Добро, по-добро, най-добро
Трябва да подминем някои добри неща, за да изберем други, които са по-добри или най-добри, защото развиват вяра в Господ Исус Христос и укрепват нашите семейства.
От повечето от нас се очакват повече неща, отколкото можем да свършим. Като изкарващи прехраната си, като родители, като служители и членове в Църквата, ние сме изправени пред множество избори какво да правим със своето време и с други наши ресурси.
I.
Ние следва да започнем, като приемем за реалност, че само защото нещо е добро, не е достатъчна причина да го направим. Броят на добрите неща, които можем да правим, многократно надхвърля времето, което имаме на разположение, за да ги изпълним. Някои неща са по-добри от добрите и те са нещата, на които следва да обръщаме най-голямо внимание в живота си.
Исус учи на този принцип в дома на Марта. Докато тя се „залисваше с много шетане” (Лука 10:40), нейната сестра Мария „седна при нозете на Господа и слушаше словото Му” (ст. 39). Когато Марта се оплаква, че сестра й я оставила да шета сама, Исус я похвалва за онова, което прави (ст. 41), но я учи, „едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея” (ст. 42). Достойно за похвала било Марта да се „гриж(и) и безпоко(и) за много неща” (ст. 41), но научаването на Евангелието било „по-потребно”. Писанията съдържат още учения, че някои действия са по- благословени от други (Алма 20:35; Алма 32:14–15).
Едно преживяване от детството ми даде първоначалната представа, че някои избори са добри, а други по-добри. Две години живях на една ферма. Рядко ходехме до града. Пазаруването ни за Коледа се осъществяваше чрез каталог на „Сиърс”. С часове прелиствах страниците му. За земеделските семейства през онези дни страниците на каталога бяха като мола или интернета в наше време.
Една подробност от начина на представяне на стоките в каталога се установи в ума ми. Имаше три степени на качество: добро, по- добро, най-добро. Например, качеството на едни чифтове мъжки обувки беше определено като добро ($18,40), на някои по-добро ($29,80) и на други най-добро ($34,50)1.
Когато обмисляме други свои избори, ние следва да помним, че не е достатъчно нещо да бъде добро. Други избори са по-добри, а има още и най-добри. Дори ако даден избор струва повече, неговата значително по-голяма стойност го прави най-добър от всички.
Помислете как използваме времето си, като избираме да гледаме телевизия, да играем видеоигри, да „сърфираме” в интернет или да четем книги или списания. Разбира се, че е нещо добро да бъдем развличани по благотворен начин или да получаваме полезна информация. Но не всички дейности от този вид заслужават такъв дял от нашия живот, какъвто му даваме. Някои неща са по-добри, а има и други най-добри. Когато Господ ни казва да търсим знание, Той казва, „търсете слова на мъдрост от най-добрите книги” (У. и З. 88:118).
II.
Някои от нашите най-важни избори са свързани със семейните дейности. Множество изкарващи прехраната си хора се тревожат, че техните професии оставят твърде малко време за техните семейства. Няма лесна формула за това съревнование на приоритети. Никога обаче не съм срещал човек, който, оценявайки професионалният си живот, да каже, „Не прекарвах достатъчно време на работа”.
В избора ни как да прекарваме време със семейството си, ние трябва да внимаваме да не хабим време с неща, които са само добри, и да оставяме малко време за по-доброто и най-доброто. Един приятел заведе младото си семейство на серия от ваканционни пътувания, включително и посещения на исторически забележителности. На края на лятото той зададе на своя син на тийнейджърска възраст въпроса коя от тези летни дейности му харесала най-много. Бащата си взел поука от отговора, както направихме и онези, с които той го сподели. „Нещото, което ми хареса най-много през това лято”, отговорило момчето, „беше вечерта, която лежахме заедно на ливадата, наблюдавахме звездите и си говорехме”. Семейните „супер дейности” могат да бъдат добри за децата, но те невинаги са по-добри от общуването насаме с любящ родител.
