„История за мисионерски успех: 60-годишен процес“, Лиахона, юли 2024 г.
История за мисионерски успех: 60-годишен процес
Колко радостно преживяване бе за мен да чуя, че едно евангелско семе, посадено преди години е дало плод.
Илюстрация от Каролин Виберт
Винаги съм обичала Учение и завети 18:10: „Ценността на душѝте е огромна в Божиите очи“. А понякога е необходимо много от нас да работят заедно, споделяйки свидетелствата си, за да доведат души при Спасителя (вж. 2 Коринтяните 13:1).
Беше ми напомнено за тази красива концепция на съвместната мисионерска работа, когато един ден получих имейл. Един брат, представящ се като сина на президента на мисия Уичита, Канзас, се чудеше дали аз съм съпругата на Робърт Монсън. Братът продължаваше, казвайки, че търси старейшина Монсън, който е отслужил мисия в Централните щати през 1959 г. Това бе съпругът ми.
Разказа ми за двама млади старейшини, които наскоро били вдъхновени да влязат в един жилищен блок. Почукали на първата врата и открили възрастна дама, която ги поканила да се върнат на следващия ден. Уговорили час.
Когато се върнали за срещата, те научили, че тази възрастна сестра има стара Тройна комбинация (Книгата на Мормон, Учение и завети и Скъпоценен бисер), която мисионери ѝ дали през 1959 г. Тя била чела книгата много пъти и знаела, че ученията в нея са истинни. Не се присъединила към Църквата тогава, защото съпругът ѝ не желаел тя да ходи на църква или да бъде кръстена. Той бил починал наскоро и тя се молела да намери мисионерите отново. В нейния екземпляр на Тройната комбинация били имената на двамата мисионери от 1959 г.: Робърт Монсън и Гранейд Кърън – съпругът ми и неговият колега.
През следващите няколко седмици тази жена научила за плана на спасение и благословиите на храма. Синът ѝ починал на 22-годишна възраст и тя била развълнувана от възможността да се събере отново с него. Когато мисионерите я поканили да бъде кръстена, тя с радост приела поканата им.
Нито съпругът ми, нито колегата му, старейшина Кърън, са сред живите, но мога да си ги представя как присъстват на това красиво кръщение отвъд завесата.
Когато синът на президента на мисията ми разказа историята, ми бе напомнено, че Спасителят не забравя никого от нас. Той винаги е с нас, когато Го допускаме в живота си. Новият завет разказва историята относно Закхей, който се качва на смокиново дърво, за да види Спасителя (вж. Лука 19:1–10). Дори покачен на дървото, Закхей е намерен от Спасителя, Който желае да отседне в дома му. По подобен начин една възрастна сестра се молела и чакала мисионерите да почукат на вратата ѝ и те го направили. Спасителят познава всеки един от нас. „Понеже Човешкият Син дойде да потърси и да спаси погиналото“ (Лука 19:10).
Две двойки мисионери – една преди повече от 60 години и още една наскоро – довеждат тази сестра при Исус Христос и от своя страна укрепват собствените си свидетелства и намират радост в Господ. Смирена съм, че мога да бъда свидетел на тази история, чувствайки радостта на всички, които участвали в довеждането на тази сестра при Спасителя (вж. Учение и завети 18:15).
Авторката живее в щата Юта, САЩ.