Исус Христос като пример за нас
Исус Христос е наш Спасител и Изкупител, Син Божий, Светлина, Скала, Утешител, Хляб на живота, Ходатай, Път и Истина. Той е пример за нас – можем ли да бъдем като Него?
Преди създаването на материалния свят – по време на съвета в небесата – Исус Христос доброволно се съгласил да спаси и изкупи човека от греха и от смъртта. Той бил Eдинственият, Който можел да изпълни тази задача, защото не търсел почит или слава за Себе Си. Неговото послушание Му позволило да получи сила от Небесния Отец, за да изпълни мисията Си.
Всеки от нас приел с радост да живее във физическо тяло на земята, за да се усъвършенства и да се подчинава на волята на Небесния Отец, подобно на Исус Христос. Ние трябва да изпълним трудовете си и да осъществим потенциала си. Чрез ученията на Исус Христос можем да се доближаваме до Бог, израствайки духовно във вечността.
Исус Христос е Светлината на света. Ако живеем според словото Му, ние също можем да бъдем светлина за тези, които живеят в духовен мрак. Господ е Скалата, върху която строим домовете си, ако живеем според принципите и обредите на Неговото Евангелие. По този начин можем да бъдем опора за тези, които живеят в несигурност.
Исус Христос е нашият Утешител. Като оръдие в Неговите ръце, ние също можем да утешаваме и насърчаваме наскърбените.
Спасителят е Хлябът на живота. „Не само с хляб ще живее човек, но с всяко слово, което излиза от Божиите уста“ (Матей 4:4). Хранейки се духовно, никога няма да огладнеем, но можем да имаме вечен живот. Всеки от нас трябва да споделя благата вест с другите хора.
Побеждавайки греха и смъртта, Изкупителят става нашият Ходатай пред Отца. Той извършва безпределното Единение, вземайки върху Си нашите грехове, слабости, болести и скърби. „Никой няма по-голяма любов от това, да даде живота си за приятелите си“ (Йоан 15:13). Ние можем да жертваме интересите си и да отдаваме живота си в служба на ближните си.
Най-важното качество на Исус Христос е Неговата любов. Господ ни е заповядал да обичаме Бог и ближните си, и дори враговете си. Трябва да прощаваме, за да бъдем достойни за небесното царство. Този, който обича, не може да бъде осъден, но „който не прощава на брата си неговите простъпки, застава осъден пред Господа, защото в него остава по-големият грях“ (У. и З. 64:9).
Ние трябва да вземем върху си името на Спасителя. „Няма друго име, чрез което идва спасението; ето защо, аз бих желал да вземете върху си името на Христа, всички вие, които сте встъпили в завет с Бога да бъдете послушни до края на живота си“ (Мосия 5:8). Небесната порта е отворена за всички, които се доверяват на Господ и спазват Неговите заповеди.