Поискайте скъпоценните и твърде големи обещания
Господ дава щедри обещания и потвърждава, че няма да се откаже от тях.
Нося ви любовта и поздравите на верните светии от Южния Пасифик.
Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос. Това включва вяра в божественото Му раждане и небесно наследство и вяра, че под ръководството на Отца Му Той създал земята и всичко, що я обитава (вж. Иоана 1:10; Мосия 3:8). В самото сърце на вярата ни в Христос е увереността, че чрез единителната Му жертва, ако греховете ни са румени като червено, може да станат като бяла вълна (вж. Исаия 1:18).
Вярата в Христос включва знанието, че след Неговото разпъване на кръста Той се вдигнал от гроба и възкресението Му сторило възможно всички хора да живеят отново (вж. 1 Коринтяните 15:21–23). Вяра в Христос е увереността, че Той и Неговият Небесен Отец се явили на един млад мъж, Джозеф Смит, проправяйки пътя за възстановяването на всички неща в диспенсацията на пълнотата на времената. Исус Христос е главата на Църквата, която носи Неговото име.
Вярата в Господ Исус Христос е очевидна, когато вярваме в Неговите учения и искаме Неговите „скъпоценни нам и твърде големи обещания”, и станем „участници на божественото естество” (2 Петрово 1:4). Безчет обещания са обявени от Неговите пророци и Господ ни уверява, „словото Ми няма да премине, но ще бъде изпълнено всичкото, дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно” (У. и З. 1:38).
В тези последни дни Господ дал откровение, че „когато получаваме каквато и да е благословия от Бога, това е чрез подчинение на онзи закон, на когото тя се основава” (У. и З. 130:21). Господ дава щедри обещания и потвърждава, че няма да се откаже от тях, защото, казва Той, „Аз, Господ, съм обвързан, когато вие вършите каквото Аз казвам; но когато не вършите каквото Аз казвам, вие нямате обещание” (У. и З. 82:10).
Скъпоценните и твърде големи обещания
Безбройните скъпоценни и твърде големи обещания на Господ включват прошка за греховете ни, когато „ги признае(м) и ще ги изостави(м)” (У. и З. 58:43; 1:31–32). Откриването на небесните отвори е обещание, искано от онези, които плащат вярно десятък (вж. Малахия 3:10), а намирането на „големи съкровища от познание” се пада на онези, които спазват Словото на мъдростта (У. и З. 89:19).
Да станат неопетнени от света е обещание за онези, които пазят свят Господния ден (вж. У. и З. 59:9; Изход 31:13). Божествено напътствие и вдъхновение е обещано на онези, които „се угощава(т) със словата на Христа” (2 Нефи 32:3–5) и които „оприлич(ават) Писанията” за себе си (1 Нефи 19:23).
Господ обещава също, че „каквото и да поискате от Отца в Моето име, което е право, като вярвате, че ще получите, ето, то ще ви бъде дадено” (3 Нефи 18:20). На нас ни е обещано, че Светият Дух ще бъде наш постоянен спътник, когато ние оставим „добродетелта непрестанно да украсява мислите (ни)” (У. и З. 121:45–46). Можем също да поискаме духовно освобождаващото обещание за поста, който ще „развърже несправедливите окови”, ще разслаби „връзките на ярема” ни и ще „счу(пи) всеки хомот” (Исаия 58:6–7).
Онези, които са запечатани в светия храм и вярно спазват заветите си, ще получат Божията слава, която „ще бъде изобилие и продължение на потомствата им во веки веков” (У. и З. 132:19).
Понякога в своето земно нетърпение можем да загубим от поглед Господни скъпоценни обещания и да забравим, че изпълнението им зависи от нашето подчинение. Господ обявява:
„Кой съм Аз, казва Господ, Който да съм обещавал, а да не съм изпълнил?
Аз заповядвам и човеците не се подчиняват; Аз отменям и те не получават благословията.
Тогава те казват в сърцата си: Това не е делото Господно, защото Неговите обещания не са изпълнени. Но горко на такива, защото наградата им се спотайва отдолу, а не е свише” (У. и З. 58:31–33).
Да виждаме обещанията отдалеч
Важни съставки на вярата са търпението, дълготърпението и устояването докрай. Апостол Павел разказва за вярата на Авел, Енох, Ной, Авраам и Сара, заключавайки, „Всички тези умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришелци на земята” (вж. Евреите 11:13). Тези верни светии знаели, че земният живот е пътуване, не крайното им назначение.
Когато Аврам е на 75 г., Господ му обещава, „Ще те направя голям народ” – това е времето, когато той и Сарая още нямат деца (Битие 12:2). Той е на 86 г., когато Агар, прислужницата на Сарая, „му роди Исмаила” (Битие 16:16).
И Господ променя името на Аврам на Авраам, и на Сарая на Сара, и когато той е на 100, а тя на 90 г., им е обещано, че Сара ще роди син на име Исаак (вж. Битие 17:17, 19). Сред неверието им Господ пита: „Има ли нещо невъзможно за Господа?” (Битие 18:14). И „Сара зачна, и роди син на Авраама в старините му” (Битие 21:2), и Господ обещава: „ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг” (Битие 22:17).
Младият Исаак възмъжава и когато е на 40 г., се жени за Ревека. „И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна” и ражда двама сина, Исав и Яков, когато баща им е на 60 години (вж. Битие 25:20–26).
Когато Яков съзрява и става на подходяща възраст, Исаак и Ревека го изпращат в дома на Лаван, където той среща двете Лаванови дъщери Лия и Рахил. Яков казва на Лаван, „Ще ти работя седем години за по-малката ти дъщеря Рахил… И тъй Яков работи за Рахил седем години; но поради любовта му към нея те му се видяха като няколко дни” (Битие 29:18, 20).
Вие ще си спомните как Лаван подлъгва младия Яков първо да се ожени за Лия и после за Рахил. „А Господ, понеже видя, че Лия не беше обичана, отвори утробата й; а Рахил беше бездетна” (Битие 29:31). И Лия ражда Рувим, после Симеон, Левий и Юда. Междувременно Рахил остава бездетна (Битие 29:32–35).
С растяща завист и засилващо се отчаяние един ден Рахил избухва и моли Яков, „Дай ми чада, иначе аз ще умра” (Битие 30:1). Лия последователно ражда още двама синове и една дъщеря.
Господ не забравя това, което е обещал
Апостол Павел свидетелства, че „Господ не забравя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но търпи дълго време” заради нас (2 Петрово 3:9). В днешното време на сухо чистене за 1 час и бързо хранене за 1 минута понякога може да ни изглежда, че любящият Небесен Отец е оставил скъпоценните ни обещания на друго място или че са в режим на изчакване, или са регистрирани на погрешно име. Такива били чувствата на Рахил.
Но с течение на времето ние попадаме на едни от най-красивите слова в Светото писание: „И Бог си спомни за Рахил” (Битие 30:22). Тя била благословена да роди Иосиф и по-късно Вениамин. Днес на земята има милиони потомци на Иосиф, които са прегърнали обещанието на Авраам, че чрез техните усилия „всички семейства на земята ще бъдат благословени тъкмо с благословиите на Евангелието, които са благословиите на спасението, тъкмо живот вечен” (Авраам 2:11).
Когато понякога небесните обещания изглеждат далечни, умолявам ви да прегърнете тези скъпоценни нам и твърде големи обещания и винаги да им останете верни. И точно както си спомнил за Рахил, Бог ще си спомни и за вас. За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.