Направете го сега

Старейшина Доналд Л. Халстром

От Седемдесетте

Сега е времето да се помирим с Бог чрез милостивия процес на промяна, предоставен ни от Изкупителя.

Когато най-голямото ни дете (който сега е баща на три деца и седи в събранието на свещеничеството тази вечер) беше на 11 години, му беше дадена задача – заедно с всички шестокласници в неговото училище да представи своята любима семейна рецепта. Като принос към голям пролетен празник шести клас трябваше да състави готварска книга, която щеше да бъде разпространена из района, в който живеехме. Когато учителят обявил проекта и крайният му срок – петъкът на идната седмица – синът ни Брет незабавно заключил, че имал предостатъчно време да свърши работата и забравил за нея. В началото на следващата седмица, когато учителят напомнил на учениците за крайния срок, Брет решил, че с леснота ще може да приключи с исканата задача в четвъртък вечерта, и че дотогава ще може да се занимава с по-приятни неща.

На сутринта на уречения петък учителят казал на учениците да предадат рецептите си до предната част на стаята. Отлагайки, Брет забравил за задачата и отишъл напълно неподготвен. Разтревожен, той се обърнал към съученик, седнал близо до него, и му признал проблема си. В опит да помогне съученикът казал, „Донесъл съм още една рецепта. Ако искаш използвай една от моите”. Брет набързо грабнал рецептата, написал името си на нея и я предал, чувствайки, че избегнал всякакви последствия свързани с неговата липса на подготовка.

Една вечер няколко седмици по-късно се прибрах вкъщи от работа, за да се освежа преди да отида на църковните събрания през същата вечер. Няколко дни по-рано аз бях призован като президент на кол, след като бях служил като епископ няколко години. Из квартала ни познаваха като членове на Църквата, които полагаха усилия да живеят според принципите на нашата религия. „Има нещо, което трябва да видиш”, каза съпругата ми Даян, когато влязох през вратата. Тя ми подаде книга с отбелязана на нея страница. Мярнах корицата със заглавие Любимите рецепти на училище „Ноелани” – 1985 г., обърнах на отбелязаната страница и прочетох „Любимата рецепта на семейство Халстром – кейк с ром Bacardi.

Мнозина от нас попадат в обстоятелства с много по-големи последствия от едно такова неловко положение, заради своето отлагане да станем напълно обърнати в Евангелието на Исус Христос. Знаем кое е правилното, но забавяме своето пълно духовно участие заради мързел, страх, намиране на оправдания или липса на вяра. Убеждаваме се: „някой ден ще го направя”. За мнозина обаче „някой ден” никога не идва, и дори онези, които накрая се променят, са изправени пред безвъзвратна загуба на възможност за напредък и неизбежно движение назад.

Като частична самооценка за това как сме с духовното отлагане: какво е нашето отношение, когато посещаваме събранията на Църквата? Дали то е търсене на „познание тъкмо чрез учение, също и чрез вяра” (вж. У. и З. 88:118), което безпогрешно превръща наученото в действие? Или имаме манталитет тип „това съм го чувал и преди”, който незабавно спира достъпа на Духа до нашите умове и сърца и превръща отлагането в основна част от нашия характер?

За един виден ранен проучвател на възстановената Църква, който сключил завет да спази всяка заповед, дадена му от Господ, се казва, „И той прие словото с радост, но веднага Сатана го изкуши… и светски грижи го накараха да отхвърли словото” (У. и З. 40:2). Сравнете това с ясното заявление на Господ: „Този, който приема закона Ми и го върши, същият е Мой ученик” (У. и З. 41:5).

Алма, с дълбока емоция заявява, „И сега, братя мои, аз желая от все сърце, да, с голяма загриженост за вас, стигаща чак до болка, вие да се вслушате в словата ми, да отхвърлите греховете си и да не отлагате повече деня на вашето покаяние” (Алма 13:27).

Амулик, приятел и колега на Алма, доразвива това послание, като заявява:

„Защото ето, този живот е времето човеците да се приготвят да срещнат Бога; да, ето, денят на този живот е денят, през който човеците да изпълнят трудовете си.

