Урок 20

Опазване на вярата и свидетелството

Въведение

Семействата и отделните лица имат свещеното задължение да развиват вяра в Исус Христос и да поддържат силни свидетелства. Спасителят предупреждава, че в последните дни дори „избраните“ може да бъдат измамени (Джозеф Смит — Матея 1:22). Този урок се съсредоточава върху укрепването на свидетелството, с цел предпазване от силите на противника, който се стреми да унищожи вярата.

Подготвително четене

Дитер Ф. Ухтдорф, „Елате и се присъединете към нас“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 21-24.
Джефри Р. Холанд, „Вярвам, Господи!“, Лиахона, май 2013 г., с. 93-95.

Предложения за преподаване

Иоана 14:26–27; Ефесяните 4:11–14; 1 Нефи 15:23–24; 2 Нефи 31:19–20; Алма 5:45–46; Еламан 3:28–30; Учение и завети 11:13–14; 21:4–6

Силните свидетелства предоставят защита от противника

Обяснете, че старейшина Джозеф Б. Уъртлин (1917-2008) от Кворума на дванадесетте говори веднъж за глутници вълци, които преди много години скитат из селските области на Украйна. Единственото нещо, от което те се боят е огън. Когато пътували извън града, хората трябвало да палят големи огньове и да ги поддържат запалени през цялата нощ, за да отблъскват вълците.

Поканете някой ученик да прочете следното изявление:

„Пътниците разбирали, че запалването и поддържането на буен огън не било само въпрос на удобство или комфорт, а въпрос на оцеляване. …

Днес не е необходимо да се защитаваме от глутници вълци, докато пътуваме по житейския път, но, в духовен смисъл, сме изправени пред измамните вълци на Сатана под формата на изкушение, зло и грях. Живеем в опасни времена, когато тези изгладнели вълци скитат в духовния селски край, в търсене на онези, които може да са слаби по вяра или слаби в убеждението си. … Всички ние сме податливи на атака. Обаче, ние можем да се укрепим със защитата, идваща от горящото свидетелство, което подобно на огън е правилно запалено и внимателно поддържано“ („Spiritual Bonfires of Testimony“, Ensign, ноем. 1992 г., с. 34).

Защо поддържането на силно свидетелство е „въпрос на оцеляване“ в днешния свят? (След известно обсъждане, запишете следната истина на дъската: Когато укрепваме свидетелствата си, ставаме по-малко податливи на атаките върху вярата ни.)
Как притежаването на силно свидетелство ви помага да укрепвате вашите близки и други хора срещу атаките на тяхната вяра?

Покажете или начертайте следната схема на дъската. Не включвайте удебелените принципи в скоби; тези принципи са предоставени в полза на учителя. Помолете учениците да прочетат стиховете в една от колоните, търсейки принципи, които помагат за защита срещу силите, отслабващи вярата. Поканете учениците да обобщят прочетеното от тях в ясно изявление за учение или принцип и после да споделят изявленията си.

(Когато поддържаме непоколебима вяра в Исус Христос, можем да напредваме по правата и тясна пътека, водеща към вечен живот.)

(Когато следваме Господните апостоли, пророци и други църковни ръководители, можем да бъдем предпазени от измама.)

(Чрез Светия Дух Господ може да изпраща мир и насока, когато вярата ни е атакувана.)

(Постът, молитвата и изучаването на Писанията укрепват вярата и свидетелството и ни помагат да устояваме на трудностите.)

Как тези принципи са предпазили вас или някой ваш познат от атаки на вярата?
Как можете да използвате тази информация, за да укрепите някой ваш познат, който има проблеми с вярата си?

Напомнете на учениците следното: „Вярата е дар от Бог, дарена като награда за лична праведност. Тя винаги се дава, когато има праведност и колкото по-голямо е подчинението на Божиите закони, толкова повече вяра бива дарена“ (Брус Р. Макконки, Mormon Doctrine, 2-ро изд. (1966 г.), с. 264). Свидетелствайте, че притежаването на вяра в Исус Христос, следването на пророците, търсенето на Духа и изучаването на Писанията ще опазва и укрепва свидетелствата. Когато не правим тези неща, вярата ще бъде отслабена, а свидетелствата ще се изгубят.

Помолете един ученик да прочете следното изказване на старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли, за да илюстрирате това:

„Един от чудесните ми мисионери, който служеше с мен, когато бях президент на мисия в Торонто, дойде да ме види след няколко години. Попитах го: „Старейшина, с какво мога да ти помогна?“

„Президент“, каза той, „мисля, че започвам да губя свидетелството си“.

Не можех да повярвам. Попитах го как е възможно това.

„За пръв прочетох малко антимормонска литература“, каза той. „Имам някои въпроси и никой не иска да ми отговори на тях. Объркан съм и мисля, че губя свидетелството си“.

Попитах го какви са му въпросите и той ми каза. Те бяха стандартните антимормонски теми, но исках повече време, за да събера материали, за да мога да дам смислени отговори. Така че, ние си уговорихме среща след десет дни, когато щях да му отговоря на всеки от въпросите. Когато той се гласеше да си тръгне, аз го спрях.

