Урок 24

Несемейни възрастни членове на Църквата

Въведение

Евангелието на Исус Христос подчертава вечните благословии, получавани чрез брака и семейните взаимоотношения. Въпреки това, много членове на Църквата се оказват в ситуации, в които те нямат възможност за момента за брак и семейство. Този урок подчертава, че членовете на Църквата, които са несемейни, имат значителен принос за Господното царство. Въпреки че благословиите да имат брак и семейство понякога биват отложени, хората, които праведно спазват своите завети с Бог, никога не са лишени от тях.

Подготвително четене

Гордън Б. Хинкли, „A Conversation with Single Adults“, Ensign, март 1997 г., с. 58–63.
Спенсър Дж. Конди, „Поискайте скъпоценните и твърде големи обещания“, Лиахона, ноем. 2007 г., с. 16-18.

Предложения за преподаване

1 Коринтяните 12:12-20, 25-27

Несемейни членове в църква, насочена към семействата

Поканете учениците да споделят някои от предизвикателствата, които може да изпитват несемейните членове на Църквата, когато участват в район или клон, в който много от членовете са семейни и имат деца. (Несемейните членове на Църквата може да се чувстват обезсърчени, изолирани и пренебрегнати в събранията и уроците, в които се преподава за брака и семейството.)

Как според вас другите членове на Църквата могат да помогнат на несемейните възрастни да се чувстват включени и ценени в църковните събрания и дейности?

Покажете следното изявление на президент Хауърд У. Хънтър (1907–1995) и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Църквата е за всички членове. … Всички ние, семейни или несемейни, имаме различни характери и нужди, сред които е желанието да бъдем считани за достойни чеда на Бог. …

Това е църквата на Исус Христос, не църквата на семейните или несемейните или някоя друга група или отделен човек“ („The Church Is for All People“, Ensign, юни 1989 г., с. 76).

Обяснете, че апостол Павел сравнява Църквата с човешкото тяло, а отделните членове на Църквата с частите на тялото. Поканете няколко ученика да се редуват в четенето на 1 Коринтяните 12:12-20 на глас, докато останалите от класа следят за това как Павел сравнява частите на физическото тяло с членовете на Църквата.

Пред какви предизвикателства ще се изправим, ако една или повече от частите на телата ни липсва?
На какъв принцип или аналогия ни учи Павел за Църквата и нейните членове? (Учениците може да открият няколко различни принципа. Уверете се, че се набляга на следният принцип: Всеки член на Църквата е ценен и може да има важен принос за Църквата.)
Какъв принос за Църквата сте виждали да правят несемейните членове на вашия район или клон?

Помолете един ученик да прочете на глас 1 Коринтяните 12:25-27. Поканете класа да потърсят какво могат да правят членовете на Църквата, за да станат единни.

Какво могат да правят всички членове на Църквата, семейни или несемейни, за да си помагат един на друг да се чувстват единни с останалите членове на района или клона?

Покажете и прочетете следното заявление от старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Ние всички принадлежим на една общност от светии, всички се нуждаем един от друг и всички работим по постигането на една и съща цел. Всеки от нас може да се изолира от (нашето районово или клоново) семейство въз основа на различията ни. Но ние не трябва да се изолираме от възможностите поради различията, които виждаме в себе си. Вместо това, нека споделяме даровете и талантите си с другите, да им носим светла надежда и радости, като правим това, да повдигаме духа си“ („Belonging to a Ward Family“, Ensign, март 1996 г., с. 16).

По какъв начин усилията ви да приемате призования и да участвате в района или клона са ви помагали да се чувствате по-единни с другите членове?

Евреите 11:1, 6, 8-13, 16

Чакане на обещаните благословии

Покажете следното изявление от старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Несемейните следва да желаят брак в храма и да полагат приоритетни усилия да го получат. Младежите следва да устояват на обществено приетата, но неправилната във вечен план представа, която омаловажава брака и отглеждането на деца“ („Желание“, Лиахона, май 2011 г., с. 45).

Защо мислите, че някои несемейни членове се чувстват обезкуражени, когато обмислят учението, че „бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и че семейството заема централно място в плана на Твореца за вечната съдба на Неговите деца“? („Семейството: прокламация към света“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 129).

Обяснете, че макар бракът и семейството да са идеалът, много несемейни възрастни членове са неуверени дали някога ще сключат брак. Хората, които са разведени или овдовели, може да се чудят дали някога ще сключат брак отново.

Прочетете на глас следното изявление от старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли и помолете учениците да потърсят какво е направил Спасителят, за да направи възможни вечните благословии за онези, които нямат благословиите на брака и семейството:

„Заявявайки основните истини, свързани с брака и семейството, не означава да пренебрегваме или подценяваме жертвите и успехите на онези, за които този идеал не е съществуваща реалност. Някои от вас са лишени от благословията на брака поради причини, включващи липсата на подходящи кандидати, привличане към същия пол, физически или умствени увреждания или просто поради страх от провал, който, поне за момента, побеждава вярата. Или може да сте сключили брак, който да е приключил, и да сте останали сами да се справяте с това, което заедно едва успявахте да изтърпите. Някои от вас, които са сключили брак, не могат да имат деца въпреки съкрушителното желание и умоляващи молитви.

