Душата ми копнееше да бъде там

От Лондон Бримхол, Списания на Църквата

Една любима история от Писанията дойде като отговор на копнежа ми да бъда близо до моя Небесен Отец и Неговия Син.

Един ден отидох в храма с въпрос в сърцето: „Небесни Отче, как се справям в Евангелието?“.

През тази седмица недостатъците ми се бяха проявили силно. Подобно на Нефи, се чувствах обременена от греховете, които толкова лесно ме обсаждаха. Но също като Нефи, аз знаех на кого съм се доверила. (Вж. 2 Нефи 4:18–19.) Надявах се, че времето прекарано с Господ в Неговия дом тази сутрин, ще помогне да скъся дистанцията, която усещах.

Слушах внимателно по време на сесията за надаряване и се почувствах благодарна за силата и знанието, които ми даде. Но когато влязох в селестиалната стая, в сърцето си все още чувствах тежест. Как можех да разбера доколко имам одобрението на Господ?

Седнах и размишлявах в продължение на няколко минути, а след това с чувство на облекчение започнах да се изправям. Но нещо сякаш ме дръпна обратно, потъвайки още по-дълбоко в дивана. „Не искам да си тръгвам“ – помислих си аз.

Огледах се из стаята и видях позната картина на Исус Христос, заобиколен от ангели, с разтворени към мен обятия. Думите на любим мой стих се появиха в ума ми: „Душата ми копнееше да бъде там“ (вж. Алма 36:22).

Често съм размишлявала върху важността на този стих в историята на Алма. Преди това, поради неговите грехове, мисълта да застане пред Бог изпълва Алма с „неизразим ужас“ (Алма 36:14). Но след като се обръща към Христос, той вижда Бог, заобиколен от ангели, и „душата (му) копне(е) да бъде там“. Този контраст в Писанията винаги ми се е струвал много красив. Малкото усилие на Алма да гледа към Господ има огромен ефект върху сърцето му.

Осъзнах, че не се чувствах готова да напусна селестиалната стая, защото, подобно на Алма, душата ми копнееше да бъде там – както в храма през онзи ден, така и накрая с Небесния Отец и Исус Христос в моя небесен дом. Светият Дух използва любимата ми история от Писанията, за да ми каже, че Бог познава сърцето ми. Беше ми напомнено, че въпреки моите недостатъци, Господ приема усилията ми да бъда близо до Него. Той знае, че копнея да бъда там.