Урок 13: Кръщелният завет, Господният ден и причастието
Урок 13
Кръщелният завет, Господният ден и причастието
Въведение
Чрез обреда на кръщението последователите на Исус Христос сключват завет да вземат името Му върху себе си. В този урок учениците ще научат, че Книгата на Мормон проповядва как членовете на Христовата Църква трябва да се събират заедно в Господния ден и да се радват на свещената привилегия да вземат от причастието. Когато вземаме от причастието, ние подновяваме нашите кръщелни завети и каним Светия Дух да бъде с нас.
Поканете няколко ученика да опишат нещо значимо, което си спомнят от своето кръщение – например службата за кръщение, самия обряд или мисли и чувства, които са изпитали. След това дайте на учениците малко време да помислят колко добре се чувстват от това, че са спазили своите кръщелни завети.
Припомнете на учениците, че Алма проповядва за кръщелния завет във водите на Мормон, след което поканете един ученик да прочете Мосия 18:8–10 на глас. Помолете класа да следят текста, търсейки какво сключваме завет да правим, когато бъдем кръстени.
На дъскатазапишете следното:
Когато биваме кръстени, ние сключваме завет да …
Какво сключваме завет да правим, когато се кръстим? (Докато учениците отговарят, избройте техните отговори на дъската, за да завършите твърдението: Когато бъдем кръстени, ние сключваме завет да носим един другиму тегобите си, да бъдем свидетели Божии, да Му служим и да спазваме Неговите заповеди.)
Помогнете на учениците да разберат смисъла на следващия откъс от Писанията, като обясните, че след като Алма и неговият народ се присъединяват към вярващите в Зарахемла, Алма установява много конгрегации с вярващи. Поканете няколко ученика да се редуват да четат от Мосия 25:23–24 на глас и помолете класа да търсят допълнителна информация за нашия кръщелен завет. След като учениците обсъдят какво са намерили, попитайте:
Как са били благословени хората в резултат на това, че са се кръстили и са се присъединили към Църквата на Бог? (Помогнете на учениците да разберат следния принцип: Когато взимаме върху си името на Исус Христос и живеем съобразно това, Господ ще излива Своя Дух върху нас.)
Като живеете според вашия кръщелен завет, как се е променил живота ви от това, че Духът на Господ се изсипва върху ви?
Поканете учениците да помислят как техните кръщелни завети могат да укрепват тяхната отдаденост да бъдат последователи на Исус Христос в техните решения и действия.
Обяснете, че Книгата на Мормон показва някои от начините, по които членовете на Църквата на Христос трябва да спазват кръщелния завет.
Нека половината от учениците да прочетат Мосия 18:17, 23–25, а другата половина да проучат Мороний 6:4–6. Предложете им да си отбелязват думи или изрази, които описват практиките на поклонение, спазвани от последователите на Христос. След това ги поканете да споделят какво са открили.
Кои са някои от причините членовете да се събират често заедно? (Учениците трябва да разпознаят следните истини: Когато станем членове на Христовата Църква на нас ни е заповядано да спазваме Господния ден и да го пазим свят. Като членове на Църквата ние трябва да се срещаме често, за да бъдем подхранвани с доброто слово Божие, да постим, да се молим, да се укрепваме един друг и да вземаме от причастието.)
Прочетете следното изявление на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Старейшина Джефри Р. Холанд
„По-голямата част от хората не идват на църква просто, за да открият някои нови евангелски факти или за да се видят със стари приятели, въпреки че е важно всичко това. Те идват в търсене на духовни преживявания. Те искат мир. Искат вярата им да бъде укрепена и надеждите им да бъдат подновени. Накратко, те искат да бъдат подхранени с доброто слово Божие и да бъдат укрепени със силата на небесата“ („A Teacher Come from God“, Ensign, май 1998 г., с. 26).
Как събирането заедно с други членове на Църквата в Господния ден ви помага да се чувствате „укрепени със силата на небесата“?
Какво правите в Църквата, за да се приближавате до и истински да почитате Небесния Отец и Исус Христос?
За да помогнете на учениците по–добре да разберат защо на членовете на Църквата е заповядано да спазват Господния ден и да го пазят свят, поканете ги да прочетат Изход 31:13, 16–17 и да го сравнят с Мосия 18:23.
Какво означава, че Господният ден е „знак“ между нас и Господ?