И сега… тъй като сте получили толкова много свидетелства, ето защо, аз ви умолявам да не отлагате деня на вашето покаяние за края” (Алма 34:32–33).

Когато бях на възраст за учител в Аароновото свещеничество, сякаш в продължение на месеци всяка събота се събуждах от шума, произлизащ от работата на баща ми на двора, точно пред прозореца ми. (Много време ми отне да разбера защо той винаги започваше работа под моя прозорец.) След известно време, прекарано в опити да игнорирам шума, ставах и се присъединявах към баща си, изпълнявайки своята седмична отговорност да поддържам двора около нашия дом.

Може би след няколко сутрини със забавено ставане, или поради други подобни причини, когато той трябваше многократно да ме насърчи преди аз да действам, един ден моят баща седна и ми показа голяма снимка на ленивец, едно животно всеизвестно със своя мързел. След това отвори Учение и Завети и ме накара да прочета, „Защото ето, не подобава Аз да заповядвам за всичко, защото този, който е принуждаван във всичко, същият е ленив, а не мъдър служител; затова той не получава награда” (У. и З. 58:26, курсив добавен). От онзи ден снимката и урокът, свързан с нея, са ценни придобивки в моя живот.

Едно от ефективните насърчения на президент Спенсър У. Кимбъл беше краткото: „Направете го”. По-късно той разшири този израз – „Направете го сега” – за да учи ясно за нуждата за навременност.

Президент Кимбъл също учи на мъдрия принцип, че отлагането води до загуба на възвисяване. Той казва: „Един от най-сериозните човешки недостатъци във всички епохи е отлагането, нежеланието своевременно да се поеме отговорност… Мнозина са си позволили да бъдат отклонени и са станали… пристрастени към умственото и духовното безделие и към преследването на светски удоволствия” (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball, 2006 г., стр. 4–5).

Много от нас искат простия път – процесът, който не изисква сериозно усилие и жертва. Да, веднъж си помислих, че го бях открил. Карах в една зелена долина над град Хонолулу, погледнах нагоре и я съзрях – улица „Лесно”! Докато мечтаех за променящите живота ползи от моето откритие, аз извадих фотоапарата си, за да запечатам този момент на блаженство. Но когато обаче погледнах през прозорчето, фокусът както на погледа, така и на съзнанието ми се изясни. Един голям жълт пътен знак ме върна към действителността – улица „Лесно” нямаше изход!

Отлагането може да изглежда лесен път, когато то за малко премахва усилието, което е необходимо, за да се постигне нещо стойностно. По една ирония с течение на времето с отлагане се натрупва тежко бреме, украсено с вина и куха липса на удовлетворение. Материалните и най-вече духовните цели няма да бъдат постигнати с отлагане.

Сега е времето да упражняваме вярата си. Сега е времето да се обвържем с праведността. Сега е времето да направим необходимото, за да променим своите нежелани обстоятелства. Сега е времето да се помирим с Бог чрез милостивия процес на промяна, предоставен ни от Изкупителя на човечеството.

Обръщаме се:

Към всеки, който е получил свидетелство за истинността на Евангелието и на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни и не е бил кръстен и потвърден.
Към всеки носител на Аароновото или Мелхиседековото свещеничество, който било чрез прегрешение или чрез правене на нищо, живее в разрез със свещените клетва и завет (вж. У. и З. 84:39).
Към всеки надарен член на Църквата, който в момента не отговоря на изискванията за храмова препоръка.
Към всеки член, който е бил обиден от действията на друг член и по какъвто и да било начин се е отделил от Църквата.
Към всеки, който живее двойствен живот и е обременен от неразрешен грях.

Имам свидетелство, че вие и всички ние можем да се променим, и че това може да стане сега. Може да не бъде лесно, но нашите нещастия могат да бъдат „погълнати от радостта в Христа” (Алма 31:38). За това свидетелствам в името на Исус Христос, амин.