Истината – основа на правилните решения
Знанието за истината не струва много, ако не го прилагаме за вземане на правилни решения.
Тъй като истината е единствената реална основа, върху която можем да вземем правилни решения, как тогава можем да установим кое е наистина вярно? Все повече хора откриват, че да вземат мъдри решения става все по-трудно заради изключително претоварения с достъпна информация свят, в който живеем. Съзнанието ни е непрекъснато бомбардирано от безкрайни съвети, мнения и поощрения. Това се получава от объркващата комбинация от медии, Интернет и други средства за комуникация. По дадена тема ние можем да получим множество убедително представени и внимателно изработени послания с решения. Но често две решения могат да бъдат диаметрално противоположни. Не е за учудване, че някои хора са объркани и не са сигурни как да вземат правилни решения.
Нещо, което допълнително усложнява нещата, e че други хора се опитват да ни убедят, че решенията ни трябва да бъдат обществено приемливи и политически правилни. Малко размисъл върху този подход ще разкрие колко грешен е той. Тъй като социалните и политическите структури по света много се различават и могат значително да се променят с течение на времето, неблагоразумието да се използва този метод за вземане на решения е явно.
Съществуват два начина за откриване на истината – и двата дават резултат, при положение, че следваме законите, върху които те се основават. Първият е научния метод. Той може да включва анализ на данни, за да се потвърди теория, или от друга страна – да установим валиден принцип чрез експериментиране. Научният метод е ценен метод за търсене на истината. Но все пак при него има две ограничения. Първо, ние никога не можем да бъдем сигурни, че сме открили абсолютна истина, въпреки че често се доближаваме все по-близо до нея. Второ, понякога можем да получим неправилен отговор, независимо от това колко добросъвестно сме приложили метода.
Най-добрият начин за намиране на истината е просто да се обърнем към източника на цялата истина и да попитаме или откликнем на вдъхновение1. За да успеем, най-важни са два елемента: първо, непоклатима вяра в Източника на цялата истина; второ, желание да се спазват Божиите заповеди, за да държим отворен канала за духовно общуване с Него. Старейшина Робърт Д. Хейлз току-що говори за личното откровение и как да го получим.
Научният подход2
Какво сме научили чрез научния подход за откриване на истината? Един пример ще покаже. Колкото и да съм се опитвал, дори в най-малка степен не мога да обхвана широтата, дълбината и зашеметяващото величие на всичко, което нашият Свят Небесен Отец е позволил да бъде открито чрез научния метод. Ако бихме могли да се придвижим в космоса, ние първо бихме видели нашата земя като астронавтите. По-нататък ясно бихме видели слънцето и обикалящите около него планети. Те биха изглеждали като малки сферични обекти на фона на огромна панорама от блещукащи звезди. Ако продължим пътуването си по-нататък, пред нас би се открила огромната гледка на спиралата на Млечния път, с над сто милиарда звезди, обикалящи в кръг, с орбита, контролирана от гравитация около концентриран централен регион. Отвъд това бихме могли да видим група галактики, наречени купът Вирго, част от който някои смятат че е нашия Млечен път, което разстояние е около 50 милиона светлинни години. Отвъд това срещаме галактики на разстояние около 10 милиарда светлинни години, заснети от телескопа ХЪБЪЛ. Замайващата големина на това разстояние се подсказва от това, че светлината се движи със скорост 1.1 милиарда километра в час. Дори от тази необикновена перспектива няма и най-малък намек да доближаваме някакъв предел на творенията на Бог Отец.
Колкото и смайваща да е тази невероятна гледка на небесата, има и още едно нещо, също толкова способно да потвърди необхватните способности на нашия Небесен Отец, което можем да разгледаме. Ако започнем да намаляваме мащабите, за да разгледаме структурата на материята, ние бихме могли да погледнем отблизо двойната спирална молекула на ДНК. Това е необикновената удвояваща се молекулярна структура, от която зависи строежа на физическото ни тяло. По-нататъшно вглеждане би ни завело до равнището на атома, състоящ се от протоните, неутроните и електроните, за които сме чували.
Ако се вгледаме по-навътре в мистериите на най-основната градивна единица на сътворението, стигаме до границата на настоящето ни разбиране. През последните 70 години за структурата на материята е било открито много. Развит бил стандартен модел на основните частици и взаимодействия. Той се основава на експерименти, които са установили съществуването на субелементарни частици, наречени кварки и лептони. Този модел обяснява структурите на ядрената цялостност и разпад, но все още не дава обяснение за силата на гравитацията. Също така, някои учени мислят, че с по-мощни апарати от тези, които дават настоящето ни знание, бихме открили още основни градивни частици. Така че все още има какво да се разбере за творенията на нашия Небесен Отец, като се използва научния метод.
Можем да видим как научният метод е довел до необикновено разгръщане на разбирането ни, като Господ вдъхновявал надарени мъже, които може да не разбират кой създал тези неща или за каква цел. Много от тях може да не разпознават това вдъхновение или да не признават заслугите на Бог при своята работа. Наскоро бях утешен, когато старейшина Хенри Б. Айринг сподели изживяване, което неговият даровит баща имал при среща с други видни учени. Той ги попитал дали изследванията им потвърждавали съществуването на по-висш организиращ интелект. Те всички потвърдили убеждението си, че такъв интелект съществува.
