Бог помага на верния носител на свещеничеството
Посланието може да дойде под формата на думи в ума или на чувство – или и двете. Но то ще… ви даде увереност и напътствие за нещата, които трябва да свършите.
Тази вечер си мисля за едно момче някъде по света. Той се чуди дали ще може да направи всичко, което носител на свещеничеството ще изиска от него. Това беше и моя тревога, когато бях на 13 или 14 г.
Израснах на мисионерското поле, където имаше един много малък клон, който се събираше в дома ми. След това моето семейство се премести в място с колове и големи райони, и сгради за събрания, и кворуми от момчета, които, изглежда, всички знаеха тъй много повече от мен за задълженията на носителите на свещеничеството. В онзи район имаха сложна организация за разнасяне на причастието. Бях почти сигурен, че щях да сгреша някъде, когато ми дойдеше реда да разнасям или приготвям причастието.
С чувство на страх и отчаяние помня как излязох от сградата, за да бъда сам. Бях тревожен. Помолих се за помощ и малко увереност, че няма да се проваля в службата си към Бог и Неговото свещеничество.
Изминаха много години оттогава. Носител съм на свещеничеството на Мелхиседек повече от 50 години. Но през изминалите няколко дни се молих със същата молба за помощ и увереност, че няма да се проваля в даденото ми призование – да служа в Първото Президентство. Други братя изглеждат много по-способни да служат и много по-добре подготвени. Но докато се молех този път, мисля, че можах да почувствам отговора, който ми беше даден, като излязох от сградата на район Йейлкрест преди много време. Това е отговорът, който можете да очаквате, когато се изправите пред призование да служите в свещеничеството, което изглежда отвъд вашите възможности.
Посланието може да дойде под формата на думи в ума или на чувство – или и двете. Но то ще включва поне три неща, които да ви дадат увереност и напътствие какво трябва да свършите в това изглеждащо ви непосилно призование.
Първо, увереността може да дойде от спомен за моментите, в които Небесният Отец ви е помогнал сред опасности или трудности. Точно това ми се случи през последните няколко дни.
Когато бях млад и все още живеехме в Ню Джързи, една голяма тълпа от разгневени хора се събра пред дома ни. Майка ми излезе да говори с тях, стоейки сама сред тази тълпа хора, които ми изглеждаха доста опасни. Не можах да чуя какво каза тя, но няколко минути по-късно те си тръгнаха мирно. Все още помня чудото, което видях.
Имам по-скорошен спомен от зрелия си живот, когато бях призован от Първото Президентство да се изправя пред тълпа от гневни хора, които неочаквано и необяснимо бяха докоснати от дух на спокойствие и разбирателство.
В друг случай бях изпратен да говоря пред ръководители и свещеници на църкви в САЩ, които се бяха събрали в Минеаполис, за да разгледат проблема за съперничеството между църквите.
Когато пристигна разбрах, че ми е възложено да бъда говорител. Темата ми беше: Защо било необходимо възстановяването на истинната Църква чрез Джозеф Смит. В последния момент трябваше да заместя старейшина Нийл А. Максуел.
Когато пристигнах в града вечерта преди събранията и прегледах програмата, аз се обадих на президент Хинкли. Казах му, че събранията щяха да продължат три дни, че щеше да има много речи по едно и също време и че хората можеха да изберат на кое от всички събрания да отидат. Казах му, че се боя, че ако кажех истината, никой нямаше да дойде на втората ми сесия и щях да се прибера съвсем скоро. Попитах го какво според него трябваше да направя. Той каза, „Действай според най-добрата си преценка”.
Молих се през цялата нощ. На съмване бях сигурен, че трябва да представя възстановяването не като „Вярваме, че това се случило с Джозеф Смит, и вярваме, че то се случило поради следното”, а „Ето какво се случило с Джозеф Смит и ето защо Господ го извършил”. През нощта не ми бе дадено да знам какъв ще е резултатът, а само ясна насока – направи го така.
За мое удивление след речта ми свещениците се наредиха на опашка, за да говорят с мен. Всеки те, един след друг идващи при мен, като цяло споделиха едно и също нещо. Всеки един от тях в даден момент от живота си срещнал член на Църквата, на когото се възхищавал. Много от тях казаха, че живеят в район, в който при бедствие президентът на кол се притекъл да помогне не само членовете, но на хора от цялата общност. Те ме помолиха да предам поздравите и благодарностите им към хора, които не само не познавах, но и нямах никаква надежда някога да срещна.
Към края на тридневните събрания все по-големи групи хора се стичаха да чуят посланието на възстановяването на Евангелието на Исус Христос и на истинната Църква на Исус Христос не защото му вярваха, а защото видели добротата в живота на хората – плодовете на това възстановяване.
