Нямаме ли повод да се радваме?
Това е религия на радост, надежда, сила и избавление.
Все още се радвам на прекрасния дух, който почувствахме, докато тази сутрин пяхме заедно:
Радостно да запеем за нашто спасение
не като странници във този свят.
Блага вест от небето до нас проехтя днес.
(„Радостно да запеем”, Химни и детски песни, стр. 32)
Тези думи на брат Уйлям Фелпс доста контрастират с тенденцията на света да се съсредоточава върху лошите новини. Вярно е, живеем във време, предсказано в Писанията като дни на „войни, слухове за войни и… земетресения в различни места” (Мормон 8:30), когато „цялата земя ще бъде в размирици, и човеците ще се обезсърчат” (У. и З. 45:26).
Но как ни засяга това като членове на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни? Живеем ли в опасения, страх и тревога? Или нямаме ли сред всички наши предизвикателства повод да се радваме?
Всички ние имаме различни преживявания в този живот. Някои са изпълнени с радост, а други с тъга и несигурност.
Помня момент от детството ми, когато нещата не изглеждаха толкова добре за моето семейство. Беше през зимата на 1944 г., една от най-студените през Втората световна война. Фронтът наближаваше нашия град и майка ми трябваше да вземе нас, четирите деца, да изостави всичкото ни имущество и да се присъедини към милионите бежанци, отчаяно търсещи място, където да оцелеят. Баща ни все още беше в армията, но той и майка се бяха уговорили, че ако бъдат разделени по време на войната, ще се опитат да се съберат в града, в които живееха моите баба и дядо. Те чувстваха, че това място предлага най-голяма надежда за подслон и сигурност.
Поради бомбардировките нощем и денем ни бяха необходими много дни, за да отидем при моите баба и дядо. Спомените ми от онези дни са изпълнени с тъмнина и студ.
Баща ми се върна при нас невредим, но бъдещето ни изглеждаше крайно мрачно. Живеехме в развалините на следвоенна Германия с унищожително чувство на безнадеждност и тъмнина за нашето бъдеще.
Посред това отчаяние моето семейство научи за Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и за изцеляващото послание на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Това послание промени всичко; то ни издигна над всекидневната ни мизерия. Животът все още бе тежък и обстоятелствата ужасни, но Евангелието донесе светлина, надежда и радост в живота ни. Неговите ясни и прости истини стоплиха сърцата ни и просветлиха нашите умове. Те ни помогнаха да погледнем на себе си и на света около нас с различни очи и от една възвишена гледна точка.
Мои скъпи братя и сестри, не са ли възстановеното Евангелие на Исус Христос и нашето членство в тази Негова Църква големи поводи да се радваме?
Където и да живеете по тази земя и каквито и да са вашите житейски обстоятелства, свидетелствам ви, че Евангелието на Исус Христос има божествената сила да ви издигне до големи висини от онова, което понякога изглежда непоносим товар или слабост. Господ познава вашите обстоятелства и предизвикателства. Той казва на Павел и на всички нас, „Доволно ти е Моята благодат.” И като Павел ние можем да отговорим: „силата ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре да се похваля с немощите си, за да почива в мене Христовата сила” (2 Коринтяните 12:9).
Като членове на Църквата на Исус Христос ние можем да поискаме от благословиите, обещани в заветите и обредите, които сме получили, когато сме приели Евангелието на Исус Христос.
Какво представлява Евангелието на Исус Христос?
Евангелието на Исус Христос представлява радостна новина, блага вест и много повече. То е послание за спасение, многократно известявано от Исус и Неговите апостоли и пророци. Твърдо вярвам, че цялата истина и светлина, която идва от Бог, е включена в Евангелието на Исус Христос.