Колкото и да е ограничено, разбирането ни за създаденото от нашия Отец показва, че то представлява най-вече празно пространство. Дори онези неща, които изглеждат твърди, плътни и осезаеми, ако се разгледат под голямо увеличение в космоса или в материята, са най-вече празно пространство, което Бог, нашият Отец, съвършено контролира и използва за Своите възвисени цели.
Подходът на истината чрез откровение
Какво сме научили за истината чрез откровение?
Преди векове Бог Отец позволява на някои от Неговите пророци по съвършен начин да видят Неговите творения, с помощта на Светия Дух. Той също обяснява защо ги сътворил: „Защото ето, това е делото Ми и славата Ми – да се осъществят безсмъртието и вечният живот на човека”3. Енох бил един от тези пророци. Той наблюдава Богът на Небесата да плаче, гледайки как силата и влиянието на Сатана отклоняват много хора на земята да правят зло.
Енох заявява:
„Как тъй Ти можеш да плачеш, предвид на това, че си свят и че си от вечност до вечност?
И дори и да беше възможно човек да изброи … милионите земи като тази, това не би било и началото на броя на Твоите творения; и завесите Ти са разпънати неподвижни, и все пак… Ти… си справедлив, Ти си милостив и добронамерен завинаги…
… и обиталището на трона Ти не е нищо, освен мир, справедливост и истина; и милост ще върви пред лицето Ти, и не ще има край; как тъй Ти можеш да плачеш?
И Господ каза на Енох: Ето, тези твои братя, те са творение на ръцете Ми; Аз им дадох тяхното познание… и… дадох на човека неговия свободен избор;
И на братята ти… дадох заповед, че трябва да се обичат един друг и че трябва да изберат Мен, Отца им; но ето, те са без обич и мразят собствената си кръв”4.
Бог Отец ясно казва на Моисей:
„И безброй светове съм сътворил Аз, и ги сътворих също за Моя собствена цел; и чрез Сина Аз ги сътворих, който е Моят Единороден…
… има много светове… и безбройни са те за човека. Но за Мене всички неща са преброени, защото са Мои, и аз ги познавам”5.
Знанието за истината не струва много, ако не го прилагаме за вземане на правилни решения. Представете си за момент сериозно напълнял мъж, който се доближава до витрина на сладкарница. В ума му минават следните мисли: „Докторът ти каза да не ядеш повече от тези неща. Не е здравословно за теб. Те дават само моментно удовлетворение на апетита. Няма да ти е добре целия ден след това. Вече си решил да не ядеш повече от тях. Но после си казва, „Ще хапна две от тези бадемови целувки и два шоколадови донъта. Нищо няма да ми стане ако хапна още веднъж. Само още веднъж, този път е за последно”.
Вяра и характер
Процесът на откриване на истината понякога изисква огромно усилие, съчетано с дълбока вяра в Нашия Отец и Неговия изпълнен със слава Син. Бог е предвидил това, за да изградите своя характер. Достойният характер ще укрепи способността ви послушно да откликвате на напътствието на Духа, когато вземате жизнено важни решения. Праведният характер е това, в което се превръщате. Той е по-важен от това, което притежавате, онова, което сте научили или целите, които сте постигнали. Той позволява да ви се има доверие. Праведният характер осигурява основата на духовна сила. Той ви дава способността във времена на изпитание и проверка правилно да вземате трудни и изключително важни решения, дори когато те изглеждат непосилни.
Свидетелствам, че нито Сатана, нито някоя друга сила може да отслаби или разруши израстващия ви характер. Само вие можете да направите това чрез непослушание.
Разберете и прилагайте следния изключително важен принцип в живота си: Упражняването на вашата вяра изгражда характера ви. Укрепеният характер увеличава способността ви да упражнявате по-голяма вяра. Така се увеличава вашата увереност във вземането на правилни решения. И цикълът на укрепването продължава. Колкото повече подсилвате характера си, толкова по-способни сте да упражнявате силата на вярата, за да изградите още по-силен характер.
Нашият Отец и Неговият Син
Понеже има толкова много неща, за които започваме да разбираме толкова малко, като пълното разбиране напълно ни убягва, колко благодарни трябва да бъдем на Бог, нашия Небесен Отец, който има необхватни способности. Той е любящ, разбиращ, състрадателен и търпелив Отец. Той ни е създал като Свои деца. Той се отнася с нас като с обични синове или дъщери. Той ни кара да се чувстваме обичани, ценени и скъпи Нему. Той ни е дал Своя план на милост6 и ни е подготвил, когато сме покорни, да вземаме правилни решения. Чрез Своя Свят Син Той ни е предоставил средства да живеем, да израстваме, да се развиваме и твърдо да застанем на пътеката, по която вечно ще бъдем под Негово напътствие и влияние.
Обичам нашия Небесен Отец повече отколкото съм способен да опиша. В пълно смирение давам тържествено свидетелство, че Този Създател с несравними способности е нашият състрадателен Свят Отец. Неговият Възлюбен Син смирено дал живота Си в абсолютно подчинение на Своя Отец, за да скъса връзките на смъртта и да стане наш Учител, наш Изкупител и наш Спасител. Въпреки, че не разбирам докрай Техните способности, разбирам част от силата Им да изразяват дълбоко Своята обич. Смирено давам свидетелство, че Те са живи и ни обичат. В името на Исус Христос, амин.