Докато се молех през изминалите няколко нощи, тези и някои други спомени се върнаха, придружени от следните даващи увереност мисли: „Не съм ли се грижил винаги за теб? Спомни си кога съм те водил при тихите води. Спомни си кога съм приготвял трапеза в присъствието на неприятелите ти. Помни и не бой се от зло”. (Вж. Псалм 23).
И така, към наскоро ръкоположените дякони: помнете. Той винаги се е грижил за вас от детството ви. Към наскоро отделените президенти на кворуми: помнете. Към вас, бащи с деца, които ви създават труднос- ти: помнете и не се страхувайте. Невъзможното за вас е възможно с Божията помощ в Негова служба. И дори когато сте били много малки, а и през годините оттогава, Той със силата и Духа си е вървял пред лицата ви и е бил от дясната ви страна и от лявата, когато сте действали в Негова служба (вж. У. и З. 84:88). Можете да получите увереността, че Господ ще се грижи за вас, ако с вяра се молите за това. Знам това.
Втората част от посланието, което ще получите, когато се молите за помощ при трудна задача, дойде при мен много рано сутринта в петък. Молех се, точно както ще направите и вие, за непреодолимата си липса на способности. По време на молитвата ми отговорът дойде много ясно и директно като чист упрек. „Забрави за себе си – започни да се молиш за хората, на които ще служиш”. Свидетелствам, че това върши чудеса – наистина можете да почувствате Светия Дух.
Но подгответе се да загубите чувство за време, докато се молите. Ще почувствате обич към хората, на които трябва да служите. Ще почувствате техните нужди, техните надежди, техните болки, както и тези на техните семейства. И докато се молите, кръгът ще се разшири отвъд вашите очаквания, може би до хора не от вашия кворум или семейство, но и други хора по света, които те обичат. Когато забравите за себе си и се молите за познатите на други хора, вашата служба ще има повече смисъл в сърцето ви. Това ще промени не само службата ви, но и сърцето ви. Това е, защото Отец и Неговият Възлюбен Син, на Които сте призовани да служите, познават и обичат толкова много хора, които ще бъдат докоснати от вашата служба, колкото и дребна да ви се вижда тя на вас.
Третото и последно послание, което можете да очаквате, докато се молите относно трудна задача в свещеничеството, е следното – и него го получих – започни да действаш. Свещеничеството е сила, дадена ви, за да благославяте околните. И това винаги включва действие за изпълнението на нещо, обикновено нещо трудно. Така че в допълнение на увереността за Божията помощ и заповедта да забравите за себе си можете да очаквате ясното напътствие от Светия Дух да отидете и да свършите нещо, което ще благослови нечий живот. Това може да бъде нещо явно, като да посетите човек, семейство или член на кворума, на които ви е дадена задача да служите. За един баща то може да бъде да смъмри някое от децата си.
Независимо дали мъмрите или преподавате Евангелието на Исус Христос, вие ще се справите по-добре, ако помните какъв ще е успехът. Вашата задача е да помогнете на Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос да сторят вечния живот възможен за онези, на които служите. За да направите това, Духът трябва да отнесе вашето свидетелство дълбоко в сърцата им. И това свидетелство трябва да ги води да изберат да спазват заповедите на Бог при каквито и да било бури и изкушения.
С това наум Духът ще ви води в преподаването и поправянето със свещеническата власт. Ще поддържате себе си чисти, така че да можете да преподавате с Духа. Ще се молите Духът да ви подсказва кога да поправяте и как да поправяте и как да показвате повече любов (вж. У. и З. 121:43–44). Каквото и да правите в свещеническото си служение, то може да бъде измерено от това до каква степен то е могло да помогне или е помогнало на човека да получи свидетелство в живота и сърцето си, достатъчно Единението да подейства и да продължи да го прави.
Можете да получите увереност в своята служба. Можете да забравите за себе си и да се молите за онези, на които служите, и да ги обичате. И можете да изберете какво да направите и да измерите успеха на службата си по степента, в която тя променя сърцата на хората, на които служите.
Но никога няма да бъде лесно за вас или за онези, на които служите. Винаги ще има болка в службата и в покаянието, което е необходимо, за да може силата на Единението да променя сърцата. Това е същността на онова, което сте призовани да извършвате. Помислете за Спасителя, в Чиято служба се намирате. На кой етап от земния Му живо може да видите момент, в който на Него Му било лесно? Лесни неща ли е изисквал Той тогава от Своите ученици? Че защо изобщо трябва да бъде лесно да Му се служи или да бъдем Негови ученици?