Бог, нашият любящ Отец в Небесата, е казал, че Неговото дело и Неговата слава е „да се осъществят безсмъртието и вечния живот на човека” (Моисей 1:39). Бог Отец е авторът на Евангелието; то е ключова част от Божия план на спасение или плана на изкупление. Нарича се Евангелието на Исус Христос, защото точно Единението на Исус Христос прави възможно изкуплението и спасението. Чрез Единението всички мъже, жени и деца са безусловно изкупени от физическата смърт и всички ще бъдат изкупени от собствените си грехове при условие, че приемат и се подчинят на Евангелието на Исус Христос (вж. У. и З. 20:17–25; 76:40–42, 50–53; Моисей 6:62).
Христовото Евангелие е единственото истинно евангелие, и „не ще бъде дадено никакво друго име, нито друг някакъв път или средство, чрез които спасението може да дойде при чедата човешки, а само в и чрез името на Христа” (Мосия 3:17; вж. и Деянията 4:12).
Съществените елементи на евангелското послание се намират във всички Свети писания, но те са ни дадени най-ясно в Книгата на Мормон и в откровенията на Пророка Джозеф Смит. Там Исус Сам ясно обявява Своето учение и Своето Евангелие, което децата Божии трябва да изпълнят, за да имат „вечен живот” (У. и З. 14:7; вж. и 3 Нефи 11:31–39; 27:13–21; У. и З. 33:11–12).
Евангелието е разбираемо и ясно. То отговаря на най-сложните въпроси на живота, но дори малко дете може да го разбере и приложи. Както казва Нефи: „душата ми се наслаждава на яснотата; понеже по този начин Господ Бог действа сред чедата човешки. Понеже Господ Бог дава светлина на разума и Той говори на човеците според езика им, за да разберат” (2 Нефи 31:3).
Пророкът Джозеф Смит следва същия модел на разбираемост и яснота, когато обяснява на света по много сбит начин „първите принципи и обреди на Евангелието” (Символът на вярата 1:4), които трябва да приемем, за да получим вечните благословии на Евангелието:
Първо, вяра в Господа Исус Христос – увереност в Спасителя, Сина Божий, „с непоклатима вяра в Него, уповававащи се изцяло на заслугите на Този, Който е могъщ да спасява”, след което „(да се бърза напред) с увереност в Христа… угощавайки се със словото Христово” (2 Нефи 31:19–20).
Второ, покаяние, което включва промяна на мисленето, принасяне на „жертва… (от) съкрушено сърце и разкаян дух”; отказване от греха и придобиване на покорство и смирение като на „малко дете” (3 Нефи 9:20, 22).
Трето, кръщение чрез пълно потапяне за опрощение на греховете и като завет да спазваме Божиите заповеди и да вземем върху си името на Христос.
Четвърто, Полагане на ръце за даване дара на Светия Дух, също така известно като кръщение чрез огън, което ни освещава и ни прави „нови същества”, родени от Бог (вж. Мосия 27:26; вж. и 1 Петрово 1:23).
Дарът на Светия Дух, даден ни от нашия Небесен Отец и отслужен от човек, който има власт, включва милостивото обещание, „ако желаете да влезете в пътя и приемете Светия Дух, Той ще ви покаже всичко, което трябва да правите” (2 Нефи 32:5). Чрез постоянното спътничество на Светия Дух всеки член на Църквата може директно да получава „словата на Христа” (2 Нефи 32:3) по всяко време и на всяко място Това лично божествено напътствие ни помага да останем верни на свидетелството на Исус Христос и издържим до края на дните си. Не е ли това прекрасно!
Нямаме ли повод да се радваме?
Какво означава да устоим докрай?
Писанията ни учат, че когато веднъж сме получили обредите на кръщение и потвърждение, нашата задача е да „устои(м) до края” (2 Нефи 31:20).
Когато бях малко момче, „устояването до края” за мен означаваше главно да полагам повече усилия да остана буден до края на нашите църковни събрания. По-нататък като тийнейджър напреднах само малко в своето разбиране на този израз от Писанията. Свързвах го с младежка съпричастност към усилията на нашите скъпи възрастни членове да останат верни до края на живота си.
