Силата на божествеността е видна в храмовете на Бог
Силата на божествеността е видна за всички хора, които… сключат свещени завети с нашия Небесен Отец.
Мои скъпи братя и сестри, едно от нещата, за които съм най-благодарен на моя Небесен Отец, е възможността, която имах да работя 15 години като архивар в храма Мексико Сити Мексико. В това свято място, както във всички храмове, чрез силата на свещеничеството се извършват обреди за живите и мъртвите. През 1832 г. Пророкът Джозеф Смит получава откровение за свещеничеството:
„И това по-висше свещеничество отслужва Евангелието и държи ключа на тайнствата на царството, тъкмо ключа на познанието за Бога,
ето защо, в неговите обреди е видна силата на божествеността” (У. и З. 84:19–20).
Имах чудесни изживявания между стените на храма, които потвърждават това.
През 1993 г., след като бях служил като президент на мисия Мексико Тукстла Гутиерез, пътувахме семейно да видим родителите ми, живеещи в Северно Мексико. По пътя говорехме за радостта да служим на Господ и да виждаме промяната в хората, които са приели Евангелието през трите години, в които бяхме на мисия. Обсъждахме онези хора, които бяха кръстени, потвърдени и получиха свещеничеството, както и онези, за които знаехме, че са отишли в храма и са били запечатани като семейства за вечността.
Най-малкият ми син зададе въпрос, който ме накара да се замисля: „Тате, ние запечатани ли сме за твоите родители?” Казах му, че тъй като баща ми е бил по-слабо активен много години, той и майка ми не са били запечатани в храма. За да му помогна да стане активен, аз намислих план. Той включваше децата ми и аз им обясних как ще го направим: всяка неделя баща ми ставаше рано да заведе майка ми и сестра ми на църква, само за да се върне след това у дома, да изчака службата да свърши, за да се върне и да ги прибере. Тъй че възложих на децата си да идат с него и да кажат, „Дядо, ще направиш ли нещо за нас?” Знаех, че отговорът щеше да бъде, „Каквото поискате, деца мои”. После те щяха да го попитат ще дойде ли с тях на църква и ще остане ли да чуе свидетелствата им. Беше първата неделя на месеца. Знаех също, че баща ми ще използва всяко извинение да не дойде, така че планирах да вляза в стаята да помогна на децата си да го убедят.
Скоро времето за изпълнение на плана дойде. Дъщеря ми Сузана заговори баща ми и го помоли за услугата. И наистина баща ми й каза, че ще стори всичко, което може за тях. После дойде поканата да иде на църква, и точно както предричахме, той използва следното извинение: „Не мога, защото дори не съм взел душ”. Точно тогава жена ми и аз, които се бяхме скрили зад вратата, извикахме, „Ще те изчакаме!”
Когато си дадохме сметка, че той няма да вземе решение, жена ми и аз влязохме в стаята и заедно с децата ни почнахме да настояваме: „Душ! Душ!” После се случи онова, което очаквахме. Баща ми дойде с нас, остана за службите, чу свидетелствата на моите деца, сърцето му се смекчи и от онази неделя той не пропусна да идва на църква. След няколко месеца, на възраст 78 г., той и майка ми бяха запечатани и ние, неговите деца, бяхме запечатани за тях.
Знам, че благодарение на силата на божествеността, видна в храмовите обреди, сега мога да бъда свързан с родителите си за цялата вечност, дори след смъртта.
Много пъти ние не разбираме смисъла на храмовите обреди в пълнотата им, докато не познаем несгодата или не преминем през изживявания, които биха били твърде тъжни без знание за плана на спасение.
Когато съпругата ми и аз бяхме женени само от година и половина, тя бе на път да роди първото ни дете. Бяхме решили да роди бебето в поселищата Чиуауа, където се бе родила и тя. По онова време аз работех в Мексико Сити и решихме тя да замине за поселищата около месец преди очаквания ден на раждането. Аз смятах да ида при нея след това.
Денят на раждането дойде. Бях на работа, когато ми телефонира моят тъст. Новината бе добра: „Октавиано, жена ти роди и сега имаш малка дъщеричка, която е красива”. И тъй, в радостта си аз почнах да съобщавам това на своите приятели и партньори на работа, които на свой ред поискаха шоколадчета, за да отбележим раждането на малката.
На другия ден почнах да раздавам шоколадчета по четирите етажа на офис-сградата. Бях стигнал втория етаж, когато отново ми телефонира тъст ми. Този път новините бяха различни: „Октавиано, жена ти е добре, но дъщеря ти почина. Погребението ще бъде днес и ти нямаш време да дойдеш. Какво смяташ да правиш?” Помолих да говоря с Роза, съпругата ми, и после я попитах дали е добре. Тя отвърна, че е добре, според това какво изпитвам аз. После говорихме за плана на спасение, припомняйки си следния стих:
„И аз съзрях също, че всички деца, които умират преди да достигнат възрастта на отговорност, са спасени в селестиалното царство на небесата” (У. и З. 137:10).
Попитах я, „Вярваш ли в това?” И тя отвърна, „Да”. После казах, „Тогава трябва да бъдем щастливи. Обичам те. И ако можеш да живееш с това, след 2 седмици ще си взема отпуската, ще прекарам известно време при теб и после ще се върнем заедно в Мексико”.
Ние знаехме, че един ден ще бъдем отново заедно с нашата дъщеря, защото бяхме запечатани в храма със силата на свещеничеството. Привършихме телефонния разговор и аз продължих да раздавам шоколадчета в офиса.
Виждайки ме да правя това, един от колегите ми бе изненадан и ме попита как мога да го правя след такава ужасна новина. Аз отвърнах, „Ако имаш 3 часа, мога да ти обясня защо не съм прекалено тъжен, също и какво знам, че се случва след смъртта”. Той нямаше 3 часа в момента, а по-късно. Ние разговаряхме 4 часа. Той прие Евангелието и заедно с майка си и брат си бе кръстен в Църквата, след като изслуша беседите.
Знам, че благодарение на силата на божествеността, видна в храмовите обреди, сега ще мога да познавам дъщеря си. Ще я прегърна и ще бъдeм заедно за вечността, точно както сме сега с нашите трима живи сина.
Радвам се на словата от Малахия:
„Ето, Аз ще ви изпратя пророк Илия, преди да дойде великият и страшен ден Господен;
И той ще обърне сърцето на бащите към чадата, и сърцето на чадата към бащите им, да не би да дойда и поразя земята с проклятие” (Малахия 4:5–6).
Това свещеничество прави възможни вечните семейства. То позволява на мен, един син, да обърна сърцето си към моя баща, който почина миналата година, и да бъда спокоен в надеждата си, че чрез Спасителя ще го видя отново. Това свещеничество ми позволява като баща да обърна сърцето си към нашите две деца, които починаха съвсем малки и да бъда спокоен в надеждата си, че чрез Спасителя ще ги познавам и те ще познаят, че аз съм земният им баща, докато ги гледам в очите и им казвам, че ги обичам. Тъкмо това свещеничество ми позволи да видя в светостта на храма как силата на божествеността е видна за всички хора, които, след като са упражнявали вяра в Христос, покаяли са се за греховете си и ревностно търсят щастие, идват да сключат свещени завети с нашия Небесен Отец и да получат светите Му обреди, които обвързват както на земята, така и в небесата.
Обичам храмовата работа. Знам, че Бог е жив, че Исус Христос е мой Спасител и че президент Гордън Б. Хинкли е истински пророк. В името на Исус Христос, амин.