Силата за промяна
Президент Фауст подготви тази статия през месеците, предшестващи неговата смърт на 10 август 2007 г.
Силата за промяна е нещо много реално, тя е един голям духовен дар от Бог.
На всеки от нас е дадена силата да променяме живота си. Като част от Господния велик план на щастието ние разполагаме с лична свобода на избор да вземаме решения. Можем да решим да вършим по-добри дела и да бъдем по-добри хора. Има неща, в които всички ние трябва да се променяме – можем да бъдем по-мили у дома, да не сме толкова себелюбиви, да изслушваме по-добре, да бъдем по-внимателни към околните. Някои от нас имат навици, които трябва да бъдат променени, навици, които нараняват нас и хора около нас. Понякога имаме нужда от разтърсване, което да ни накара да се променим.
Савел бил постигнат от драматична промяна по пътя към Дамаск. Той „дишаше заплашване и убийство против Господните ученици” (Деянията 9:1). По пътя към Дамаск го осветила светлина от небесата.
„И като падна на земята, чу глас, който му казва: Савле, Савле, защо Ме гониш?
А той рече, Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм Исус, Когото ти гониш” (Деянията 9:4–5).
Може би сърцето на Савел се смекчило, когато тълпата извела Стефан извън града и го убила с камъни, полагайки дрехите му в краката на Савел. Но когато чул Господ да казва, „Аз съм Исус, Когото ти гониш” по пътя към Дамаск, нямало съмнение.
Павел описва случилото се, „И рекох: Какво да сторя, Господи? И Господ ми рече: Стани, иди в Дамаск, и там ще ти се каже за всичко, що ти е определено да сториш” (Деянията 22:10–11). Павел бил сляп, когато се изправил, и трябвало да бъде воден до Дамаск, където зрението му било възстановено и той бил кръстен. И „почна веднага да проповядва по синагогите, че Исус е Божият Син” Деянията 9:20). Савел, който по-късно станал известен като Павел, преживял промяна, която била цялостна, завършена и постоянна до неговата смърт.
Промяна чрез обръщане във вярата
Няма съмнение, че нито на вас се е случвало нещо подобно, нито на мен! Обръщането във вярата за повечето от нас е далеч по-малко драматично, но то следва да бъде също толкова силно и значимо. Новопокръстените в Църквата обикновено преживяват духовно усещане по време на своето кръщение. Ето едно описание: „Никога няма да забравя чувството в душата ми; да бъда чиста, да започна отначало като дете на Бог… Това беше толкова специално чувство!”1
Истинското обръщане във вярата променя живота. Една млада жена пише колко нещастен бил живота й в къщи, когато била малко момиче. Тя пише, „Съвсем ясно усещах страданието на моята майка и сестрите ми, предизвикано от жестокия нрав на пияния ми баща”. Когато била на 14 г., някой й казал, че една от Божиите заповеди е да почита родителите си. Размишлявайки как може да направи това, тя била подтикната да се учи, да стане добра ученичка и да бъде най-добрата дъщеря в града.
Нищо у дома й не се променило особено, но тя все още чувствала, че трябва да продължи с усилията си, и на 18 г. напуснала дома си, за да продължи с обучението си. Три седмици по-късно тя дошла на гости, за което си спомня:
„Майка ми ме посрещна плачейки. Помислих, че нещо ужасно се беше случило, но тя ме прегърна и ми каза, „Откакто замина да учиш, баща ти не е пил и капка”.
… Майка ми каза, че вечерта, която съм заминала, били дошли мисионери мормони…
Баща ми стана като малко дете. Можех да видя покаяние и смирение в очите му. Той наистина се беше променил напълно. Веднага беше отказал цигарите и алкохола и полагаше усилия да спазва заповедите, на които го учеха мисионерите. Той се отнасяше с мен като с кралица, а с майка ми и моите братя и сестри – като с кралско семейство.
… Цялото ни семейство се кръсти… На 40 години баща ми стана най-добрия баща на света”2.
Силата на Евангелието наистина може да промени живота ни и от тъга и отчаяние да ни доведе до щастие и радост.
Промяна чрез покаяние
Прегрешението носи болка и печал. Но има начин да се излезе от „жлъчната горчивина и от оковите на беззаконието” (Мосия 27:29). Ако се обърнем към Господ и повярваме в името Му, ние можем да се променим.
Той ще ни даде силата да променим живота си, силата да изгоним лошите мисли и чувства от сърцата си. Можем да бъдем изведени от „най-тъмната пропаст”, за да „вид(им) чудната Божия светлина” (Мосия 27:29). Може да ни бъде простено. Можем да намерим мир.
Преди няколко години старейшина Мариън Д. Ханкс, в момента почетен висш ръководител, разказва случка за един мъж, който се покаял и променил живота си за една нощ:
„Той завел сина си в дома на едно семейство, на което гостувал по време на участието си в едно бейзболно първенство. Младият мъж изглеждал неохотен да отиде с баща си в дома на неговите домакини и бащата започнал да се чуди дали те не се били отнесли грубо със сина му. Момчето се скрило зад баща си, когато те почукали на вратата. Обаче веднъж влезли вътре, неговият син бил сърдечно посрещнат от семейството и било съвсем явно, че те много го обичали.
По-късно, след като взел сина си, озадаченият баща го помолил да обясни странното си поведение… Отговорът на сина му бил:
„Страхувах се да не би да забравиш и да изругаеш в дома им, татко. Те не ругаят в дома си; наистина са добри хора. Те си говорят хубави неща и се смеят много, молят се всеки път преди ядене и всяка сутрин и вечер; дават ми да се моля с тях.
