Урок 10

Молитва и откровение

Въведение

Молитвата е свещена привилегия и заповед, която ни позволява да общуваме с един любящ Небесен Отец. Той чува и отговаря на нашите молитви. Хората, които усърдно търсят напътствия от Господ, могат да бъдат благославяни с лично откровение. Този урок описва какво можем да правим, за да подготвяме сърцата и умовете си да получават отговори на нашите молитви.

Подготвително четене

Бойд К. Пакър, „The Candle of the Lord“, Ensign, окт. 1983 г., с. 51–56.
Ричард Г. Скот, „Как се получава откровение и вдъхновение в личния живот“, Лиахона, май 2012 г., с. 45–47.
Дейвид А. Беднар, „Духът на откровение“, Лиахона, май 2011 г., с. 87–90.

Предложения за преподаване

2 Нефи 32:8–9; 3 Нефи 14:7–11

Бог чува молитвите ни

Поканете учениците да изброят някои от начините, по които можем да използваме технологиите, за да общуваме с другите. Напишете отговорите им на дъската.

След като технологиите ни позволяват да общуваме с почти всеки, когото си изберем, защо понякога ни е трудно да общуваме ефективно с нашия Небесен Отец?

Помолете един ученик да прочете 3 Нефи 14:7–11 на глас, а класа да търсят ученията на Спасителя относно желанието на Небесния Отец да отговаря на молитвите ни.

Кой принцип проповядва Спасителят относно желанието на Небесния Отец да отговаря на нашите молитви? (Отговорите на учениците трябва да включват следния принцип: Небесният Отец ни чува и ни отговаря, когато питаме, търсим и хлопаме.)

За да задълбочите разбирането на учениците за този принцип споделете следното изказване на президент Джеймз Е. Фауст (1920–2007) от Първото президентство:

„Никоя земна власт не може да ни раздели от директния достъп до нашия Създател. Никога не може да възникне механичен или електронен проблем, когато се молим. Няма ограничение на броя пъти или колко дълго можем да се молим всеки ден. Няма квота за броя нужди, за които желаем да се молим във всяка молитва. Не се налага да минаваме през секретари или да си уговаряме срещи, за да стигнем до престола на благодатта. Той е достижим по всяко време и навсякъде“ („The Lifeline of Prayer“, Ensign, май 2002 г., с. 59).

Какво бихте могли да кажете, за да помогнете на хората, които не се молят често, защото не вярват, че Бог чува или отговаря на техните молитви?

Поканете ученик да прочете 2 Нефи 32:8–9 на глас и помолете класа да открият какво казва Нефи за молитвата. Можете да зададете въпроси, подобни на следните:

Какво според вас означава „да се молите винаги“?
Какви примери сте виждали за човек, който се моли винаги? Как този човек е благословен, заради тази практика?
От какво значение е за вас, че Господ ще „посвети“ вашите усилия за благосъстоянието на вашата душа, когато се молите за Неговата помощ? (Може да е от полза да отбележите, че да посветиш нещо означава да го осветиш за специална или свещена цел или да го направиш свещено.)

Насърчете учениците с усърдие да се молят винаги. Уверете ги, че Небесният Отец чува техните молитви и силно желае да ги благославя.

1 Нефи 10:17–19; 15:1–3, 7–11; Яков 4:6; Алма 26:22

Всички последователи на Исус Христос могат да получават лично откровение

Кажете на учениците да изброят някои въпроси или обстоятелства, при които пълнолетните младежи биха пожелали откровение от Бог.

Припомнете на учениците съня на Лехий за дървото на живота и посочете, че след като Нефи чува този вдъхновен сън, той пожелава да научи повече за това. Поканете няколко ученика поред да четат от 1 Нефи 10:17–19 на глас. Кажете на класа да следят за онези стихове, които говорят за откровението, включително кой има право на откровение.

Какво учат тези стихове за личното откровение? (Уверете се, че е разпознато следното учение: Бог открива истината чрез силата на Светия Дух на всички хора, които усърдно се стараят да научат.)

Покажете следното изявление на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Духът на откровението не е запазен само за председателстващите ръководители на Църквата; по-скоро принадлежи на и следва да действа в живота на всеки мъж, жена и дете, които са отговорни за действията си и встъпят в свещени завети. Искреното желание и нашето достойнство канят Духа на откровение в живота ни“ („Духът на откровение“, Лиахона, май 2011 г., с. 87).

Защо този коментар от старейшина Беднар е окуражаващ за вас?

Обяснете, че в резултат на желанието на Нефи, неговото достойнство и неговата вяра, той също получава видение за дървото на живота (вж. 1 Нефи 11–14). Също така изтъкнете, че отговора на Ламан и Лемуил за видението на техния баща е много различен от този на Нефи. Поканете двама ученика да прочетат 1 Нефи 15:1–3, 7–9 на глас, и поканете класа да следят и помислят какво научават от тези стихове.

Кое е най–важно за вас в тези стихове?

Помолете друг ученик да прочете 1 Нефи 15:10–11 на глас. Бихте могли да посочите на учениците, че стих 11 е пример за изказване от типа „ако–тогава“ в Писанията. Напишете следното на дъската и попитайте учениците как биха попълнили празните места според прочетеното в стихове 10–11:

Ако , тогава .

Поканете учениците да сравнят стих 11 с Алма 26:22, след което попитайте:

Как можете да използвате казаното в 1 Нефи 15:10–11 и Алма 26:22, за да научите някого как да търси отговори на неговите или нейните молитви?

