Прошката е израз на възвишено благородство
В отговор на въпроса на Петър: „Господи, до колко пъти, като съгреши брат ми спрямо мене, да му прощавам? До седем пъти ли?“, Исус Христос заявява: „Не ти казвам до седем пъти, а до седемдесет пъти по седем“ (Матей 18:21–22).
За да прощаваме, се изисква духовна сила, която можем да намираме чрез Единението на нашия Спасител, Който взе върху Си нашите слабости и несъвършенства.
Когато си прощаваме, ние се отнасяме един към друг с милосърдие – Христовата любов. „И милосърдието дълго търпи и е любезно, и не завижда, не се възгордява, не търси своето си, не се дразни лесно, не мисли зло и не се радва на беззаконието, а се радва на истината, понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и устоява на всичко“ (Мороний 7:45).
Когато някой ни обиди или нарани, ние не следва да реагираме бурно, изричайки гневни слова. Трябва да проявяваме благородство и да отвръщаме с благи думи. Не трябва да таим лоши чувства, а да се отнасяме с разбиране и състрадание към ближните си.
Прошката не е слабост, а сила. Нима е слаб Самият Господ, Който „е дълготърпелив и многомилостив, прощава беззаконие и престъпление“ (Числа 14:18).
Исус Христос е съвършеният пример за прошка. Когато бил на кръста, Той се молил за войниците, които са Го разпънали: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят“ (Лука 23:34).
Господ ни е заповядал да вършим добро на тези, които са ни обидили или наранили.
„Но Аз ви казвам да не се противите на злото и ако някой те удари по дясната буза, обърни му и другата.
И ако някой поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха“ (3 Нефи 12:39–40).
Когато отвърнем на злото с добро, може да накараме човека срещу нас да се замисли и да осъзнае грешката си, да се разкае и да се промени.
Когато прощаваме, ние чувстваме щастие, мир и удовлетворение от това, че изпълняваме Божията воля. Чрез прошката ние имаме надежда за вечен живот с нашия Небесен Отец.