От дребните неща
Като ученици на Господ Исус Христос ние имаме отговорност да се грижим за своите братя и сестри и да им служим.
Мабухаи от очарователните и прекрасни хора на Филипините.
Интересно е, че един от най-старите и задълбочени въпроси, задаван в историята на този свят, е на Каин в отговор на Божието запитване скоро след като той убива брат си Авел:
„Пазач ли съм аз на брат си?”1 Този въпрос заслужава сериозно обмисляне от хората, които се стремят да вършат Господната воля. Един от отговорите е в поученията на Алма:
„и сега, като желаете да влезете в стадото Божие и да бъдете наречени Негов народ, и сте готови да носите един другиму тегобите си, за да може те да са леки;
„да, и сте готови да скърбите с онези, които скърбят; да, и да утешавате онези, които се нуждаят от утешение”2.
Като ученици на Господ Исус Христос ние имаме отговорност да се грижим за своите братя и сестри и да им служим. Разказвайки притчата за добрия самарянин, Исус Христос не само объркал Своите неприятели, но също преподал велик урок на всички, които се стремели да Го следват. Ние трябва да разширяваме кръга на нашето влияние. Службата ни да другите не трябва да зависи от раса, цвят, положение или връзки. В края на краищата, заповедта „подкрепяй слабите, издигни ръцете, които са отпуснати, и усили немощните колене”3 не идва с изключения.
Мнозина вярват, че за да бъде службата значима, трябва да има претенциозни планове и да се сформира комисия. Макар много от тези струващи труда си проекти да са от помощ, много от нужната на света служба днес се отнася до всекидневното ни общуване един с друг. Често ние намираме тези възможности в рамките на собствения ни дом, общност и район.
Следният съвет, даден от лука- вия Скрютейп на племенника му Уормууд в новелата The Screwtape Letters на К. С. Люис, описва една обичайна болест, засягаща мнозина от нас днес: „Каквото и да правиш, винаги ще има известно човеколюбие в душата на твоя пациент, както и известна злонамереност. Тънкостта е да насочиш злонамереността към най-близките му хора, с които се среща всеки ден, и да отправиш човеколюбието към далечното му обкръжение, към хора, които той не познава. Така злонамереността става съвсем реална, а човеколюбието почти въображаемо”4.
Думите от един популярен химн предписват идеалното лекарство:
Дали нечие бреме днес бе облекчено,
защото бях охотен да споделям?
Дали болният и умореният бяха подпомогнати по пътя си?
Когато те се нуждаеха от помощта ми, бях ли там?
Тогава събуди се и свърши нещо повече
от това да мечтаеш за своето обиталище горе.
Да вършиш добро е удоволствие, радост извънмерна,
благословия от дълг и любов5.
Следните събития, на които имах привилегията да съм свидетел, ме научиха как прости дейности на служба могат да помогнат на нас и на онези, на които ни е позволено да влияем. Нашият Небесен Отец е поставил любящи личности на важните кръстопътища да ни помагат, та да не бъдем оставени сами пипнешком в мрака. Тези мъже и жени помагат с пример, търпение и любов. Такъв беше моят опит.
Припомням си в частност един важен кръстопът – решението да отида на пълновременна мисия. Стоях на този кръстопът дълго, много дълго. Докато се борех да реша кой път да поема, моето семейство, приятели и свещенически ръководители дойдоха да ме хванат за ръка. Те ме насърчаваха, подканяха и отправяха безчет молитви за мен. Моята сестра, пълновременна мисионерка, ми пишеше редовно и никога не се отказа.
Дори днес все още бивам носен на раменете на добри мъже и жени. Предполагам, че с всички е така. До известна степен всички ние зависим един от друг, за да сме в състояние да се върнем обратно в нашия небесен дом.
Споделянето на Евангелието е един от най-възнаграждаващите начини, по които можем да служим на хора, които не са от нашата вяра. Спомням си едно изживяване от детството ми с човек, когото ще нарека просто чичо Фред.
Когато бях на 6 г., чичо Фред бе най-лошия ми кошмар. Той ни бе съсед и бе винаги пиян. Един от любимите му начини да си прекарва времето бе да хвърля камъни към къщи.
Понеже мама бе добра готвачка, у дома често идваха несемейни възрастни членове от малкия ни клон. Един ден, когато чичо Фред бе трезвен, те се сприятелиха с него и го поканиха у дома. Това развитие ме ужаси. Той вече не бе просто пред, а у дома ни. Това се повтори още няколко пъти, преди накрая те да могат да убедят чичо Фред да изслуша мисионерите. Той прие Евангелието и бе кръстен. Отслужи пълновременна мисия, завърна се с чест, продължи образованието си и сключи брак в храма. Сега той е праведен съпруг, баща и свещенически ръководител. Гледайки чичо Фред днес, човек трудно може да повярва, че някога той е носел кошмари в живота на едно 6-годишно момче. Нека винаги бъдем възприемчиви към възможностите да споделяме Евангелието.
Майка ми бе един голям пример за помощ на другите, като им даде начален тласък. Тя ни преподаде много важни уроци. Урокът, който имаше най-траен ефект в живота ми, бе желанието й да помогне на всеки нуждаещ се, който идваше у дома. Притесняваше ме да виждам много от тях да си тръгват с нашата храна, нашите дрехи и дори с парите ни. Понеже бях малък и бяхме бедни, не харесвах това, което виждах. Как тя можеше да дава на другите, след като семейството ни нямаше достатъчно дори за нас? Грешно ли бе да задоволим първо нашите нужди? Не заслужавахме ли по-охолен живот?
С години се борих с тези въпроси. Много по-късно в живота си дадох сметка на какво ни учеше мама. Дори когато се бореше с последиците на една осакатяваща болест, тя не можеше да спре да дава на онези, които се нуждаеха.
„Затова да се не уморявате да вършите добро, защото вие полагате основата на велико дело. И от дребните неща произлиза онова, което е велико”6. Не е нужно служенето на другите да протича зрелищно. Често това е проста всекидневна дейност, която дава утеха, извисява, насърчава, подкрепя и носи усмивки на другите.
Нека винаги намираме възможности да служим на другите е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.