Причината за това се подсказва от израза „съкрушено сърце”, който днес беше описан по толкова добър начин. Писанията понякога говорят за това как сърцата на хората биват смекчавани, но по-често думите, описващи състоянието, което търсим за себе си и за онези, на които служим, са „съкрушено сърце”. Това може да ни помогне да приемем, че призованието ни да служим и покаянието, от които се нуждаем и които търсим, няма да бъдат лесни. И това ни помага да разберем по-добре защо свидетелството трябва да се установи в сърцата на хората. Вярата, че Исус Христос извършил Единение за техните грехове трябва да се установи в сърцата им – съкрушените им сърца.
Сега, нека тази вечер заедно да решим какво да направим. Всички ние, каквито и да са нашите призования, се изправяме пред задачи, които надхвърлят собствените ни сили. Това се случва и с мен, и с вас. То произлиза от простия факт, че успехът е постигнат, когато свидетелство се установи дълбоко в сърцата на хората. Това не става насила. Дори Бог не би го наложил на когото и да било.
Така че за да успеем, хората, на които служим, трябва да приемат свидетелството от Духа в сърцата си. Духът е готов. Но много хора не са готови да Го поканят. Задачата, която зависи от нас, е да поканим Духа в живота си, така че хората, на които служим, да искат да имат плодовете на Духа в живота си – същите плодове, които те могат да видят в нашия.
Това ме кара да направя няколко предложения какво можем да изберем да правим или да не правим. Някои неща, които можем да направим, канят Духа. Други Го карат да се оттегля. Това го знаете от личен опит.
Няма носител на свещеничеството, желаещ да има успех, който ще бъде небрежен към това къде се отправя погледа му. Изборът да се гледат изображения, които ще предизвикат похот, ще накарат Духа да се отдръпне. Бяхте предупредени от старейшина Клейтън толкова добре, колкото изобщо е възможно, относно опасностите от порнографските изображения, които интернет и медиите поставят пред нас. Но безсрамието днес е толкова широко разпространено, че всекидневния живот изисква дисциплина – един съзнателен избор да не се спираме да гледаме каквото и да било нещо, което да предизвика в нас чувства, които да отблъснат Духа.
Същата грижливост се изисква в това какво казваме. Не можем да се надяваме да говорим от името на Господ освен ако не внимаваме с речта си. Вулгарността и ругатните оскърбяват Духа. Точно както безсрамието, вулгарният и покварен език изглежда все по-разпространен. Преди можехме да чуем името на Господ да се изговаря напразно, както и вулгарни думи или груб хумор само на някои места и сред някои групи. Сега изглежда тези неща са навсякъде и за мнозина са социално приемливи, което преди не беше така.
Вие можете да решите – и трябва да решите – да промените онова, което излиза от устата ви, дори когато не можете да контролирате какво говорят околните. Но знам от собствен опит, че дори при такива ужасни обстоятелства можете да разчитате на Божията помощ. Много отдавна служех като офицер във военновъздушните сили в един офис заедно с полковник от морската пехота, армейски полковник и посивял морски капитан в продължение на две години. Те се бяха научили да говорят и във война и в мир по начин, който ме обиждаше, и знам че отблъскваше Светия Дух. По онова време служех като окръжен мисионер, опитвайки се вечер да излизам и да откривам хора, като се опитвам да ги уча под влиянието на Светия Дух. Беше много трудно. Бях само лейтенант. По ранг те бяха много по-висшестоящи. Нямаше начин да променя езика им. Но се помолих за помощ. Не знам как Бог направи това, но с времето техния език се промени. Бавно изчезнаха ругатните, след което и вулгарността. Само когато пиеха, те се завръщаха, но това се случваше вечер, така че можех да се измъкна с мисионерска работа.
Може би имате спомени като този, които да поддържат вашата вяра, когато животът ви постави в трудно положение. Бог помага на верният носител на свещеничеството, който избере да не гледа и да не изговаря зло, дори в един лош свят. Няма да е лесно. Никога не е. Но следното обещание може да се сбъдне за вас, така както знам, че може да се сбъдне за мен: „нека добродетелта непрестанно да украсява мислите ви; тогава ще нараства увереността ви, когато сте в присъствието Божие, и учението на свещеничеството ще поръси душата ви като небесна роса” (У. и З. 121:45).
Свидетелствам, че знам, че вие и аз сме носители на свещеничеството на Бог и че Той ще отговори на нашите молитви със сладка увереност и ще ни помогне да Му служим по-добре. Обещавам ви това и свидетелствам в името на Исус Христос, амин.