След всичко, което можем да сторим
Ние като членове на Църквата на Исус Христос, сме избрали да не бъдем обикновени мъже и жени.
Чух, че досега никой не е умирал, произнасяйки реч на обща конференция. Ако това се случи днес (с мен), искрено се извинявам.
Докато отслужвах задължителната военна служба в Аржентина, прочетох една книга, чиито автор не помня. Той пишеше: „Избирам да не бъда обикновен човек; мое право е да съм някой извън обичайното и посредственото, ако съм в състояние”.
Да си човек извън обичайното и посредственото значи да успееш, да си уникален и виден.
Тази фраза остана записана в ума и сърцето ми. Чувствата ми бяха и са, че ние като членове на Църквата на Исус Христос, сме избрали да не бъдем обикновени мъже и жени. Последните думи „ако съм в състояние” ме карат да мисля, че не е достатъчно просто да минем през обредите кръщение и потвърждаване, а трябва да изпълняваме и почитаме ангажимента, който сме поели с Господ в онзи паметен ден.
Лехий учи своя син Яков, като казва: „Затова човеците са свободни според плътта; и всички неща са им дадени, които са нужни на човека. и те са свободни да изберат свобода и вечен живот чрез Великия Ходатай на всички човеци, или да изберат пленничество и смърт, според пленничеството и властта на дявола; защото той иска всички човеци да бъдат окаяни като него” (2 Нефи 2:27).
Несъмнено това, което търсим, са свобода и вечен живот. Ние треперим само при мисълта да умрем и да бъдем пленници на дявола.
Нефи ясно ни учи какво трябва да правим. Той казва, „понеже ние знаем, че чрез благодат сме спасени, след всичко, което можем да сторим” (2 Нефи 25:23).
Вярвам, че първото нещо, което трябва да помним, вършейки „всичко, което можем да сторим”, е да се покаем за греховете си. Никога не ще бъдем в състояние да достигнем божествения си потенциал, ако останем сред греховете си.
Имам мили спомени от деня на своето кръщение, когато бях на 8 години. То бе извършено в клон Линиерс, първата сграда за събрания, построена в Южна Америка. След кръщението ми, докато се връщах у дома заедно със семейството си, по-големият ми брат започна да се бори с мен, както често правехме. Аз възкликнах, „Не ме пипай! Не мога да греша!” С времето си дадох сметка, че не е възможно да остана безгрешен до края на живота си.
Трудно е да понасяме страданията, които ни биват причинявани, но истинското мъчение в живота е да страдаме от последиците на собствените си недостатъци и грехове, които сами си причиняваме.
Има само един начин да се отървем от това страдание. Той е чрез искрено покаяние. Научих, че ако мога да принеса пред Господ съкрушено сърце и разкаян дух, изпитвайки божествена скръб по Бога, смирявайки се и каейки се за своите грешки, Той чрез чудотворната Си единителна жертва може да заличи тези грехове и повече да не ги помни.
Аржентинският поет Хосе Ернандез пише в знаменитата си книга Мартин Фиеро:
Човек губи много неща,
И понякога може да ги намери отново,
Обаче съм длъжен да ви кажа,
И да го запомните добре,
Веднъж загубите ли чувството за срам,
Не може нивга да го намерите отново”.
(La Vuelta de Martín Fierro, част 2 от Martín Fierro, 1879 г., стих 32; двуезично издание, прев. C. E. Ward, 1967 г., стр. 493).
Ако не изпитваме скръбта по Бога в резултат на своите грехове или неправедни действия, ще ни е невъзможно да останем на пътя на видните хора.
Друг важен принцип, който трябва да помним, вършейки „всичко, което можем да сторим”, е да търсим и развиваме възможностите, които животът според Евангелието постоянно ни предлага и да признаваме, че Господ ни е дал всичко, което имаме. Той е отговорен за всичко добро в живота ни.
Друго нещо, което трябва да ни бъде постоянна отговорност, вършейки „всичко, което можем да сторим”, е да споделяме Евангелието на щастието с цялото човечество.
Преди известно време получих писмо от брат Рафаел Перес Чиснерос от Галиция, Испания, разказващо за неговото обръщане във вярата. Част от писмото му казва следното:
„Нямах представа за целта на живота или какво всъщност е семейството. Когато накрая позволих на мисионерите да дойдат у дома, им казах, „Предайте ми посланието си, но ви предупреждавам, че нищо няма да ме накара да променя религията си”. В онзи пръв случай децата ми и жена ми слушаха внимателно. Почувствах се изолиран от групата. Уплаших се и без да мисля, си отидох в спалнята. Затворих вратата и започнах да се моля от дълбините на душата си, както не съм се молил никога преди. „Отче, ако е вярно, че тези младежи са Твои ученици и са дошли да ни помогнат, моля Те стори ми това знайно”. Именно в този момент започнах да плача като малко дете. Сълзите ми бяха изобилни и почувствах щастие, каквото не бях изпитвал никога преди. Бях погълнат в една среда, пълна с радост и щастие, които проникваха в душата ми. Разбрах, че Бог бе отговорил на молитвата ми.
Цялото ми семейство бе кръстено и имахме благословията да бъдем запечатани в храма Швейцария, което ме направи най-щастливия човек на света”.
Мисля, че този разказ следва да ни мотивира да правим „всичко, което можем да сторим” да споделим благословиите на радостта, идеща от това да живеем според Евангелието на щастието.
Заключителната идея, която искам да споделя с вас, е че следва да правим „всичко, което можем да стoрим” до края на земното ни изпитание. Несъмнено ние имаме живи примери, като президент Гордън Б. Хинкли и много други мъже и жени, които продължават вярно да служат на възраст, която другите биха могли да сметнат за неподходяща.
Когато служех като президент на мисия Испания Билбао, бях впечатлен от качеството на членовете и мисионерите, които срещнах, които движеха напред делото с голяма вещина и любов, както и много верни членове на Църквата в други части на света. На всички тях изразявам искрените си уважения и възхищение.
Господ е казал, „Аз… се радвам да почитам онези, които Ми служат в праведност и в истина до края.
Велика ще бъде тяхната награда и вечна ще бъде славата им” (У. и З. 76:5–6).
Нека винаги имаме наум и в сърцата си словата на Нефи:
„Събуди се, душо моя! Не изпадай повече в грях…
душата ми ще се весели в Тебе, мой Боже и канара на моето спасение” (2 Нефи 4:28, 30).
Смирената ми молитва е Господ да може да ни благослови да правим „всичко, което можем да сторим” на тази избрана пътека „извън обичайното и посредственото”, която сме избрали и която свидетелствам, че е истинна, в името на Исус Христос, амин.