„Не пропускайте възможността да служите като възрастни мисионери“, Лиахона, юли 2024 г.
Да остаряваме с вяра
Не пропускайте възможността да служите като възрастни мисионери
Сключените от нас завети ни канят да си служим един на друг, да се изправяме като свидетели Божии и да утешаваме онези, които се нуждаят от утешение. Да служим като възрастни мисионери е един от начините да изпълняваме тези покани, да благославяме собствения си живот и хората, на които служим.
В момента има 34 000 възрастни мисионери, които отслужват пълновременни мисии или мисии на църковна служба и които подобно на по-младите си колеги, намират много радост в пътуването. Несемейни членове и семейни двойки могат да служат като възрастни мисионери в различни назначения.
И нуждите са значителни. На общата конференция през октомври 2023 г. старейшина Роналд А. Расбанд от Кворума на дванадесетте апостоли насърчи по-възрастните членове да помислят за мисия за възрастни. Той попита: „С какво се занимавате на този етап от живота си?“. По толкова много начини възрастните мисионери могат да правят неща, които никой друг не може. Вие сте забележителна сила към добро, имате опит в Църквата и увереността да насърчавате и спасявате Божиите чеда“.
Обяснявайки как се призовават възрастните мисионери, президент Ръсел М. Нелсън казва: „Възможностите за възрастните мисионери са разнообразни и необятни. Техните призования да служат се отправят официално след обсъждане с молитва на професионалното им минало, езиков опит и лични качества. От всички качества желанието да служат може да е най-важното“. Той също така описва приносите на възрастните мисионери като „незаменими“.
„Някои възрастни мисионери работят в офиса на мисията или за BYU-Pathway, или в хуманитарни инициативи, които имат добре обособена структура – отбелязва един възрастен мисионер. – Ние самите отслужихме няколко такива мисии. Затова бяхме малко несигурни, когато ни призоваха на мисия за оказване на подкрепа на членове и ръководители. Веднъж щом започнахме, наистина харесахме гъвкавостта и творчеството, които тази мисия ни даде да посещаваме членовете и да укрепваме местните клонове.“
Една възрастна сестра, служеща в центъра за посетители, споделя: „Когато съпругът ми почина, не бях сигурна какво да правя с времето си.„ “Сега имам неща за вършене, места за посещаване и хора за виждане.„ “Имам хора, които разчитат на мен.“
„Няма нужда да се притеснявате, дори и да не сте служили, когато сте били млади – отбелязва друга сестра, след като се връща у дома от своята мисия за възрастни двойки. – Това е нова роля за всеки един. Всички се учим заедно да разчитаме на Господ, както и един на друг и откриваме, че „великите дела се осъществяват чрез малки и прости средства“ (Алма 37:6).
Благословии за мисионерите
Мисиите за възрастни са разнообразни, точно както възрастните мисионери. Има различни видове – всяка със свои собствени трудности, радости и лични ползи. Но има няколко общи неща за всеки вид мисия за възрастни: съдържателно изучаване на Писанията, чести и искрени молитви, въздействаща служба, продължаващо напътствие от Светия Дух и уникална възможност да направите нещо различно.
„Никога не съм се чувствал по-близо до Господ, отколкото докато служихме като възрастни мисионери – казва един възрастен мисионер. – Знаех, че някои неща са извън моя контрол, особено у дома с децата и внуците. Затова оставих нещата в Господните ръце. И Той благослови семейството ни. Никога не сме били толкова близки с внуците си, колкото като се срещахме с тях всяка седмица в Zoom. Разговаряхме за неща, от които никога преди не са се интересували. Макар това да не се случва на всички, в нашия случай, единият ни син се върна в Църквата, докато служихме, а по-малкият ни син се ожени отново и по-късно бе запечатан в храма.“
Друг възрастен мисионер казва: „Ежедневното ни лично изучаване на Писанията и изучаването ни като двойка стана по-съдържателно, защото търсехме начини да прилагаме Писанията, а не само да ги четем. Не просто се стремях да прочета голямо количество, както понякога бях правил в миналото. По време на нашата служба сякаш постоянно използвах стихове, които бяхме прочели същия ден или същата седмица, затова започнах да очаквам да използвам последните стихове, които бях прочел всеки ден. Бях по-малко пасивен в изучаването на Писанията, очаквайки да говоря за нещо, което бях прочел през деня“.