Количеството време на родителите и децата, погълнато от добрите дейности като частни уроци, спортове и други училищни и клубни дейности, също трябва да бъде внимателно регулирано. Иначе децата ще бъдат твърде заети, а родителите ще са изтощени и неудовлетворени. Родителите трябва да полагат усилия да запазват време за семейна молитва, семейно изучаване на Писанията, семейна домашна вечер и допълнително време, прекарано заедно и на четири очи – така семействата се сплотяват и ценностите на децата се установяват върху неща от вечна значимост. Родителите трябва да преподават евангелските приоритети чрез онова, което правят с децата си.
Семейните експерти предупреждават срещу явлението, което наричат „прекалена детска заетост”. Децата от най-младото поколение са много по-заети и семействата прекарват много по-малко време заедно. Сред многото параметри на тази тревожна тенденция са съобщенията, че времето за организирани спортове се е удвоило, като свободното време на децата се е намалило с 12 часа на седмица и самостоятелните дейности извън дома са се свили с 50 %2.
Броят на хората, които заявяват, че „цялото им семейство обикновено вечеря заедно” е спаднал с 33%. Това е нещо наистина тревожещо, защото времето, което семейството прекарва „хранейки се заедно вкъщи, е най-категоричен фактор при академичните постижения и психологичното приспособяване на децата”3. Също така е доказано, че семейните вечери са силна крепостна стена срещу употребата на цигари, алкохол и наркотици от децата4. Има вдъхновена мъдрост в следния съвет към родителите: Онова, което вашите деца наистина искат за вечеря, е вашето присъствие.
Президент Гордън Б. Хинкли заявява, че „ние действаме в своята отговорност като родители, като че ли всичко в живота зависи от това, защото наистина всичко в живота зависи от това”. Той продължава:
„Моля ви, мъже, да спрете за миг и да осмислите доколко добре изпълнявате отговорностите си на съпрузи, бащи и глави на семейства. Молете се за напътствия, за помощ и указание, и после следвайте нашепванията на Духа, който да ви води в най-сериозната от всички отговорности, защото последствията на вашето ръководене на дома ви ще са вечни и нескончаеми”5.
Първото Президентство призовава родителите да „положат най-добрите си усилия в преподаването и отглеждането на своите деца според Евангелските принципи…. домът е основа на праведния живот и няма друга институция, която да заеме мястото му… в… тази дадена от Бог отговорност”. Първото Президентство заявява, че „колкото и достойни и уместни да са останалите ни задължения или дейности, не трябва да се позволява те да изместят божествено опредените задължения, които само родителите и семействата могат да изпълнят”6.
III.
Ръководителите на Църквата трябва да имат пред вид, че църковните събрания и дейности могат да станат твърде сложни и натоварващи, ако районът или колът се опита да наложи на членовете да направят всичко, което е добро и възможно съгласно многобройните ни църковни програми. Там също е необходимо степенуването на приоритети.
Членове на Кворума на Дванадесетте са наблегнали върху важността от вдъхновена преценка в прилагането на църковните програми и дейности. Старейшина Л. Том Пери учи на този принцип на първото ни събрание за обучение на ръководители по света през 2003 г. Съветвайки ръководителите през 2004 г., старейшина Ричард Г. Скот казва: „Приспособете дейностите си да съответстват на вашите местни условия и ресурси… Уверете се, че на основните нужди е отговорено, без да се прекалява чрез създаването на толкова много добри неща, че основните задачи да не се постигат… помнете, не усложнявайте работата, която трябва да се свърши, опростявайте я”7.
На общата конференция миналата година, старейшина М. Ръсел Балард предупреждава за упадъка на семейните взаимоотношения, който може да се получи, когато прекарваме твърде много време върху неефективни дейности, които дават минимален духовен напредък. Той предупреди за усложняването на църковната ни служба „с ненужни занимавки и разкрасяване, които отнемат твърде много време, струват твърде много средства и поглъщат твърде много енергия… Повелята да увеличаваме своите призования не е заповед да ги разкрасяваме и усложняваме. Нововъведенията не е задължително да значат разширение; много често това значи опростяване… Най-важното в нашите църковни отговорности”, казва той, „не е докладваната статистика или проведените събрания, а това дали отделните хора –на които се служи индивидуално, точно както правел Спасителят – биват издигани и насърчавани, като крайната цел е те да се променят”8.
