Да устояваме заедно

Епископ Ричард С. Еджли

Първи съветник в Председателстващото Епископство

Районът е организиран да служи на нуждите на онези, които се изправят и пред най-трудните и сърцераздирателни изпитания.

Преди няколко години един журналист-хуморист, водещ рубрика в местен вестник, писа по сериозна и провокираща мисли тема. Цитирам от неговата статия: „Да си ходещ на църква мормон в Юта означава да живееш толкова близко с членовете на твоя район, че да няма нещо, което да ти се случи и цялата конгрегация да не го узнае за повече от 5 минути”.

Той продължава: „Подобен живот буза до буза би могъл да е досаден… Но става така, че той е и една от най-големите ни сили”.

Авторът продължава, като казва: „На работа във вторник хванах обедните новини по телевизията. Един ван бе напълно унищожен в пътна катастрофа. Млада майка и две малки деца бяха откарани в спешното отделение с хеликоптер и линейка… Часове по-късно научих, че ванът принадлежал на млада двойка, Ерик и Джоана Куигли, живеещи срещу мен от другата страна на улицата в Херимън.

Аз не само виждах сем. Куигли на църква… ние вечеряхме заедно на съседска вечеринка в нощта преди катастрофата. Нашите внуци играеха с дъщерите им Бианка и Миранда…

Четиринадесетмесечната Миранда бе получила сериозни рани по главата и почина 3 дни по-късно в „Праймъри Чилдренз Хоспитал”.

Ето къде любопитството спрямо съседите… се изплаща. Макар катастрофата да стана на няколко километра от къщи, прахът буквално още не бе се слегнал, когато някой от района спря и започна да разчиства отломките. Останалите хора от района знаеха още преди полицията и „Бърза помощ” да се появят.

Членове на района отидоха до всичките три болници, обадиха се в работата на Ерик и се организираха в работни групи. Хората, които не можаха да включат незабавно, изгаряха от желание да помогнат с нещо.

За 48 часа дворът на сем. Куигли бе окосен, домът почистен, прането изпрано, хладилникът напълнен с продукти, роднините нахранени, в местната банка бе създаден попечителски фонд. Щяхме да окъпем и кучетата им, ако имаха такива”.

Авторът завършваше със следния проникновен коментар: „Има и положителна страна на това, че конгрегацията в моя район наблюдава под микроскоп живота ни… Каквото се случва на неколцина, се случва на всички”” („Well-Being of Others Is Our Business”, Salt Lake Tribune, 30 юли 2005 г., стр. C1).

Състраданието и службата, оказани от грижовните членове на района в резултат на този трагичен инцидент не са изключение само за него. Пророк Алма от Книгата на Мормон обяснява на бъдещите последователи на Христа: „Като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки; да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение”, тогава, обяснява Алма, те са готови за кръщение (вж. Мосия 18:8–9). Този стих поставя основата за служба и грижа по най-състрадателен начин.

Районът е организиран да служи на нуждите на онези, които се изправят и пред най-трудните и сърцераздирателни изпитания. Епископът, считан често за „баща” на района, е там, за да дава съвет и средства. Наблизо са и ръководителите от Мелхиседековото и Аароново свещеничество, президентството на Обществото за взаимопомощ, домашните учителки, посещаващите учители и членовете на района – винаги членовете на района. Всички са там да отслужват утеха и показват състрадание в моменти на нужда.

В собствената ми най-пряка съседска общност имахме своят дял трагедии. През октомври 1998 г. 19-годишният Зак Нютън, който живее само през 3 къщи източно от нас, загина в трагичен автомобилен инцидент.

След по-малко от 2 години, през юли, 19-годишната Андреа Ричардз, която живее от другата на страна на улицата срещу Нютънови, бе убита в автомобилен инцидент.

Един съботен следобед през юли 2006 г. Травис Бастиан, 28-годишен завърнал се мисионер, и 15-годишната му сестра Дезире, които живеят от другата страната на улицата през 2 къщи на север, бяха убити в ужасна авто-катастрофа.

Месец по-късно, през август 2006 г., 32-годишният Ерик Голд, който израстна в съседната до нас къща, загина без време. И други в тази общност изстрадаха раздиращи сърцето изживявания, понесени насаме и известни само на тях и Бог.

Със загубата на петима млади хора човек може да допусне, че това е необичаен брой изпитания за една малка общност. Аз предпочитам да мисля, че броят изглежда голям само поради близкият, грижлив район, чиито членове знаят кога има бърза нужда. Това е един район с членове, които следват увещанието на Алма и Спасителя – членове, които се грижат и обичат, и носят един другиму тегобите, членове, готови да скърбят с онези, които скърбят, да утешават нуждаещите се от утеха, членове, които устояват заедно.

Във всеки от тези случаи ние видяхме изблик на любов, служба и състрадание, който бе вдъхновяващ за всички. Пристигаха епископи, домашни и посещаващи учители се включиха в действие, а кворумите на Мелхиседековото и Аароновото свещеничество и Обществото за взаимопомощ се организираха да се грижат и за материалните, и за духовните нужди. Хладилници биваха пълнени, къщи чистени, ливади косени, храсти подрязвани, огради боядисвани, имаше и съчувствени рамена, над които човек да поплаче. Членовете бяха навсякъде.

Във всеки един от тези случаи семействата, която бяха загубили обичан човек, изразяваха нараснала вяра, нараснала обич към Спасителя, нараснала благодарност за Единението и прочувствена благодарност за една организация, която откликваше на най-дълбоките емоционални и духовни нужди на своите членове. Тези семейства сега говорят как са опознали Господ чрез своите несгоди. Те разказват много мили изживявания, случили се поради тяхната мъка. Свидетелстват, че от силната мъка могат да произтекат благословии. Отдават възхвала на Господ и повтарят словата на Иов, „Господ даде, Господ отне; да бъде благословено Господното име” (Иов 1:21).

От това, че носим един другиму тегобите като членове на района научихме следните уроци:

Господната организация е напълно подходяща да знае и се грижи за хората и с най-бедствени емоционални и духовни нужди.
Несгодата може да ни доведе по-близо до Бог с подновена и просветлена оценка за молитвата и за Единението, които покриват мъката и страданието във всичките им прояви.
Членове, които непосредствено изстрадват трагедии, често имат засилена способност за обич, състрадание и разбиране. Често те стават онези, които първи, последни и най-ефикасно дават утеха и показват състрадание към другите.
Един район, както и едно семейство, се сплотява, когато устоява заедно – каквото се случи на един, се случва на всички.
И вероятно най-важното, всеки от нас може да бъде по-състрадателен и грижлив, защото всеки има свои лични изпитания и изживявания, от които да учи. Можем да устояваме заедно.

Радвам се да принадлежа към такава обичлива и грижовна организация. Никой не знае по-добре как да носи тегобите на другия, да скърби с онези, които скърбят и да утешава нуждаещите се от утеха. Аз предпочитам да го наричам „да устояваме заедно”. Каквото се случва на един, се случва на всички. Ние устояваме заедно.

Да можем да бъдем оръдие в облекчаване товара на другите, се моля аз, в името на Исус Христос, амин.