„Семейни разговори за самоубийството“, Лиахона, юли 2024 г.
Семейни разговори за самоубийството
Като родители, ние искаме да подготвим децата си за всяка от потенциалните опасности, с които могат да се сблъскат. Въпреки че може да ни е неудобно да говорим за това, самоубийството е една от тези опасности.
Семейният живот е като екстремен рафтинг в бурни води. Докато останалите членове на семейството обличат спасителните жилетки и слагат каски, родителите са като речните водачи, които вече са минавали по този път и преди. Децата имат нужда да бъдат предупреждавани за силните течения или скали, които наближават. Ако има вероятност по-надолу по реката да има опустошителен водопад, ще предупредим ли децата си за него? Ще им кажем ли как да гребат и накъде да направляват, за да отклонят маршрута си, или ще изчакаме да увиснат от скалата, за да ги предупредим?
Като родители може да ни е неудобно да обсъждаме толкова неприятна тема като самоубийството, но можем да помагаме в защитата и подготовката на децата си преди да имат опасни мисли.
Родителите могат да помагат на децата да се научат да бъдат емоционално устойчиви и да знаят към кого могат да се обръщат, когато се нуждаят от емоционална помощ. Рейна И. Абурто, бивш втори съветник в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ учи, че „това може да включва да търсим информация относно емоционалните болести, да намираме ресурси, които да помагат за преодоляването на тези трудности и в крайна сметка да отведем себе си и другите до Христос, Който е Великият Изцелител“.
Важен проблем, за който да говорим
Някои самоубийства се случват, без да има проява на каквито и да било ранни признаци. В някои случаи тези признаци са едва забележими, а понякога са очевидни. Не можем да знаем със сигурност какво си мислят децата ни, затова трябва да ги подготвим отрано, в случай, че в съзнанието им се появят мисли за самоубийство.
Сестра Абурто потвърждава, че е „важно (…) да говорим за тези теми с нашите деца, близки и приятели у дома, на църква и в общността“.
Старейшина Дейл Г. Ренлънд от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Всеки един от нас има близки, скъпи приятели или познати, които са се сблъсквали със суицидни мисли, опитали са да се самоубият или са отнели живота си. (…) Много райони и колове (и семейства) обмислят провеждането на дискусия за предотвратяване на самоубийствата, след като някой отнеме живота си. Въпросът ми е – защо да чакаме? Защо да не го направим сега? Защото има някой в района или кола, който мисли за самоубийство“.
Преди няколко години, след като на местно ниво се случи трагедия, проведох разговор с децата си. Почувствах се подтикната да споделя с тях, че чрез Исус Христос винаги има път напред. Че няма нищо, което биха могли да направят или да не направят, което да превърне самоубийството в решение. На тяхната крехка възраст нямах причина да мисля, че са изложени на риск, но знаех, че мога да направя повече, за да ги подготвя да се справят с опасни, потенциални мисли за самоубийство.
Разговорите за самоубийство предотвратяват самоубийствата
Ръководството на Църквата за предотвратяване на самоубийствата информира: „Разговорите за самоубийство не увеличават вероятността човек да опита да се самоубие.„ “Всъщност, говоренето открито за самоубийството е ефективен начин да се предотврати такова“.
Според доктор Джон Акерман, клиничен мениджър по предотвратяване на самоубийствата в Nationwide Children’s Hospital: „Създаването на безопасно място за разговори за самоубийство може да спаси живота на едно дете“. Той добавя: „Ако дете се бори с мисли за самоубийство, знанието, че загрижен възрастен е готов да проведе открит разговор, често е облекчение“.
„Говоренето за самоубийството по подходящи начини всъщност помага за предотвратяването му, а не за насърчаването му“ – учи сестра Абурто. Нейният баща се самоубил. В продължение на много години тя избягва да говори за неговата смърт със семейството си. Оттогава обаче тя е научила колко е ценно да говори за това честно и ясно. „Вече съм говорила открито с децата ми за смъртта на баща ми и видях изцелението, което Спасителят може да дава от двете страни на завесата“.
Откритите разговори за самоубийството дават възможност на децата да разчитат на своите родители и други възрастни, на които имат доверие, вместо да се опитват да се справят сами със суицидните мисли, ако те някога се появят.
Деца на възраст 6–7 години споделят за суицидни мисли. „Преди време… терапевтите, изследователите и родителите не вярваха, че малки деца под 10–11 годишна възраст изобщо мислят за самоубийство – казва д-р Акерман. – Знаем, че това всъщност не е вярно.“ Той посочва, че дори малките деца могат да свързват суицидните мисли с усещането, че са бреме, с преживяването на емоционална болка или чувството за безнадеждност.
Сестра Абурто уверява: „Може да е полезно да знаем как да разпознаваме в себе си и в другите хора знаци и симптоми.„ “Можем да се научим също така да разпознаваме неточни или нездравословни модели на мислене и как да ги заместваме с по-точни и здравословни такива“.
Самоубийството е по-често срещано, отколкото си мислим
В световен мащаб на всеки 40 секунди се случва по един смъртен случай вследствие на самоубийство и това е втората водеща причина за смърт в света при хората на възраст 15–24 години. В скорошно проучване, проведено сред хиляди младежи в Юта, САЩ, изследователи от университета Бригъм Йънг откриват, че приблизително 12 процента от младежите светии от последните дни сериозно са обмисляли самоубийство, а 4 процента са правили опит за такова.
