Хранени с доброто слово Божие
Съществено е ние да нахраним онези, които учим и ръководим, като се фокусираме върху ученията, принципите и приложенията, на които е наблегнато в Писанията и словата на пророците на светиите от последните дни.
Като млад мъж аз работех с моя баща и братята ми, като отглеждахме добитък и коне в нашето ранчо в Южна Юта и Северна Аризона. Баща ми ни учеше, че когато искаме да хванем някой от конете ни, за да го яздим, трябваше само да поставим пълна шепа зоб в кофа и да я разклатим за няколко секунди. Нямаше значение дали конете бяха затворени или на огромно поле, те идваха тичайки, за да похапнат зърната. После ние можехме лесно да им наденем юзда на главата, докато те ядат. Винаги се удивлявах, че толкова проста схема действаше толкова добре.
В някои случаи, когато не искахме да губим време да вземе зърно от хамбара, ние пълнехме кофата с пръст и я разклащахме, като се опитвахме да примамим конете да си помислят, че ще им дадем да ядат зоб. Когато откриваха измамата, някои оставаха, но други бягаха надалеч и беше почти невъзможно да ги хванем. Обикновено минаваха няколко дни, докато си възвърнем тяхното доверие. Ние научихме, че като отделяхме време да даваме редовно зоб на нашите коне, с тях се работеше много по-лесно и това им осигуряваше повече храна и сила.
Въпреки че минаха много години от дните, прекарани в ранчото, преживяванията, които описах преди малко, ми помогнаха, като обмислях следните въпроси: Какво можем да направим ние като учители и ръководители в Църквата, за да осигурим повече доктринална и духовна храна за тези, на които служим?
Старейшина Джефри Р. Холанд учи: „Повечето хора не идват на църква само да търсят няколко нови евангелски факти или да се видят със стари приятели, въпреки че всичко това е важно. Те идват да търсят духовни преживявания. Те искат мир. Те искат вярата им да бъде укрепена и надеждите им да бъдат подновени. Накратко, те искат да бъдат хранени с доброто слово Божие и да бъдат укрепени от силата на небесата. Онези от нас, които са призовани да говорят, учат или ръководят, имат задължението да помогнат и осигурят това колкото се може по-добре”.1
Спасителят и Неговите служители не само са ни учили за важността да помагаме на другите да бъдат „хранени с доброто слово Божие” (Мороний 6:4), те също са осигурили вдъхновени напътствия как преподаването и ръководенето може да бъде постигнато най-добре. Раздел 50 от Учение и Завети е една от многото препратки, които дават такъв ценен съвет След като осъзнава притесненията, които съществували в някои от ранните клонове на Църквата, Спасителят напътства група ръководители относно разрешението на проблемите, с които се сблъсквали. Неговите напътствия започват със задаването на съществен въпрос: „Затова Аз, Господ, ви задавам този въпрос: За какво бяхте поставени?” (У. и З. 50:13). Познатият отговор на Господ следва в стих 14:
„За да проповядвате Моето Евангелие чрез Духа, тъкмо Утешителя, Който беше изпратен да поучава на истината”.
Отговорите на проблемите, с които се сблъсквали светиите през 1831 г., са същите спрямо предизвикателствата, с които се сблъскваме днес – ние трябва да преподаваме Евангелието на Исус Христос чрез силата на Светия Дух.
Раздел 50 включва няколко жизненоважни ключа за осигуряването на духовна храна за тези, които учим и ръководим. Първият ключ се намира в увещанието на Спасителя да „проповядвате Моето евангелие” (У. и З. 50:14 курсив добавен). Писанията ясно учат, че Евангелието, което трябва да проповядваме, не представлява „мъдростта на света” (Мосия 24:7), а „учението на Христа” (2 Нефи 31:21). Макар Евангелието на Исус Христос обхваща цялата истина, не всички истини са с еднаква стойност 2. Спасителят ясно учи, че Неговото Евангелие, първо и най-важно е Неговата единителна жертва.
