Не оставяйте днешната работа за утре

Старейшина Клаудио Р. М. Коста

От Президентството на Седемдесетте

Сега е времето да изпълним нашите дадени от Бог задължения относно семейството.

На 23 септември 1995 г. Първото Президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли представиха на Църквата и света документ, наречен „Семейството: прокламация към света”. Цитирам от абзаца, който гласи, „Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг и за своите деца”¹. Ние живеем във време и епоха, в която този съвет е наистина важен. Много родители спорят, че нямат време за своите семейства. Забързаният начин на живот в съвремието и огромните количества работа отклоняват вниманието на родителите, от това което е най-важно: да отделят време, да дадат от себе си на своето семейство.

Господ учи, че всеки човек има отговорност да осигурява своето семейство², но това не означава единствено да се складира храна и други продукти, които са необходими или желани в дома. Ние също трябва да имаме време да осигуряваме нашето семейството с учения. Какво следва да учим?

Нашия Отец ни учи, че родителите са задължени да учат на Евангелието своите деца³. Пророк Лехий е разбрал добре своята отговорност да учи своите деца. Нефи заявява, че е бил обучен „във всичките познания на баща (си)”⁴.

Господ ни е дал напътствия как да се грижим за своите семейства, когато Той ни е казал чрез Своите пророци в Прокламацията към света, „Родителите имат свещения дълг да отглеждат децата си в любов и праведност, да се грижат за техните физически и духовни нужди, да ги учат да се обичат и да си служат, да съблюдават заповедите Божии и да бъдат граждани, спазващи закона, където и да живеят”⁵.

Ние знаем, че Бог ни е учил в продължение на векове как да защитаваме и да се грижим за своите семейства. Също знаем и можем да видим как противникът е атакувал семейството. Сега е времето да използваме всички тези учения. Сега е времето да изпълним нашите дадени от Бог задължения относно семейството.

Президент Джеймз Е. Фауст ни даде три ключови неща, които можем да направим, за да предпазим и укрепим нашите семейства:

Семейна молитва. Родителите трябва да научат децата си, че те са Божии чеда и затова трябва да Му се молят всеки ден.
Семейна домашна вечер. Както президент Фауст ни учи, семейните домашни вечери са за всички нас, без значение в коя фаза на живота сме. Трябва да осводим вечерите в понеделник от всякакви други дейности, които могат да попречат да се съберем като семейство.
Лично и семейно изучаване на Писанията. Ние трябва да помагаме на своите деца да укрепват своята вяра и свидетелство чрез този основен навик⁶.

Като следваме мъдрият съвет на президент Фауст, ще защитим членовете на семейството от атаките на Сатана и ще укрепваме тяхната вяра и свидетелство в Господ Исус Христос.

В Прокламацията към семейството ние също научаваме че, „По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори”⁷.

Домът е мястото, в което семейството научава и прилага евангелските принципи. Необходима е голяма любов, за да учим и напътстваме семейството. Любящите бащи и майки ще учат своите деца да почитат Бог в техните домове. Когато духът на почит проникне в дома, той се влива в живота на всеки член на семейството. Това ще ги подготви да направят каквато жертва е необходима, за да могат да се завърнат в Божието присъствие и да останат заедно като семейство за цялата вечност.

Прокламацията към семейството ни помага да разберем повече за любовта, за която Спасителя говори, когато, Той ни е казал, че ние трябва „да се любите един другиго”⁸. Той ни е дал върховния пример, когато заявява, „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си”⁹. По-късно Той извърши единение за всички наши грехове и накрая даде Своя живот за всички нас.

Ние можем да отдадем нашия живот за тези, които обичаме не като физически умрем за тях, а по-скоро като живеем за тях – давайки им от своето време, винаги присъствайки в техния живот, служейки им, бидейки любезни, привързани и показващи истинска любов към хората от нашето семейство и към всички хора, както ни е учил Спасителят.

Ние не знаем какво може да се случи с нас утре и затова днес е времето да започнем да показвате вашата любов чрез дребни постъпки като прегръдка и едно „Обичам те” към вашата съпруга и деца и хората около вас.

Наскоро прочетох един текст, който изразяваше неотложната нужда да не оставяме днешната работа за утре. През юли тази година Бразилия беше свидетел на най-разрушителната самолетна катастрофа в своята история. Там загинаха 199 души, включително пътници, служители на самолетната компания, членове на екипажа и други, които са били на мястото по време на инцидента. Текстът, за който споменах, беше обявен на информационно табло на авиокомпанията от съпруга на една от загиналите в този инцидент стюардеси. Озаглавен е „Ако утре никога не дойде” по стихове от поемата на Норма Корнет Марек.

Ако знаех, че това ще е последния път, в който ще те гледам как спиш,
Бих те прегърнал по-силно. бих умолявал Господ да те защищава.
Ако знаех, че това ще е последния път, в който ще те да излизаш от вратата,
Аз бих те прегърнал и целунал и ще те извикам да те прегърна и целуна още веднъж.
Ако знаех, че това ще е последния път, когато ще чуя твоя глас в молитва,
Аз бих записал всеки жест, поглед, усмивка, всяка една твоя дума,
Така че да мога да ги слушам по-късно, ден след ден.
Ако знаех, че това е ще бъде последния път, 
Щях да прекарам още една или две минути да ти кажа „Обичам те”, вместо да допусна, че ти вече го знаеш.
Ако знаех, че това ще е нашият последен път, нашия последен момент, 
Аз щях да бъда покрай теб, да прекарам деня с теб, вместо да си мисля:
„Е, аз съм сигурен, че ще има други възможности, така че мога оставя този ден да отмине.”
Разбира се, ще има ден, в който да премисля нещата,
И ние ще имаме втори шанс да поправим нещата.
О, разбира се, че ще има друг ден за нас да си кажем „Обичам те”.
И, разбира се, ще има друг шанс да си кажем един на друг „Мога ли да ти помогна с нещо?”
Но в моя случай, няма такава възможност!
Ти не си тук с мен, и днес е последния ни ден, който имаме–нашето сбогуване.
Затова аз бих искал да кажа колко много те обичам
И се надявам, че никога няма да го забравиш.
Утрешния ден не е обещан на никого, млад или стар.
Днес може да е последния ти шанс да се хванеш здраво за ръката на този, който обичаш и да покажеш всичко, което чувстваш.
Ако всички чакате утрешния ден, защо не го направите днес?
Защото ако утре никога не дойде, вие със сигурност ще съжалявате до края на живота си,
че не сте прекарали допълнително време за една усмивка, разговор, прегръдка и целувка,
Понеже сте били твърде заети да дадете на този човек това, което остана като негово последно желание.
Тогава прегърнете силно днес този, който обичате, вашите приятели, вашето семейство, И прошепнете в ушите им колко много ги обичате, и че искате да са близо до вас.
Използвайте времето си да кажете
„Съжалявам”,
„Моля”,
„Прости ми”,
„Благодаря ти”,
Или дори
„За нищо”
„Всичко е наред”,
Защото ако утре никога не дойде, няма да се наложи да съжалявате днес.
Миналото не се връща, а бъдещето може да не дойде!10

Нека изразим нашата любов на нашия брачен партньор, деца, братя и сестри, днес. Аз знам, че Бог е жив. Знам, че Исус е Христос, нашия Спасител и Изкупител. Аз знам, че Джозеф Смит е пророк Господен, и че Гордън Б. Хинкли е Божия жив пророк на тази земя. В името на Исус Христос, амин.