Това означава, че в група от 25 тийнейджъри трима от тях сериозно са обмисляли самоубийството, а един е правил опит за такова.
Ако можем да помогнем на децата си да получат подкрепата, от която се нуждаят, преди достигането на кризисната точка, в която идеята се превръща в план, може би ще успеем да им помогнем да сменят посоката, преди да е станало твърде късно.
Откъде да започнем
От ранна възраст децата могат да започнат да осъзнават чувствата си, а ние можем да ги учим на думи, които правилно да описват тези чувства. Първата стъпка може да е да помагаме на детето да изгради своя емоционален речник. Можем да учим децата да разбират разликите между това да сме ядосани, тъжни, разочаровани и т.н. Ако детето може да обясни какво чувства, това може да е отправна точка за съвместна работа. По подходящ за възрастта начин, можем да обсъждаме с шестгодишни деца силните им чувства и да им помагаме да ги откриват и да реагират на тях.
Тези ранни разговори също така ще ни помагат като родители да сме запознати с типичния за децата ни диапазон от емоции. Повечето деца преминават през възходи и падения в емоционалното си състояние. Това е нормално. Честото и ранно провеждане на разговори с малките деца може да ни предоставя начини да разпознаваме разликата между обичайните за детството възходи и падения и опасните идеи.
Превантивните разговори за самоубийство са подобни на други превантивни обучения, които родителите осигуряват. Можем да подготвяме децата и младежите за вероятността да изпитат суицидни мисли по същия начин, по който можем да ги подготвяме за това да шофират и какво да правят в случай на инцидент. „Искаме да подготвим децата си да разбират какво може да се случи в емоционален план и какво могат да видят в приятелите си“ – казва д-р Акерман.
Да продължаваме разговора
Докато децата растат, разговорите ни с тях също ще стават по-зрели. Можем да задаваме въпроси с отворен край и след това да позволяваме на децата да отговарят искрено. Да ги насърчаваме да говорят честно за трудните чувства, които изпитват. Проучването показва, че преодоляването на трудните емоции може да намалява тяхната интензивност и продължителност.
Чрез открито общуване относно депресията, самоубийствата или чувството на обезсърчение, децата научават, че могат да споделят искрените си мисли и че са в емоционална безопасност с нас. „Те също така получават недвусмисленото послание, че сме дълбоко загрижени за тях и че тяхното щастие и благополучие са от значение за нас“ – казва един съветник по психично здраве.
Нашата обич и подкрепа към децата ни могат да бъдат пример за любовта, която Небесният Отец изпитва към всеки от нас. Президент Томас С. Монсън (1927–2018) учи: „Вашият Небесен Отец ви обича – всяка една от вас. Тази любов никога не се променя. (…) Има я, когато сте тъжни или щастливи, обезсърчени или изпълнени с надежда. Божията любов я има за вас независимо от това дали чувствате, че заслужавате любов. Просто винаги я има“.
Веднага след като обсъдих самоубийството със собствените си деца, деветгодишният ми син ме попита дали може да говори насаме с мен. Разказа ми за моменти, в които си е представял, че отнема живота си, включително как ще го направи. Никога не съм си представяла, че той е имал такива мисли. Прегърнах го, благодарих му за смелостта да ми каже и му обясних, че независимо от това, което е правил или някога е мислил, той е ценен и нужен в семейството ни. И взех решение да го наблюдавам за допълнителни признаци на суицидни мисли или психично заболяване.
Самоубийството не е решението
Някои младежи може да се страхуват, че самоубийството е единственият изход от безнадеждността им. Президент Джефри Р. Холанд, действащ президент на Кворума на дванадесетте апостоли уверява: „Колкото и грешки да смятате че сте допуснали (…) колкото и да сте се отдалечили от Бог, дом и семейство, аз свидетелствам, че не сте толкова далеч, че да не можете да бъде достигнати от Божията любов. Не е възможно да потънете толкова дълбоко, че безпределната светлина на Христовото Единение да не може да ви освети“.
Освен да говорим с нашите малки деца, можем да говорим с младежите, следвайки дадения от президент Холанд модел: „Всички вие, страдащи младежи по света, каквито и да са притесненията или трудностите ви, смъртта чрез самоубийство категорично не е решението. Няма да облекчи болката, която чувствате, или тази, която си мислите, че причинявате. В един свят, който толкова отчаяно се нуждае от цялата светлина, която може да получи, моля ви, не пренебрегвайте вечната Божия светлина, поставена във вашите души преди да го има този свят. (…) Не унищожавайте живот, за запазването на който Христос е дал Своя живот. Вие може да се справяте със страданията в този земен живот, защото ние ще ви помагаме да го правите. По-силни сте, отколкото си мислите. Можете да получите помощ – от други хора и особено от Бог. Вие сте обичани, ценени и нужни. Имаме нужда от вас!“.
С брачния си партньор можете да обсъдите кога е подходящ момент да започнете разговори за това – много преди кризата да дойде, ако има такава. Можете с молитва да търсите Духа, който да ви помага да определите както времето, така и съдържанието на разговорите с децата ви.
Не сме отговорни за избора на някой друг да прекрати живота си, но има неща, които можем да правим, за да предотвратим това. Както учи президент Холанд:
„Единородният Син Божий дойде, за да ни даде живот, като победи смъртта.
Ние трябва да сме напълно посветени на този дар на живота и да се стремим да помагаме на тези, които има опасност да се откажат от този свещен дар“.