Съкрушено сърце и разкаян дух
Хората със съкрушено сърце и разкаян дух желаят да правят всичко, което Бог поиска от тях без съпротива или негодуване.
Колко обичам старейшина Джозеф Б. Уъртлин! През 1897 г. поетът Ръдиърд Киплинг пише следните думи, едно увещание към Британската империя срещу гордостта:
Глъчката и виковете утихват;
Капитаните и кралете си тръгват.
Безмълвно стои Твоята древна жертва,
едно смирено и съкрушено сърце.
(„God of Our Fathers, Known of Old,” Hymns, no. 80)
Когато Киплинг говори за съкрушеното сърце като за една „древна жертва”, вероятно той има пред вид думите на цар Давид в 51 псалм: „Жертви на Бога са дух съкрушен; сърце съкрушено и разкаяно” (ст. 17). Словата на Давид сочат, че дори в старозаветните времена Господните люде разбирали, че сърцата им трябва да бъдат отдадени на Бог, че приношенията с всеизгаряния не били достатъчни.
Всичките жертви, разпоредени в диспенсацията на Моисей, символично са насочени към единителната жертва на Месията, Който единствен можел да помири грешния човек с Бога. Както учи Амулик, „ето, това е пълният смисъл на закона, всяка частица от който сочи към тази велика и последна жертва … Синът Божий” (Алма 34:14).
След Своето възкресение Исус Христос заявява на хората в Новия свят,
„вашите жертви и вашите всеизгаряния ще бъдат премахнати, защото Аз не ще приема никоя от (тях)…
И вие ще ми принесете в жертва съкрушено сърце и разкаян дух. И който дойде при Мен със съкрушено сърце…, него ще кръстя с огън и със Светия Дух” (3 Нефи 9: 19–20).
Какво са съкрушено сърце и разкаян дух? И защо те се считат за жертва?
Както във всички неща животът на Спасителя ни предлага съвършения пример: макар Исус от Назарет да бил напълно безгрешен, Той крачел през живота със съкрушено сърце и разкаян дух, видно от подчинението Му на волята на Отца. „Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил” (Иоана 6:38). На учениците Си Той казва, „научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце” (Матея 11:29). И когато идва времето да плати върховната жертва, налагаща Единението, Христос не се отдръпва от горчивата чаша, а напълно се оставя на волята на Отца.
Съвършеното подчинение на Спасителя на Вечния Отец е самата същност на съкрушеното сърце и разкаяния дух. Примерът на Христос ни учи, че съкрушеното сърце е един вечен признак на божественост. Когато сърцата ни са съкрушени, ние сме напълно отворени за Духа Божий и признаваме зависимостта ни от Него за всичко, което имаме и което сме. Така наложената жертва е жертва на гордостта във всичките й форми. Като мека глина в ръцете на сръчен грънчар хората със съкрушени сърца могат да бъдат оформяни от ръцете на Учителя.
Съкрушеното сърце и разкаяният дух също са предпоставки за покаяние. Лехий учи:
„Ето защо, изкуплението идва в и чрез Светия Месия…
Ето, Той принася себе си в жертва за греха, за да отговори на целите на закона за всички онези, които имат съкрушено сърце и разкаян дух; и за никой друг целите на закона не могат да намерят отговор” (2 Нефи 2:6–7).
Когато грешим и желаем опрощение, съкрушено сърце и разкаян дух значат да изпитаме „скръб по Бога”, (що) „докарва покаяние” (2 Коринтяните 7:10). Това става, когато желанието ни да бъдем очистени от греха е тъй всепоглъщащо, че сърцата ни болят от печал и копнеем да бъдем в мир с нашия Отец в Небесата. Хората със съкрушено сърце и разкаян дух желаят да правят всичко, което Бог поиска от тях без съпротива или негодуване. Ние преставаме да се опитваме да вършим нещата по своя начин и вместо това се научаваме да ги вършим по Божия начин. В такова състояние на покорност Единението може да подейства и да настъпи истинско покаяние. Тогава каещият се ще изпита освещаващата сила на Светия Дух, която ще го изпълни с мира на съвестта и радостта на помирението с Бог. В един удивителен съюз от божествени признаци същият Бог, Който ни учи да крачим със съкрушено сърце, ни кани да се радваме и да дерзаем.
Когато сме получили опрощение на греховете, съкрушеното сърце служи като божествен щит срещу изкушението. Нефи се моли, „Дано портите на пъкъла бъдат непрестанно затворени пред мене, защото сърцето ми е съкрушено и духът ми е разкаян!” (2 Нефи 4:32). Цар Вениамин учи народа си, че ако крачат в дълбините на смирението, винаги могат да се радват, „ще бъдете изпълнени с любовта Божия и ще получавате винаги опрощение на греховете…” (Мосия 4:12). Когато ние предаваме сърцата си на Господ, привличанията на света губят блясъка си
При все това има друго измерение на съкрушеното сърце – именно дълбоката ни благодарност за Христовото страдание заради нас. В Гетсиманската градина Спасителят „слезе по-долу от всичко” (У. и З. 88:6), когато понесъл бремето на греха за цялото човечество. На Голгота Той „изложи душата Си на смърт” (Исаия 53:12), и голямото Му сърце буквално се пръснало от всеобхватната Му любов към Божиите чеда. Когато си спомняме Спасителя и Неговото страдание, нашите сърца също ще се пръскат от благодарност за Помазаника.
Когато Му принесем в жертва всичко, което имаме и което сме, Господ ще изпълни сърцата ни с мир. Той ще „превърж(е) сърце- съкрушените” (Исаия 61:1) и ще благослови живота ни с любовта Божия, плод „по-сладък от всичко, що е сладко… и по-чист от всичко, що е чисто” (Алма 32:42). За това свидетелствам, в името на Исус Христос, амин.