изпратих имейл, който честно казано, съдържаше доста силни думи.

Бях прав, че призованието е важно и че се нуждая от повече подкрепа, но бързо осъзнах, че може би това не е най-добрият начин да мотивирам хората. Нуждаех се от смирение. Трябваше да си припомня, че другите хора вероятно имат свои собствени неща, които ги стресират.

Както учи старейшина Стивън Е. Сноу: „Ако се смирим, на нашите молитви се отговаря; радваме се на спокойствие на ума; служим по-добре в нашите призования; и ако продължаваме да бъдем верни, накрая ще се върнем в присъствието на нашия Небесен Отец“.

Действително изпитвах повече радост в призованието и в живота си, след като се научих да бъда по-смирен.

Балансиране на двете истини

За мен научаването на истинско смирение е да балансирам тези две истини:

Аз съм чедо на Бога. И съм заобиколен от други чеда на Бога.

Като научавах повече за смирението, осъзнах, че това, което старейшина Куентин Л. Кук от Кворума на дванадесетте апостоли учи е истина: „Смирението не е някакво забележително и явно постижение, нито дори преодоляване на голяма трудност. (…) То представлява тихата увереност, че ден след ден и час след час можем да разчитаме на Господ, да Му служим и да постигаме Неговите цели“. Научих, че наистина мога да постигна Господните цели, но само когато приема Неговата воля и се доверя, че Той знае кое е най-доброто.

Знам, че когато се стремим да ставаме по-смирени и по-подобни на Христос, Небесният Отец ще ни благославя в нашите усилия.

Авторът живее във Франкфурт, Германия.