Поканете един ученик да прочете Яков 4:6 на глас, и поканете класа да търси какво прави народа на Яков, освен да пита с вяра, за да получи откровение. Бихте могли да обясните, че „ние изучаваме пророците“ се отнася за четенето на словата на пророците в Писанията.

Защо според вас изучаването на словата както на древните, така и на пророците от последните дни, може да доведе до получаване на откровение от Господ?

Покажете и прочетете следното изявление от старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Защото, когато искаме да говорим с Бог, ние се молим. И когато искаме Той да ни говори, изучаваме Светите писания; защото Неговите слова са казани чрез Неговите пророци. Той ще ни учи, когато се вслушваме в нашепванията на Светия Дух.

Ако напоследък не сте чували Неговият глас да ви говори, обърнете се с нов поглед и слух към Писанията. Те са нашето спасително въже“ („Светите Писания: „Силата на Бог за нашето спасение“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 26–27).

Поканете учениците да помислят за предизвикателство или решение, пред което са изправени. Кажете им да обмислят дали са се допитали до Господ в молитва и дали са се обърнали към Писанията за отговори.

За да помогнете на учениците да видят примери за това как Господ ни дава лично откровение, запишете следните препратки към Писанията на дъската.

Разпределете стиховете между учениците. Кажете им да прочетат възложените им стихове и да открият един начин, по който Бог дава лично откровение на Своите чеда. Поканете учениците да споделят какво са открили. Като вземете предвид нуждите на своите ученици, бихте могли да споделите следните изказвания от президент Бойд К. Пакър (1924–2015) и старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Духът не привлича вниманието ни, като ни крещи или ни разтърсва с тежка ръка. По-скоро ни шепти. Той ни докосва толкова нежно, че ако сме прекалено заети с друго, може въобще да не го почувстваме. …

Понякога ще настоява толкова твърдо, че да му обърнем внимание. Но в повечето случаи, ако не се вслушаме в нежните чувства, Духът ще се оттегли и ще изчака, докато дойдем, търсещи и чуващи, и кажем по свой начин и израз, подобен на Самуил от древността: „Говори (Господи), защото слугата Ти слуша“. (1 Царете 3:10.)“ („The Candle of the Lord“, Ensign, ян. 1983 г., с. 53).

„Отговорите Му обаче рядко ще идват докато сте на колене, молейки се, дори когато умолявате за незабавен отклик. Вместо това Той ще ви подтиква в тихи мигове, когато Духът най-ефикасно може да докосва сърцето и душата ви. Прочее, вие трябва да намерите спокойни мигове да различите кога бивате напътствани и укрепявани“ („Да използваме божествения дар на молитвата“, Лиахона, май 2007 г., с. 9).

Напомнете на учениците, че ние не избираме как Бог да ни разкрива истината, но когато действаме с вяра по–добре подготвяме сърцето и ума си да получават откровение. Поканете няколко ученика да споделят как са получили лично откровение, ако преживяването не е твърде лично или свещено.

1 Нефи 18:1–3; 2 Нефи 28:30; Алма 12:9–11

Получаване и действие в съответствие с откровение

Поканете учениците да сравнят наум 2 Нефи 28:30 и Алма 12:9–11 и да открият принципи, които могат да им помагат да получават увеличено лично откровение.

Какво според тези стихове може да ни помага да получаваме увеличено лично откровение? (Макар да използват различни думи, учениците трябва да разпознаят следните принципи: Господ ни разкрива истината в зависимост от това колко усърдно се вслушваме в Неговото слово. Откровението идва при нас ред по ред.)
Защо според вас Господ изисква ние да се подчиняваме на това, което Той вече ни е открил преди да ни разкрие допълнително познание?
Какво означава това, че откровението идва при нас „ред по ред“?

Ако времето позволява, може да обсъдите 1 Нефи 18:1–3 с класа, за да покажете как Нефи получава постепенно откровение, за да разбере как да построи кораб.

Покажете и помолете един от учениците да прочете на глас следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар.

„Най-често откровението се получава на малки порции за даден период от време и се дава съобразно нашето желание, достойнство и подготовка. Такова общуване от Небесния Отец постепенно и деликатно „поръс(ва) душата (ни) като небесна роса“ (У. и З. 121:45). Този модел на откровение по принцип преобладава“ („Духът на откровение“,с. 88).

Като се върнете назад в живота си, как Господ ви е напътствал постепенно във вземането на решение или когато сте търсили разбиране от Него?

Завършете урока, като покажете и помолите един от учениците да прочете на глас следното изявление на президент Томас С. Монсън:

„Ако някой от нас е реагирал тромаво към съвета да се моли винаги, няма по-добър момент да започне от сега. Уйлям Каупър заявява: „Сатана трепери, когато вижда и най–слабия светия на колене“ („Exhortation to Prayer“ в Olney Hymns)“ („Царско свещеничество“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 61).

Поканете учениците да помислят за усилията, които в момента влагат в молитвата в тяхното ежедневие. Насърчете ги да следват разгледаните принципи в този урок, за да приканват увеличено лично откровение чрез молитва и изучаване на Писанията. Поканете учениците да споделят как разбират, че Небесният Отец отговаря на молитвите. Споделете вашето свидетелство, че нашият любящ Небесен Отец ще ни вдъхновява с разбиране и напътствие, ако се подготвим да ги получаваме.

За четене от учениците

1 Нефи 10:17–19; 15:1–3, 7–11; 18:1–3; 2 Нефи 28:30; 32:8–9; Яков 4:6; Алма 12:9–11; 26:22; 3 Нефи 14:7–11.
Дейвид А. Беднар, „Духът на откровение“, Лиахона, май 2011 г., с. 87–90.