Лица на вярата

Бог ми показа, че имам цел

От Посенай Пату, Апия, Самоа

Паднах от едно дърво, но Господ ме спаси, за да мога да преобразя живота си и да помагам на хора с увреждания като моите.

Снимки от Кристин Хеър

Присъствах на религиозна конференция със сестра ми, когато тя ме помоли да се кача на едно дърво и да взема няколко кокосови ореха за конференцията. Докато събирах кокосовите орехи на върха на дървото, изведнъж загубих съзнание и паднах. Приземих се по гръб и вече не усещах краката си.

Бях откаран в болницата, където лекарите стабилизираха костите на гърба ми. В продължение на три месеца лежах по гръб в болницата, без дори да мога да седна. Беше емоционален и депресиращ период. Просто лежах там и се чудех какво ще се случи с мен и какво ще правя след това.

Съветвайте се с Господа

След като изминаха трите месеца ми бе казано да отида в Нова Зеландия за операция на гърба. Благодарение на операцията вече можех да седя, вместо само да лежа. Докато бях в болницата в Нова Зеландия, срещнах едно момиче, което работеше там. Тя ме попита: „Познаваме ли се? Изглеждате ми познат“.

Започнахме да си говорим. Тя сподели Евангелието на Исус Христос и ми даде Книгата на Мормон. В началото не я прочетох. Оставих я недокосната до леглото си. Един ден обаче бях сам и нямаше нищо интересно за гледане по телевизията. Тогава видях Книгата на Мормон на масичката. Отворих я и започнах да чета без да спирам.

Докато четях, имах чувството, че в Книгата на Мормон има нещо различно и че тя трябва да съдържа истинното Евангелие на Исус Христос. Момичето в болницата бе отбелязало няколко стиха, един от които в Алма 37:37: „Съветвай се с Господа във всичките си дела и Той ще те упътва за добро“.

Тези думи ме докоснаха и ме накараха да се замисля. Знаех, че трябва да се посъветвам с Господ, за да знам дали Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е истинната Църква. Също така исках да отида и да видя тази църква за себе си.

Безнадеждността ми бе отмита

Когато се прибрах от Нова Зеландия, поканих мисионерите да ме учат. Докато изучавах, получих свидетелство, че това е Христовата Църква. Благодарен съм на мисионерите, които ме учеха. По време на кръщението ми те имаха силата да ме занесат във водата – единият ме крепеше с ръце, докато другият извършваше обреда.

С моето кръщение чувствата на депресия и безнадеждност, които ме бяха измъчвали, бяха отмити. Знаех, че имам цел в живота и че Бог ме обича.

Преди да бъда кръстен, се срамувах от инвалидната си количка. След като бях кръстен, обаче, започнах да посещавам района всяка неделя и да участвам в дейностите за несемейни пълнолетни младежи. Дори отидох на танци в кола и танцувах с инвалидната си количка на всяка песен. Също така се присъединих към мрежа за самоанци с увреждания на гръбначния стълб.

Осъзнах, че съм изцелен от чувството, че трябва да се крия. Чрез Църквата придобих увереността да съм отново сред хората.

Господ също ми помогна да се развивам и израствам, когато бях насърчен да посещавам тригодишна програма в Камбоджанското училище по протезиране (CSPO). Не бях сигурен, че мога да се присъединя към програмата, защото досега никой в инвалидна количка не бе кандидатствал. Въпреки това обстоятелствата в крайна сметка ми позволиха да мога да посещавам CSPO в Камбоджа. Завърших там като първия студент с увреждане в историята на програмата.

Преди да бъде кръстен, Посенай се срамува, че е в инвалидна количка. Но след кръщението си той казва: „Придобих увереността да съм отново сред хората“.

След като се върнах в Самоа, говорих относно здравето по време на духовно послание за пълнолетни младежи. След конференцията една жена дойде при мен, за да ми стисне ръката и да ми каже, че е харесала речта ми. Лагиманофия тъкмо се беше завърнала от мисия. От момента, в който я срещнах, почувствах, че тя е моята половинка. Бях се молил да намеря човек, който да бъде мой спътник и който да ме обича и приема.

Когато с Лагиманофия започнахме да се срещаме, тя се грижеше за мен и ме приемаше, а семейството ѝ я подкрепяше. Оженихме се и животът ни се промени завинаги, когато осиновихме Посенай-мл. Бог ни подготви да го осиновим. Това, че той е част от живота ни, ни направи много щастливи.

Мога ли да служа?

В Църквата бях призован като чиновник на района, а по-късно като съветник в епископството. Не можех да повярвам, че някой в инвалидна количка може да служи. Заради инцидента преди се чувствах ненужен, но работата в Църквата ме накара да се почувствам полезен и ми помогна да осъзная, че има с какво да допринасям. Обичам възможността да се доближавам до Исус Христос, като служа.

Като съветник в епископството исках да получавам напътствия, за да мога да бъда по-добър в призованието си. Това ме накара да искам да се подготвям повече за всяка неделя. Придобих навика да чета Писанията и имах възможността да споделям свидетелството си. Да бъда ръководител в Църквата дори ми помогна да стана ръководител на работното място. Изградих усещането, че мога да ръководя и да говоря, а това ми позволи да ръководя и в други области.

Сега работя като директор на отдела по протезиране в болницата Тупуа Тамасис Мейоле, която е основното лечебно заведение в Самоа. Отделът осигурява помощни средства за придвижване и инвалидни колички на около 500 човека годишно. Чрез Министерството на здравеопазването в Самоа, Църквата помага за осигуряването на необходимите инвалидни колички и материалите за производството на протези (вж. philanthropies.ChurchofJesusChrist.org/humanitarian-services). Тези помощни средства помагат на хората да се върнат на работа и да разчитат на собствените си сили. И също така им дават надежда и начин да се върнат към живота, който са смятали за изгубен.

„Работата в Църквата ме накара да се почувствам полезен и ми помогна да осъзная, че има с какво да допринасям – споделя Посенай. – Обичам възможността да се доближавам до Исус Христос, като служа.“

Уповавайте се на Господ

Ако трябва да дам съвет на други хора с увреждания, бих казал: „Не позволявайте на вашите увреждания да пречат на това, в което вярвате. Влагайте сърцето си в това, което искате да постигнете и работете усърдно, за да го постигнете. Когато търсите Господната помощ, Той ще ви благославя (вж. 2 Нефи 32:9)“.

С тази вяра продължавам напред и тя ме прави това, което съм днес. Вярвам, че бях поставен тук и бях спасен с определена цел. Паднах от дървото, но Господ ме спаси, за да мога да преобразя живота си и да върша това дело, което помага на толкова много хора. Господ ме научи, че мога да помагам на много хора – не въпреки моето увреждане, а благодарение на него.