Бащата казал, „Не толкова момчето се срамуваше от баща си; по-скоро той толкова ме обичаше, че не искаше да се излагам”.
Този баща, който се съпротивлявал на цяло поколение настойчиви хора, които се опитали да му помогнат да открие по-добър начин на живот, бил докоснат от смирения дух на своя млад син”3.
Силата за промяна станала толкова голяма, че този баща не само се върнал към активност в Църквата, но и станал ръководител в кола.
Промяна чрез възстановяване от пристрастявания
Друг вид промяна, който бих искал да обсъдя, е възстановяването от поробващи навици. Те включват злоупотребата с алкохол, наркотици, тютюн, храна, хазарт, недостойно сексуално поведение и гледането на порнография. Цитирам от една наскоро публикувана книга върху отслабващите пристрастявания: „Злоупотребата с различни вещества е водеща причина за предотвратими заболявания и смъртни случаи в САЩ. Злоупотребата с наркотици разрушава семейства, струва милиарди долари загуба на продуктивност, изтощава здравната система и убива хора”4. Тя е бич за обществото.
Има много видове пристрастявания и е трудно за някого, който е пристрастен по един от тези начини, да се промени, защото някои от тях изменят мисленето. Една наскоро публикувана статия за пристрастяването заявява, „В мозъка на пристрастените се наблюдава намалена активност във фронталната мозъчна кора, където рационалната мисъл може да надделее над импулсивното поведение”5. Някои пристрастявания могат да ни контролират чак дотам, че да ни отнемат дадената ни от Бог свобода на избор. Едно от оръжията на Сатана е да намери начини да ни контролира. Затова трябва да стоим далеч от всяко нещо, което би ни попречило да изпълним Господните цели за нас, чрез което се застрашава реализирането на благословиите на вечността. Целта на този живот е духът да контролира тялото, а не обратното.
Всички видове пристрастявания налагат висока цена във вид на болка и страдание, те дори ни влияят духовно. Въпреки това има надежда, защото повечето пристрастявания могат да бъдат преодолени. Можем да се променим, но ще бъде трудно.
Започваме, като вземем решение да се променим. Трябват смелост и смирение да признаем, че имаме нужда от помощ, но много малко от нас, ако изобщо има такива, могат да се справят сами. Църквата е разработила програма за преодоляване на пристрастявания, заимствана от първоначалните Дванадесет стъпки на анонимните алкохолици и сложена в рамка от нейни учения и вярвания. Тези 12 стъпки могат да бъдат намерени в A Guide to Addiction Recovery and Healing (Ръководство за възстановяване от пристрастявания и лечението им), което е на разположение на свещеническите ръководители и други членове.
Може да е необходима цялостна промяна в начина на живот. Ние трябва да желаем с цялото си сърце, разум и сила да преодолеем тези вредни пристрастявания. Трябва да бъдем подготвени напълно и абсолютно да се откажем да вземаме от тези пристрастяващи вещества или да участваме в каквито и да било такива практики.
Мнозина са успели да спрат да вземат наркотици. Една майка на три деца на име Сюзън взимала наркотици само през почивните дни, опитвайки се да скрие своя проблем от децата си. Но те все пак разбрали и започнали да я умоляват да спре. След 3 години, с известна помощ от специалисти и подкрепата на децата й, най-вече нейния 7-годишен син, тя успяла да ги спре. Спомняйки си за това, тя признава, че Небесният Отец й помогнал през трудностите и я подготвил да приеме Евангелието. Тя казва:
„Евангелието промени сърцето ми, външността ми, отношението ми към живота, моите чувства. Научих се да се моля. Когато съм изправена пред проблем, аз се обръщам към Небесния Отец и казвам, „Помогни ми”. След което Той ми помага… Сега, когато ходя, аз ходя с вдигната глава, защото знам, че Небесният Отец е до мен на всяка стъпка…
Да, всичко започна отначало. Изгубих много неща заради наркотиците – изгубих апартамента си, синът ми почти загина в един пожар, бракът ми се провали, изцяло изгубих щастието си. Но после го получих обратно. Небесният Отец ми даде още една възможност да започна отначало. Сега съм нова – съвсем нова отвътре и отвън”6.
Всеки нов ден, който зазорява, може да бъде денят, в който да почнем да се променяме. Можем да променим обкръжението си. Можем да променим живота си, като заменим старите навици с нови. Можем да изграждаме характера и бъдещето си с по-чисти мисли и по-благородни действия. Както един човек се изрази веднъж, „Възможността за промяна е винаги налице, със скритото си обещание за мир, щастие и по-добър живот”7.
Пристрастяванията оскърбяват Духа. Въпреки че за някои пристрастявания има нужда от професионална медицинска помощ, нека да обърнем внимание на духовната помощ, която имаме на разположение чрез свещенически благословии и молитва. Господ ни обещава, „Моята благодат е достатъчна за всички човеци, които се смиряват пред Мене: защото ако те се смирят пред Мене и повярват в Мене, тогава Аз ще сторя слабите им страни да станат силни” (Етер 12:27). Нека помним, че силата за промяна е съвсем реална и че тя е един голям духовен дар от Бог.
Свидетелствам, че чрез покаяние и последваща праведност и чрез силата на нашия Господ Исус Христос, накрая нашите тела ще бъдат променени, „за да стан(ат) съобразно с Неговото славно тяло, по упражнението на силата Си да покор(ят) всичко на Себе Си” (Филипяните 3:21).