Устояването докрай, или да останем верни на принципите и обредите на Евангелието на Исус Христос през целия си живот, е основно изискване за спасение в царството Божие. Това вярване разграничава светиите от последните дни от много други християнски деноминации, които учат, че спасението се дава на всички, които просто вярват и изповядат, че Исус е Христос. Господ ясно заявява, „И ако спазваш заповедите Ми и устоиш до края, ще имаш вечен живот, който дар е най-великият от всички Божии дарове” (У. и З. 14:7).
Затова устояването докрай не е въпрос само пасивно да изтърпим трудните обстоятелства на живота или някак си да се справим. Нашата религия е активна, като помага на децата на Бог по стеснената и тясна пътека в достигането на пълния им потенциал по време на този живот и в завръщането им при Него някой ден. Гледано от тази перспектива, устояването докрай е славно и възвисяващо, а не сурово и мрачно. Това е религия на радост, надежда, сила и избавление. „Адам падна, за да могат човеците да бъдат; и човеците са, за да могат да имат радост” (2 Нефи 2:25).
Устояването докрай е процес, който изпълва всяка минута от живота ни, всеки час, всеки ден, от изгрев до изгрев. То се постига чрез лична дисциплина в спазването на Божиите заповеди.
Възстановеното Евангелие на Исус Христос е начин на живот. То не е само за неделя. То не е нещо, което правим само по навик или традиция, ако очакваме да пожънем всичките му обещани благословии. „Недейте се лъга; Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне” (Галатяните 6:7).
Устояването докрай включва „постоянство в добри дела” (Римляните 2:7), усилие в спазването на заповедите (вж. 2 Нефи 31:10) и вършене на делата на праведността (вж. У. и З. 59:23). То изисква жертва и усилена работа. За да устоим до края, ние трябва да уповаваме на нашия Небесен Отец и да вземем правилни решения, включително да плащаме своите десятъци и дарения, да почитаме храмовите си завети и с желание и вяра да служим на Господ и един на друг в своите църковни призования и отговорности. То означава сила на характера, безкористност и смирение; то означава почтеност и честност към Господ и нашите ближни. Означава да превърнем домовете си в укрепления и убежища срещу злините на света; означава да обичаме и уважаваме своите брачни партньори и деца.
Като даваме най-доброто от себе си, за да устоим до края, едно красиво пречистване ще стане част от живота ни. Ще се научим да „прави(м) добро на тези, които (ни мразят), (и да се молим) за онези, които (ни) гонят” (вж. Матея 5:44). Благословиите, които идват при нас от устояването до края в този живот са реални и много важни, а тези, които ни предстоят в идния, са извън разбирането ни.
Исус Христос желае да успеете
Мои скъпи братя и сестри, ще има дни и нощи, през които ще се чувствате объркани и затруднени, когато сърцата ви ще са натежали и главите наведени. Моля тогава си спомнете, че Исус Христос, Изкупителят, е Главата на тази Църква. Това е Неговото Евангелие. Той желае вие да успеете. Той дал живота Си с точно тази цел. Той е Синът на Живия Бог. Той е обещал:
„Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя” (Матея 11:28).
„Защото планините ще изчезнат и хълмовете ще се поместят, но Моята доброта няма да отстъпи от тебе” (3 Нефи 22:10). „Ще те помилвам, казва Господ, твоя Изкупител” (3 Нефи 22:8).
Скъпи мои приятели, Спасителят изцелява съкрушеното сърце и превързва раните ви (вж. Псалми 147:3). Каквито и да са вашите предизвикателства, където и по земята да живеете, вашето вярно членство в Църквата на Исус Христос на Светиите от последните дни и божествените сили на Евангелието на Исус Христос ще ви благословят, така че с радост да устоите до края.
За това давам свидетелство с цялото си сърце и ум, в святото име на Исус Христос, амин.