Коловите президентства и епископствата трябва да упражняват своята власт, за да премахнат прекалената и неефективната заетост, която понякога се изисква от членовете на техните колове или райони. Църковните програми трябва да се съсредоточат върху най-добрите (ефективни) действия, за постигането на техните определени цели, без да отнемат от времето, което е необходимо на семействата да изпълняват своите „божествено определени задължения”.
Но тук семействата трябва да внимават. Да предположим, че Църквата намали времето, което се изисква за църковните събрания и дейности, за да може увеличи времето, с което семействата разполагат, за да бъдат заедно. С това няма да се постигне желаната цел, освен ако съответното семейство – особено родителите – не действа енергично да увеличи времето, прекарвано заедно и индивидуално с децата. Груповите спортове и технологичните играчки, като видеоигрите и интернет, вече отнемат време- то на нашите деца и младежи. „Сърфирането” в интернет не е по-добро от служенето на Господ или укрепването на семейството. Някои млади мъже и жени пропускат църковни дейности за младежи и не отделят време да бъдат със семействата си, за да участват във футболни шампионати или да се забавляват по различни начини. Много млади хора се забавляват до смърт, духовна смърт.
Някои употреби на личното и семейно време са по-добри, а други най-добри. Трябва да подминем някои добри неща, за да изберем други, които са по-добри или най-добри, защото развиват вяра в Господ Исус Христос и укрепват нашите семейства.
IV.
Ето допълнителни примери за доброто, по-доброто и най-доброто:
Добре е да принадлежим към истинната Църква на Небесния Отец и да спазваме всички Негови за поведи и да изпълняваме всички свои задължения. Но ако това ще бъде окачествено като „най-добро”, то трябва да се прави с обич и без арогантност. Ние трябва, както пеем в един прекрасен химн, да „прибавим към добротата си братство”9, изразявайки обич и загриженост за всички, на чиито живот влияем.
На нашите стотици хиляди домашни учители и посещаващи учителки бих казал, че е добре да посещават определените им семейства; по-добре е да имат кратко посещение, в което да преподадат учение и принцип; и е най-добре да допринасят в живота на хората, които посещават. Същото това предизвикателство се отнася към многото събрания, които провеждаме – добре е да проведем събрание, по-добре е да преподадем принцип, но е най-добре нашият живот и този на околните ни да е по-добър в резултат на това събрание.
С наближаването на курса на обучение в кворумите на свещеничеството на Мелхиседек и Обществото за взаимопомощ, искам да подновя предупреждението си за това как използваме учебниците с Ученията на президентите на Църквата. Многогодишен вдъхновен труд роди тома за 2008 г. с ученията на Джозеф Смит, основополагащият Пророк на тази диспенсация. Това е голямо събитие в църковната литература. В миналото някои учители само накратко са обръщали внимание на ученията в дадената глава от учебника, след което замествали урока със свой собствен такъв. Това може да е бил един добър урок, но като практика това е неприемливо. Евангелският учител е призован да преподава темата, дадена в предоставените вдъхновени материали. Най-доброто нещо, което един учител може да направи с Ученията на Джозеф Смит, е да избере и цитира думите на Пророка, покривайки принципите, отговарящи на нуждите на членовете на класа, след което да поведе обсъждане в класа върху това как тези принципи да бъдат прилагани съгласно обстоятелствата на живота им.
Свидетелствам за нашия Небесен Отец, Чиито деца сме ние, и Чиито план е замислен да ни направи достойни за „вечен живот… най- великият от всички Божии дарове” (У. и З. 14:7; вж. също У. и З. 76:51–59). Свидетелствам за Исус Христос, чието Единение прави това възможно. И свидетелствам, че ние сме водени от пророци, нашия президент Гордън Б. Хинкли и неговите съветници, в името на Исус Христос, амин.