„Службата по време на мисия ми даде нов поглед върху живота – споделя възрастна сестра. – Даде ми значима цел, нов хъс за живот и нещо, което да правя освен голфа или гледането на внуци.“
„Службата е двустранна – заявява друг възрастен мисионер. – Когато малко самонадеяно си мислехме за това колко много правим за другите, нямахме голям успех. Но когато осъзнахме колко много научаваме и израстваме самите ние, не само станахме по-различни, но и другите изглеждаха по-заинтересувани от това, което казваме и правим. В крайна сметка резултатите надхвърляха очакванията ни.“
По-силни взаимоотношения
Когато хората служат като възрастни мисионери, те развиват здрави взаимоотношения, които траят цял живот. Мнозина се сближават с хората, на които служат. Те също така развиват здрави взаимоотношения с други мисионери и местни ръководители. „Създадохме приятелства с по-млади мисионери, други двойки и хора, които никога нямаше да срещнем, ако бяхме останали у дома – споделя един възрастен мисионер. – Все още поддържаме връзка помежду си. В момент, в който си мислех, че всеки ден ще бъде същият като предишния, отслужването на мисия ни даде ново начало и нови приятели, които да споделят пътуването с нас.“
Мисиите на възрастните двойки могат да помагат също и за укрепването на браковете им. Когато хората се пенсионират или намалят работното си време, двойките могат да забележат нуждата да преосмислят заедно общата си цел, тъй като вероятно вече не отглеждат деца в дома си. Те може също да са свикнали да правят всичко сами според свой собствен график. Остаряването или пенсионирането могат да променят това. Започването на ново споделено преживяване заедно, независимо дали служейки от дома или на пълновременна мисия за възрастни, може да помага за създаването на нова цел за двойката и да укрепи доверието им един в друг.
„Има една стара поговорка, която гласи, че когато се пенсионираш, получаваш половината от дохода и два пъти повече от съпруга си, отколкото преди. – със смях споделя една сестра – Отслужването на мисия на място, далеч от дома, ни позволи да говорим за тези промени по начини, които никога преди нашата мисия нямаше да са възможни. След като съпругът ми се пенсионира, ние просто таяхме неприязън един към друг при конфликти. Сега, вместо да вървим всеки по своя си път и да се игнорираме един друг, ние не искаме да оказваме отрицателно влияние върху Господното дело, затова разговаряме за това, което ни безпокои.“
„Със съпругата ми започнахме да си говорим всяка вечер за нежните милости, които получавахме всеки ден, докато служехме на мисия – казва един възрастен мисионер. – Това не само ни помогна да се съсредоточаваме повече върху случващото се и по-малко върху себе си, но и ни даде възможност да виждаме доброта навсякъде около нас, дори когато части от деня не бяха минали добре.“
„И тъй като това беше последното нещо, което правехме всяка вечер – добавя съпругата му, – си лягахме по-малко стресирани и много по-доволни, отколкото в миналото. Това дори ми помогна да подобря съня си!“
Благословии за хората, на които служат
Животът има своите възходи и падения – добри и лоши дни. Така е и с мисията. Но службата към Господ има много съществени награди, не само след приключването на мисията, но и по време на нея. Както Мардохей казва на Естир, „кой знае дали не си дошла ти на царството за такова време, каквото е това?“ (Естир 4:14, курсив добавен.) Като се замислят над своята изминала служба, много възрастни мисионери чувстват, че им е била възложена задача или област, в която са били уникално подготвени да посрещнат конкретна нужда.
Изпитах лично въздействащото добро, което възрастна мисионерска двойка може да направи, докато живеех в Луизиана, САЩ. Скоро след като бях призован да служа във висшия съвет на кол Ню Орлиънс Луизиана, бях назначен да подкрепям клон Порт Сълфър. В клона имаше само няколко активни братя, носители на свещеничеството. Повечето преподавателски и ръководни позиции бяха запълнени от жени, чиито съпрузи не бяха членове. Понякога в клона бяха назначавани възрастни мисионери или ръководители от кола, но те имаха слаб успех в достигането до тези семейства, в които не всички бяха членове на Църквата.
Тогава на една възрастна двойка от Уайоминг, САЩ, бе възложено да оказва подкрепа на клона. Дълги години те били фермери и работили в местна фабрика за сирене, близо до дома им. Благодарение на своя произход и житейски опит, те общуваха лесно с много от хората в Порт Сълфър, които работеха в петролната индустрия. Възрастната двойка прекара голяма част от времето си в изграждане на взаимоотношения и служение на семействата в клона, в които не всички бяха членове на църквата. Поради тяхната служба и любов, по време на престоя им в Порт Сълфър, клонът бе укрепен по уникален начин и благословен чрез тяхната вярна служба. Няколко мъже от тези семейства, в които не всички бяха членове, се присъединиха към Църквата, укрепвайки кворума на старейшините и клона.
Възрастните мисионери благославят живота – както своя собствен, така и този на другите. Не пропускайте прекрасните възможности да служите и да израствате!