… Свидетелстваме с увереност, че Единението на Исус Христос е предвидило и, в крайна сметка, ще възнагради цялото лишение и всяка загуба на хората, които се обръщат към Него. Не съществува човек, който да е предопределен да получи по-малко от всичко онова, което Отец е приготвил за Своите чеда“ („Защо брак, защо семейство“, Лиахона, май 2015 г., с. 52).

За кое учение преподава старейшина Кристоферсън относно това кой ще получи най-великите Божии благословии? (Напишете на дъската следното учение: Единението на Исус Христос прави възможно всеки от нас в крайна сметка да получи всички благословии, обещани от Небесния Отец.)
Какво трябва да направи човек, за да се сдобие с надеждата, описана в това учение?

Покажете следното уверение, дадено от президент Спенсър У. Кимбал (1895–1985) и помолете един ученик да го прочете на глас:

„Обещаваме ви, че що се отнася до вечността, никоя душа няма да бъде лишена от богатите и висши вечни благословии за всяко едно нещо, независещо от човека, че Господ винаги спазва обещанията Си и че всеки праведен човек накрая ще получи всичко, което му се полага и което не е получил, за което обаче няма вина“ („The Importance of Celestial Marriage“, Ensign, окт. 1979 г., с. 5).

Свидетелствайте, че макар и понякога Божиите благословии да идват по-късно, хората, които се стремят да живеят праведно, никога не са лишавани от тях.

Помолете учениците да си помислят за примерите на Авраам и Сара, които получават обещанията от Бог относно тяхното семейство, които са отложени или неизпълнени през смъртния им живот (вж. Битие 13:14–17; 15:4–7; 17:1–8, 15–16). Напомнете на учениците, че, подобно на Авраам и Сара, вярата ни понякога ще бъде изпитвана чрез обещания, които са отложени или неизпълнени в смъртността.

Помолете един ученик да прочете Евреите 11:1, 6 на глас, докато класът търси определение за вярата.

Какво научаваме от тези стихове за значението на вярата? (Напомнете на учениците, че в стих 1 изразът , твърда увереност може да означава и уверение или основа. Помагайте на учениците да развиват лични умения да изучават Писанията, като използват учебните инструменти по време на час.)
Какво се има предвид с израза „убеждения за неща, които не се виждат“? (Вярата е уверение или свидетелство за невидима реалност. Това уверение за неща, за които се надяваме и неща, които не виждаме, идва само, когато действаме съгласно и се подчиняваме на принципите на Евангелието — особено, когато е трудно да се направи това. Вярата е подчинителното действие, което води до духовния дар на свидетелството. Тя е вярването в и уповаването на Господ достатъчно, че да Му се подчиним без първо да сме видели крайния резултат.)

Поканете няколко ученика да се редуват в четенето от Евреите 11:8-13, 16 на глас, докато останалите търсят как Авраам и Сара упражнили вяра по време на трудните си обстоятелства. Предложете на класа, че може да подчертават думите и изразите, показващи как Авраам и Сара са упражнили вяра.

Стих 13 гласи, че макар Авраам, Сара и мнозина други да са починали без да са „получили изпълнение на обещанията“, те са видели обещанията „отдалеч“ и са имали вярата в Божията способност да изпълни тези обещания. Как примерът на тези древни светии може да помага на съвременните светии, чиято вяра бива предизвиквана, затова защото не получават в смъртността обещаните благословии? (Всички ние трябва да научим за необходимостта да упражняваме вяра и да се подчиняваме на Божиите заповеди дори, когато благословиите, за които се надяваме, не изглежда да идват тогава, когато ги желаем.)
Какво според вас означава, че тези древни светии живели като „чужденци и пришелци на земята“? (Те знаели, че смъртният живот е временен и че този свят не е постоянният им дом.)

Покажете следното изявление на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Някои благословии идват скоро, някои късно, а някои не идват в този живот, но за онези, които приемат Евангелието на Исус Христос, те идват. Лично свидетелствам за това“ („An High Priest of Good Things to Come“, Ensign, ноем. 1999 г., с. 38).

Как знанието, че верните членове никога няма да бъдат лишени от никоя благословия може да помогне на членовете на Църквата, които чувстват тъга, защото не са сключили брак или нямат деца?
Може ли да си припомните случай, когато сте се чувствали обезсърчени, но сте избрали да действате с вяра и да продължите напред въпреки всичко?

Ако има достатъчно време, споделете следната история от старейшина Далин Х. Оукс:

„Ако само си губите времето, чакайки да дойде подходящият за брак човек, спрете да чакате. Може никога да нямате възможността за подходящ брак в този живот, така че спрете да чакате и започнете да действате. Подгответе се за живота — дори и той да е несемеен живот — чрез образование, опит и планиране. Не чакайте щастието да падне от небето. Търсете го в служба и учение. Създайте си интересен живот. И уповавайте в Господ“ („Dating versus Hanging Out“, Ensign, юни 2006 г., с. 14).

Насърчете учениците да си помислят какво могат да правят, за да увеличават вярата си в Исус Христос и да уповават на Неговата способност да изпълнява обещаните благословии.

За четене от учениците

1 Коринтяни 12:12–20, 25–27; Евреите 11:1, 6, 8–13, 16.
Гордън Б. Хинкли, „A Conversation with Single Adults“, Ensign, март 1997 г., с. 58–63.