Неговото Евангелие също е покана да получим благословиите на Единението чрез вяра в Христос, покаяние, кръщение, получаване на Светият Дух и издържане с вяра до края.3
Точно както като млад мъж научих, че зърната бяха по-привлекателни за нашите коне от кофа с пръст, научих също, че зърното беше по-хранително от сеното, сеното беше по-хранително от сламата и че е възможно да храните кон, без да го нахраните. Като учители и ръководители е съществено ние да нахраним онези, които учим и ръководим, като се фокусираме върху ученията, принципите и приложенията, на които е наблегнато в Писанията и словата на пророците от последните дни, вместо да хабим ценно време за теми и източници с по-малка важност.
Като учител аз съм научил, че дискусия в класа, фокусирана върху Единението на Исус Христос, е далеч по-важна от това да се обсъждат теми като точното място на древният град Зарахемла на днешните географски карти. Като ръководител аз съм научил, че събранията за ръководителите са по-смислени, ако нашата най-важна задача е едно общо усилие да изградим вяра в Христос и да усилим семействата, а не само да имаме съгласуван календар.
Господните думи в раздел 50 съдържат предупреждение, че ако ние учим „по някакъв друг начин”, който не е даден от Господ, „това не е от Бога” (У. и З. 50:18). Господ учи онези, които служат в Църквата, да не учат „нищо друго освен това, което пророците и апостолите са писали и това, на което ги поучава Утешителят, чрез молитва с вяра” (У. и З. 52:9). Това означава ли, че следването на увещанието на Спасителя да „проповядвате Моето евангелие” изисква всеки клас, който учим или събрание, който водим да бъде ограничен до проповядване на вяра и покаяние?
Президент Хенри Б. Айринг отговаря на подобен въпрос така: „Разбира се, че не. Но това означава, че учителят и тези, които участват, трябва винаги да желаят да доведат Духът Господен в сърцата на членовете в стаята, за да им даде вяра и решимост да се покаят и да бъдат очистени”4.
Втори ключ да се уверим, че те-зи които учим и ръководим, са „хранени със доброто слово Божие” (Мороний 6:4) също се намира в напътствието на Спасителя „да проповядвате Моето евангелие чрез Духа, тъкмо Утешителя, Който беше изпратен да поучава на истината” (У. и З. 50:14, курсив добавен). Думите на Спасителя не ни насочват само да следваме напътствието на Духа, докато се подготвяме и докато преподаваме; Той също учи, че Духът е най-ефективният учител във всяка ситуация.
Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи: „Духът Божий, говорейки на духа на човека, има сила да предава истината с по-голям ефект и разбиране, отколкото истината може да бъде предадена дори при личен контакт с небесни същества.”5
Преди няколко месеца аз бях на събрание за обучение, в което говореха няколко висши ръководители. След като коментира отличните напътствия, които бяха споделени, старейшина Дейвид А. Беднар зададе следният въпрос: „Какво научаваме, което още не е било казано?” После той обясни, че в допълнение към съвета, даден от онези, които вече са говорили или тепърва ще говорят трябва внимателно да слушаме и записваме неизказаните усещания, дадени от Светият Дух.
Следното заявление от нашия обичан пророк, президент Гордън Б. Хинкли, осигурява допълнителен съвет относно преподаването с Духа: „Ние трябва … да накараме нашите учители да говорят от сърце, (а не) от книгите си, да предадат своята любов към Господ и това ценно дело и някак си то ще припламне в сърцата на онези, които учим”6.
Господните думи в раздел 50 на Учение и Завети дават също вдъхновен стандарт, от който всеки от нас може да оцени ефективността на преподаването, ръководенето и ученето ни. В стих 22 четем, „Затова този, който проповядва и този, който приема, се разбират един друг, и двамата се назидават, и се радват заедно” (У. и З. 50:22).
Мои скъпи братя и сестри, с цялото си сърце аз се моля всеки от нас да се погрижи изключително добре да храни онези, които учи и ръководи, като ги укрепва с хляба на живота и живата вода, които се намират във възстановеното Евангелие, в името на Исус Христос, амин.