„Старейшина, днес ти ми зададе няколко въпроса“, казах аз. „Сега и аз имам един за теб“.

„Какъв е той, президент?“

„От кога не си чел Книгата на Мормон?“ попитах аз.

Той сведе поглед. Гледаше пода доста време. Тогава ме погледна. „От доста време, президент“, призна той.

„Добре“, казах аз. „Ти ми даде ми задача. Справедливо е и аз да ти дам една. Искам да ми обещаеш, че ще четеш от Книгата на Мормон поне един час всеки ден от този момент до следващата ни среща“. Той се съгласи да го направи.

След десет дни той се върна в офиса ми и аз бях готов. Извадих листите си, за да започна да отговарям на въпросите ми, но той ме спря.

„Президент“, каза той, „няма нужда“. Тогава той обясни: „Аз знам, че Книгата на Мормон е истинна. Знам, че Джозеф Смит е Божий пророк“.

„Ами страхотно“, казах аз. „Въпреки това, ще получиш отговори на твоите въпроси. Доста време ми отне да се подготвя, така че само стой там и ме изслушай“.

И така, аз отговорих на всичките му въпроси и после попитах: „Старейшина, какво научи от всичко това?“

Той отговори: „Отдавай на Господ също толкова време“.

Нека запишем тази мисъл в ума си и да я носим със себе си, докато вървим в смъртността. Нека отдаваме на Господ също толкова време“ („When Shall These Things Be?“ Ensign, ноем. 1996 г., с. 60).

Какво научавате от преживяването, което споделя старейшина Балард?
Как отдаването на „също толкова време“ в личния и семейния ви живот укрепва вас и семейството ви срещу Сатана?
Как упражняването на тези принципи сега ви подготвя да бъдете по-добър брачен партньор и родител?

Приключете тази част от урока, като помолите един ученик да прочете следното изказване на старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Когато се молим с постоянство сутрин и вечер, изучаваме нашите Писания ежедневно, провеждаме седмично семейни домашни вечери и редовно посещаваме храма, ние активно отвръщаме на поканата (на Исус Христос) да „дойдем при Него“. Колкото повече развиваме тези навици, толкова повече Сатана желае да ни нарани, а способността му да успее намалява. Използвайки тези средства, ние упражняваме свободата си на избор да приемем изцяло даровете на Неговата единителна жертва.

… Свидетелствам, че като идваме активно при Него, можем да издържим на всяко изкушение, всяка душевна мъка, всяка трудност, с която се сблъскваме“ („Превърнете упражняването на вяра във ваш най-важен приоритет“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 94).

Попитайте учениците дали някой от тях може да сподели преживяване, което не е твърде лично, в което те са преодолели трудности, свързани с вярата им.

Лука 22:31-32; 3 Нефи 18:32; Учение и завети 108:7-8

Укрепване на вярата на другите

Помолете учениците да вдигнат ръка, ако познават някой, който се затруднява да поддържа свидетелството си.

Помолете учениците да прочетат и да сравнят Лука 22:31-32; 3 Нефи 18:32; и Учение и завети 108:7-8, за да научат задължението, което имаме като верни членове на Църквата, особено към членовете на семейството ни. След като им предоставите достатъчно време, поканете учениците да споделят какво са открили. Учениците трябва да разбират следния принцип: Когато сме обърнати в Евангелието на Исус Христос, имаме задължението да укрепваме вярата на другите.

Споделете следното изказване на президент Томас С. Монсън:

„Забелязал съм, че две основни причини обясняват завръщането към активност и промяната в поведение, навици и действия. Първо, хората се връщат, защото някой им е показал техните вечни възможности и им е помогнал да вземат решението да ги реализират. Неактивните не могат дълго да се задоволяват с посредственост, след като са видели, че могат да постигнат съвършенство.

Второ, някои се завръщат, защото хора, които ги обичат или „съграждани със светиите“ (Ефесяните 2:19) са се вслушали в предупреждението на Спасителя, обикнали са ближните си като себе си, и са помогнали на другите да осъществят мечтите си и да изпълнят амбициите си.

Катализаторът в този процес е — и ще продължи да бъде — принципът на любовта“ („Отговорността ни да спасяваме“, Лиахона, окт. 2013 г., с. 5).

Защо според вас любовта е толкова важен катализатор при укрепването на вярата на другите?
Какво сте правили вие или някой ваш познат, за да укрепите вярата на някой, който има духовни затруднения?
Какви стъпки сте предприели, за да бъдете по-ефективни в укрепването на вярата на другите?

Приключете урока, като свидетелствате, че учениците могат да помогнат да се възстанови и укрепи вярата на техните приятели и близки, когато изразяват любов и следват принципите, обсъдени в този урок.

За четене от учениците

Лука 22:31–32; Иоана 14:26–27; Ефесяните 4:11–14; 1 Нефи 15:23–24; 2 Нефи 31:19–20; Алма 5:45–46; Еламан 3:28–30; 3 Нефи 18:32; Учение и завети 11:13–14; 21:4–6; 108:7–8.
Джефри Р. Холанд, „Вярвам, Господи!“, Лиахона, май 2013 г., с. 93-95.