Не угасвайте Духа, който оживява вътрешния човек

Старейшина Кийт К. Хилбиг

От Седемдесетте

Когато каним Светия Дух да изпълни умовете ни със светлина и знание, Той „ни оживотворява”, ще рече, просвещава и оживява вътрешния мъж или жена.

В 1 Солунците, 5 гл., Павел увещава членовете да постъпват така, че да станат светии. Той пристъпва към изреждане на подходящите качества и поведение. В ст. 19 Павел съветва с тези три прости думи: „Духа не угасвайте”.

Интересно е, че 500 години преди написаното от Павел един пророк от Книгата на Мормон на име Яков търсел възможности да проповядва Евангелието на Исус Христос на хора, неохотни да го приемат. Той смело ги запитал следното: „Ще отхвърлите ли словата на пророците и ще… отречете ли доброто слово на Христа… и дара на Светия Дух, и ще угасите ли Светия Дух?”¹

В наши дни, толкова столетия след Яков и Павел, ние също трябва да внимаваме да не пречим, пренебрегваме или гасим Духа в нашия живот.

Изкусителните покани на света се опитват да отклонят вниманието ни от стеснената и тясна пътека. Противникът се мъчи да притъпи чувствителността ни към подтиците на Духа, независимо дали сме юноши, младежи или зрели мъже и жени. Ролята на Духа, Светия Дух, е съществена във всяко време на земния ни живот.

От самото начало Отец е обещал на всеки Свой духовен син и дъщеря, че чрез Единението и възкресението на Неговия Възлюбен Син всички ние можем да се завърнем в Божието присъствие и да наследим благословиите на вечен живот в най-висшата степен на селестиалното царство.

Всеки от нас знае, че пътуването към възвисяването ще бъде дълго, изнурително и понякога самотно, но знаем и че няма да пътуваме сами. Небесният Отец осигурява Светия Дух за спътник и водач на всички, които изпълняват предварителните изисквания от вяра, покаяние и кръщение.

Пътеката към вечния живот не минава по равно плато. По-скоро тя е стръмна, вечно напред и нагоре. Следователно са нужни постоянно растящо духовно разбиране и енергия, за да достигнем своя краен пункт. Понеже гибелното противопоставяне от страна на Сатана продължава, е съвършено необходимо продължаващо, просветляващо напътствие от Светия Дух. Ние не се осмеляваме да пречим, пренебрегваме или гасим подтиците на Светия Дух. При все това, когато става дума за прилагане в живота ни на подтиците и благословиите, произтичащи от Светия Дух, често „живеем далеч под възможностите на нашите привилегии”².

В Скъпоценен бисер Моисей пише, че Адам, бидейки кръстен и като получил Светия Дух, „стана оживотворен във вътрешния човек”³.

Когато каним Светия Дух да изпълни умовете ни със светлина и знание, Той „ни оживотворява”, ще рече, просвещава и оживява вътрешния мъж или жена⁴. В резултат забелязваме значителна разлика в душите си. Чувстваме се укрепени, пълни с мир и радост. Притежаваме духовна енергия и ентусиазъм, които усилват естествените ни способности. Можем да постигаме повече, отколкото бихме могли сами. Копнеем да станем святи личности.

Желаете ли да знаете цената, която трябва да се плати за предлаганите привилегии, след като сме получили Светия Дух? Цената не е предварително определена или фиксирана; по-скоро се определя от всеки от нас отделно.

Ако определите вашето „плащане”, което е личното ви усилие, много ниско, може да не се възползвате от всичко, което Духът има да предложи. Може дори да угасите Духа! Ако обаче определите личния си принос високо, може да пожънете изобилна реколта от Духа. Плащането, за което говоря, разбира се, не е в пари; по-скоро то е по-голяма отдаденост и участие в лични духовни старания и поведение.

Ние определяме равнището на текущия ни личен принос, като изследваме изборите и приоритетите в момента и задаваме въпроси като:

Дали прекарвам повече време в спорт, отколкото в посещение на Църква или в призования?
Дали ако имам свободен ден, избирам да посетя храма или мола?
Дали играя компютърни игри или сърфирам в Интернет, вместо да предложа значима служба на околните в къщи и общността?
Дали ревностно чета вестника, но намирам за трудно да чета Писанията всеки ден?

Има и други въпроси, които бихте могли да формулирате, които ще ви разкрият уместността на сегашните ви избори и приоритети.

Каквото и равнище на духовно развитие да има всеки от нас в момента, винаги във възможностите ни съществува по-високо ниво. Времето е най-ценния актив. Бихте ли обмислили да инвестирате повече от времето си във вечни неща, за да заслужите постоянното спътничество на Светия Дух и да се ползвате по-пълно от Неговото влияние?

Ако отговорът ви е „да”, началната оферта в това преследване на по-дълбока духовност е едно засилено желание да получите повече вдъхновение и да станете по-святи. Когато тези желания изпълнят сърцата ни, ние с готовност ще увеличим цената, която плащаме за небесната помощ.

Следващият ни принос в това усилие ще бъде да се потопим по-последователно в словата на Христос и пророците. Когато усилията ни по изучаване се разширят, и могъщото влияние на Светия Дух в живота ни ще нарастне. Нека изследваме Писанията с молив в ръка, като си записваме нови прозрения и духовни подтици. След това нека се стремим да прилагаме наученото в своя живот. Духът ще оживи нашето вътрешно „аз”, ново разбиране ще идва правило след правило.

Има още една стъпка за предприемане, за да се уверим, че не угасваме Духа, а каним присъствието Му. Нека се молим често и усърдно. Грижливото и всеобхватно обещание на Спасителя е записано в Учение и Завети:

„Приближете се до Мен и Аз ще се приближа до вас;
търсете Ме усърдно и ще Ме намерите,
искайте и ще получите,
хлопайте и ще ви се отвори.
Каквото и да поискате от Отца в Моето име, което ви е целесъобразно, ще ви се даде”⁵.

Отбележете тази последователност, братя и сестри. Ние се доближаваме до Спасителя, когато точно спазваме заповедите Му. Искрено молим Отца в името на Христа. После, чрез подтиците на Светия Дух, получаваме божествено напътствие и ясно разбиране.

Като постим, подновяваме заветите си на причастието и посещаваме храма, ние се доближаваме още до Духа. В тези условия Светият Дух може да прояви влиянието Си с голяма сила.

Храмът е чудесна среда да дирим лично откровение. Когато го посещаваме толкова често, колкото можем, и слушаме сериозно, размишлявайки над славните обещания и очаквания, отнасящи се към вечността, си тръгваме с възвисено разбиране за плана на Небесния Отец за нас. Светият Дух разширява виждането ни и позволява на тази вечна перспектива да влияе на решенията, които вземаме във всекидневния си живот.

Ако положим това усилие и не угасваме Духа, вътрешното ни „аз” е оживотворено. Като постоянстваме, вечният живот ни чака. Така ние не се осмеляваме да угасваме Духа чрез неподчинение или небрежност. Напротив, нека „по Духа живеем”,⁶ усилвайки свещената и съществена роля на Светия Дух в личния ни живот. Свидетелствам, че ако наистина търсим Духа, ще се ползваме по-пълно от тихата, но съществена работа на Светия Дух. В името на Исус Христос, амин.