Прочетете следното изявление на президент Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли:
Изображение
Президент Ръсел М. Нелсън
„Как освещаваме Господния ден? Когато бях доста по–млад, изучавах списъците, които други бяха съставили за това какво трябва да се прави и какво да не се прави в Господния ден. По–късно научих от Писанията, че поведението и отношението ми в Господния ден представлява един вид израз на взаимоотношенията между мен и Небесния ми Отец. С това разбиране, аз вече не се нуждаех от списъци какво може и какво не. Когато трябваше да взема решение дали някоя дейност е подходяща за Господния ден, аз просто се запитвах: „Как да изразя отношението си към Бог“? Този въпрос правеше кристално ясен избора ми за дейности в Господния ден“ („Господният ден е наслада“,Лиахона, май 2015 г., с. 130).
По какъв начин задаването на въпроса „Как да изразя отношението си към Бог?“ ни помага да направим по–добър избор какво да правим в Господния ден?
Как според вас усилията ви да пазите Господния ден свят се отразяват на останалите дни от седмицата?
Поканете учениците да оценят собствените си усилия да пазят Господния ден свят. Поканете ги да помислят дали техните мисли и действия показват искрено поклонение към Отец в този ден. Поканете учениците да си поставят цел да подобрят своето преклонение в Господния ден.
На дъската, запишете следното изказване от старейшина Л. Том Пери (1922–2015) от Кворума на дванадесетте апостоли (от „Сега, като вземаме от причастието“,Лиахона, май 2006 г., с. 39):
„Вземането на причастието ни дава момент на святост в едно свято място“. (Старейшина Л. Том Пери).
Как може тази идея за „момент на святост“ и „едно свято място“ да повлияе на нашите мисли и действия, когато вземаме от причастието?
Припомнете на учениците, че възкръсналият Исус Христос въвежда причастието, когато посещава нефитите в Баунтифул. Помолете няколко ученика да се редуват да четат от 3 Нефи 18:1–11 на глас, а класа да търсят ученията на Спасителя относно целта на причастието.
Кой е принципът, проповядван от Спасителя относно целта на причастието? (Докато учениците отговарят, напишете следния принцип на дъската: Като вземаме от причастието и винаги си спомняме за Исус Христос, ние ще имаме Неговия Дух да бъде с нас.)
Какво правите, за да си спомняте винаги за Спасителя, докато взимате от причастието и през останалата част от седмицата?
Припомнете на учениците, че Мороний записва словата, които последователите на Исус Христос използват, когато благославят причастието. Бихте могли да поканите учениците да прегледат молитвите за причастието в Мороний 4:3 и 5:2 и да подчертаят изразите, които имат връзка с принципа, записан на дъската.
Какво би могло да последва, ако не успеем да „си спомняме винаги за Него“? (Мороний 4:3; 5:2).
Напомнете на учениците, че когато Исус посещава нефитите в деня, след като въвежда причастието, Той отново отслужва обряда за тях. Поканете няколко ученика по ред да прочетат на глас 3 Нефи 20:3–9. Кажете на класа да търсят допълнителни благословии, които идват от вземането на причастието.
Какво означава, че нашите души „няма никога да гладува(т) нито да жадува(т), а ще бъд(ат) изпълнени“?
По какъв начин вземането на причастието задоволява вашите духовни глад и жажда?
Как може вземането на причастието със смирение и благодарност да ни помогне по–добре да помним Спасителя в останалата част от седмицата?
Поканете учениците да обмислят своето поведение по време на събранието за причастие, докато един ученик чете на глас следното изказване от старейшина Далин Х. Оукс:
Изображение
Старейшина Далин Х. Оукс
„По време на събранието за причастие – и особено по време на самото причастие – ние следва да се съсредоточим върху поклонението и да се въздържаме от всякакви други дейности, особено от поведение, което може да попречи на поклонението на останалите. … Събранието за причастие не е време за четене на книги или списания. Млади хора, то не е време за прошепнати разговори по мобилни телефони или за изпращане на текстови съобщения по тях. Когато вземаме от причастието, ние сключваме свещен завет винаги да помним Спасителя. Колко тъжно е да видиш хора, които явно нарушават този завет в самото събрание, в което го сключват“ („Събранието за причастие и причастието“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 18–19).
Като се съобразите с нуждите на вашите ученици и подтиците на Духа, може да прочетете Марк 14:37 с тях и да посочите, че една молба в този стих е ние да оставим на страна всички неща, които ни разсейват и да отдаваме на Господ цялото си внимание всяка седмица, когато се покланяме на събранието за причастие.
Поканете учениците да помислят какво могат да правят, за да получават по-свещено преживяване, когато вземат от причастието. Попитайте дали някой от тях иска да сподели своето свидетелство за важността на Господния ден и причастието. Споделете своето свидетелство, че Господ ще ни благославя със Своя Дух, когато ние почитаме нашите кръщелни завети и се стремим винаги да Го помним.