Президент Хенри Б. Айринг
Втори съветник в Първото Президентство

Когато президент Хенри Бениън Айринг размишлява над неочакваният обрат в неговия живот, той се усмихва, знаейки че Бог може да върши чудеса в живота на Своите чеда, въпреки техните страхове и чувство на неспособност.

Той черпи сили от това знание, като размишлява над това, което нарича „огромна отговорност”, идеща с призованието му в Първото Президентство. Президент Айринг заема освободеното място след смъртта на президент Джеймз Е. Фауст на 10 август 2007 г.

Въпреки че президент Фауст му липсва, той очаква по-усилно общение с президент Гордън Б. Хинкли и президент Томас С. Монсън.

„Опитвам се не мисля относно заемане мястото на президент Фауст, защото това е невъзможно”, казва той. „Той беше изключително подготвен и образован втори съветник в Първото Президентство. Имаше изключителни дарби”.

На пресконференция след обявяването на призованието му на 6 октомври президент Айринг припомни, че бил поканен в офиса на президент Фауст скоро след като бил призован в Кворума на дванадесетте апостоли на 1 април 1995 г. Вместо да отправи очакваното насърчение, президент Фауст посочил към небето, усмихнал се и казал, „Не говори на мен. Говори с Него.” Президент Айринг обяснява, „Вместо да се опитва да разреши всички мои проблем, той ме насочи към Бог. Той притежаваше дар да бъде много чувствителен и мил – най-скъпият приятел и най-добрия наставник, който можете да имате”.

Изразявайки благодарност към Господ за Неговото доверие и на президент Хинкли за неговата увереност, президент Айринг казва, „Това е голяма… отговорност да служа с хора, които обичам и които подкрепям като пророци, гледачи и откровители и като истински апостоли на Господ Исус Христос”.

Изказвайки благодарност за подкрепата от Господната ръка, той добавя, „Президент Хинкли винаги е казвал „Нещата ще се наредят”. Аз също имам тази вяра, дори когато се сблъсквам с такава огромна отговорност”.

Хенри Б. Айринг, роден на 31 май 1933 г. в Принстън, Ню Джърси, е втори от трима синове, родени в семейството на Хенри и Милдред Бениън Айринг. Неговият баща, световно известен химик, насърчава своите синове да преследват научна кариера. Президент Айринг защитава дипломна работа по физика, но след като служи две години в американските военновъздушни сили, се записва в Harvard Graduate School of Business, където завършва с отличие бизнес администрация.

В Харвард през лятото на 1961 г., той се запознава с Кетлийн Джонсън, която е в Бостън за летния семестър. Те излизат на срещи през това лято, водят кореспонденция, след като тя се връща у дома в Калифорния, и се женят в храма в Логан, Юта през юли 1962 г. През същата година Президент Айринг става асистент-професор в Stanford Graduate School of Business, където преподава от 1962 г. до 1971 г.

Президент Ейринг описва своята съпруга като „човек, който винаги ме е карал да желая да постигам най-доброто, на което съм способен”. Тази характерна черта се проявила посред нощ през 1971 г., когато тя буди своя съпруг и пита, „Сигурен ли си, че правиш правилното нещо в своя живот?” После тя го пита дали не иска да работи с Нийл А. Максуел, тогава специален пълномощник на Образователната система на Църквата.

Президент Айринг бил доволен от преподаването в Станфорд, бидейки близо до своето семейство и служещ като епископ в Първи район Станфорд, но започва да се моли относно въпроса на своята съпруга. Сем. Айринг не познават специалния пълномощник Максуел, но след няколко дни той се обажда и кани президент Ейринг в Солт Лейк Сити, където той е помолен да стане президент на Ricks College, сега УБЙ–Айдахо. Президент Айринг приема предложението и скоро се мести със семейството си – което днес включва 4 синове, 2 дъщери и 25 внуци – в Рексбърг, Айдахо.

Шест години по-късно той става заместник специален пълномощник за Образователната система на Църквата, а след още три години служи като специален пълномощник за ОСЦ до 1985 г., когато е призован като пръв съветник в Председателстващото Епископство. През септември 1992 г. е повторно призован като специален пълномощник за ОСЦ, като същевременно служи и като член на Първия кворум на Седемдесетте, в който е призован месец по-късно.

Президент Айринг, известен със своите сърцати проповеди и кротък дух, казва че тези 12 години служба в Кворума на дванадесетте апостоли, са го научили важен урок за оказването на помощ на децата на Небесният Отец.

„Поради моят опит с Дванадесетте аз имам повече увереност, че ако само можем да се присъединим към това, което Небесния Отец и Спасителя искат, ние можем да се справим много по- добре отколкото преди това”, казва той. „Бог ще повлияе на живота на хората чрез нас по-ефективно, отколкото някога сте очаквали и Той ще осмисли нашия живот повече, отколкото някога сме си представяли”.

Въпреки нашите страхове и неспособности, добавя той, Небесния Отец ще ни напътства. „Ако вървите напред с вяра и сте смирени, вие ще чуете Неговия глас”, казва той.