Прошка

Старейшина Самюъл Коивисто, Финландия

Седемдесетник в област Северна Европа

Докато Исус е на земята, Той изразява любовта си към хората, като им служи. Той споделя мъдрост и познание, като ги учи за плана за щастие на Небесния Отец. Той кани всички да дойдат при Него, като казва: „Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя“1. Същата тази покана е все още в сила и е отправена към всеки от нас, за да можем да Го опознаваме и да ставаме по-подобни на Него.

За нас Исус Христос е съвършеният пример за прошка. Той учи учениците Си колко пъти трябва да прощават на своите братя, ако те продължават да грешат: „Не (…) до седемдесет пъти по седем“2. Това предполага да прощаваме непрестанно. Христос ни учи да се молим на нашия Небесен Отец: „И прости греховете ни, защото и самите ние прощаваме на всеки наш длъжник“3. Върховният пример за способността на Спасителя да прощава е Неговата молба към Бог, когато е разпънат на кръста. Той казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“4.

„Да прощаваме е божествено качество. Това е да простим на някого или да го извиним за обида или прегрешение. В Писанията за прошката се говори по два начина. Господ ни заповядва да се покайваме за греховете си и да Го молим за прошка. Той също така ни заповядва да прощаваме на тези, които ни обиждат или нараняват“5. Христос учи: „Прощавайте и ще бъдете простени“6. „Аз, Господ, ще простя на когото искам да простя, но от вас се изисква да прощавате на всички човеци“7.

Родени сме на този свят, за да получим физическо тяло, което ни позволява да учим, да израстваме и да се развиваме. Съществуват противоположности, а ние имаме свободата да избираме, което е в съответствие с плана на Небесния Отец. Дори след като направим най-доброто, ние всички допускаме грешки, съгрешаваме и правим неправилни избори. Чрез Единението на Исус Христос можем да получаваме опрощение за нашите грехове чрез искрено и пълно покаяние, което включва съкрушено сърце, разкаян дух и изпитване на божествена скръб.

Прошката изисква покаяние за нашите грехове и в същото време увеличаване и укрепване на нашата вяра в Исус Христос. Като се покайваме и се доближаваме до Него, ние сме на пътя към прошката“8.

Старейшина Нийл Л. Андерсън казва: „Въпреки всичко трябва да помним, че божественият дар на прошката никога не може да бъде заслужен, а може само да бъде получен. Да, трябва да се подчиняваме на заповедите и да съблюдаваме обредите, за да получаваме прошка, но личните усилия, без значение колко големи, бледнеят в сравнение с цената на изкуплението. Всъщност няма място за сравняване. Прошката е дар и Единственият, Който може да дава този дар, е Изкупителят и Спасителят на света, Исус Христос. Той предлага Своя безценен дар с желание на всички, които се обръщат към Него, за да го получат“9.

Прокламацията за семейството ни напомня, че един от важните принципи на щастливия живот е прошката, без значение колко хора принадлежат към нашето семейство: „Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос. Успешните бракове и семейства се установяват и се поддържат върху принципите вяра, молитва, покаяние, прошка, уважение, обич, състрадание, работа и благотворни, развлекателни дейности“10.

Президент Нелсън ни отправя следната молба: „Моят призив днес, скъпи братя и сестри, е да прекратите конфликтите, които бушуват във вашите сърца, вашите домове и във вашия живот. (…) Повтарям призива си да прекратите конфликтите в своя живот. Упражнявайте смирението, смелостта и силата, които са нужни както да прощавате, така и да търсите прошка. Спасителят обещава, че „ако (ние) прости(м) на човеците прегрешенията им, то и Небесният (ни Отец ще прости на нас)“11. „Ето, този, който се е покаял за греховете си, същият е опростен и Аз, Господ, повече не ги помня“12.

По същия начин ние трябва да прощаваме и да забравяме несправедливостите в живота си. Прошката е един от най-ценните дарове, които Небесният Отец ни е дал. Чрез това, което Исус Христос е направил по време на Своето Единение, ние можем да получаваме радостното чудо на прошката, като изпитваме голяма промяна в сърцата13, като ставаме „свети(и) (…) като де(ца), покор(ни), крот(ки), смирен(и), търпелив(и), изпълнен(и) с любов“14, като изпитваме мир и сигурност и като получаваме утеха и силата да продължаваме с радост по заветната пътека.

Това е причината, поради която „ние говорим за Христа, радваме се в Христа, проповядваме за Христа, пророкуваме за Христа и пишем според пророчествата ни, та децата ни да знаят към кой източник да се обърнат за опрощение на греховете си“15.

Notes

Матей 11:28.
Вж. Матей 18:21–22.
Лука 11:4 (вж. също стихове 1–3).
Лука 23:34.
Gospel Topic: Forgiveness, https://www.churchofjesuschrist.org/study/manual/gospel-topics/forgiveness?lang=eng#p3
Лука 6:37.
Учение и завети 64:10.
Вж. Нийл Л. Андерсън, The Divine Gift of Forgiveness, с. 146.
Нийл Л. Андерсън, „The Devine Gift of Forgiveness“, Liahona, февр. 2021 г., с. 11.
„Семейството: прокламация към света“, https://www.churchofjesuschrist.org/study/scriptures/the-family-a-proclamation-to-the-world/the-family-a-proclamation-to-the-world?lang=bul
Ръсел М. Нелсън, „Силата на духовната инерция“, Лиахона, май 2022 г., с. 97, 100.
Учение и завети 58:42.
Вж. Мосия 5:2.
Мосия 3:19.
2 Нефи 25:26.