Вдигане на летвата
Уверете, че с леснота покривате минималните стандарти за служба като мисионер и че постоянно вдигате летвата.
Миналият месец имах привилегията да посетя семинар с президенти на мисии от област Северна Америка-Запад. Сред президентите на мисии присъстваше сина ми Лий. Той бе призован да служи преди аз да завърша моето едногодишно назначение в президентството на област Централна Европа. Бяха минали три дълги години, откакто бях прекарвал известно време с него, като изключим няколкото кратки посещения на път през неговата област по други задачи.
След опознавателната вечеря с всички президенти на мисии и техните съпруги, Лий и аз, с нашите съпруги, отидохме до моята хотелска стая. Разбира се, разговорът ни бе съсредоточен върху мисионерската работа. Лий обясни какво се е случило на неговите мисионери, откакто президент Хинкли ни помоли да вдигнем летвата за подготовката за мисионерска служба. Той съобщи за значително подобрение в подготовката на мисионерите, които пристигали в мисионерското поле. Разговорът ни накара да си припомним едно преживяване, което Лий и аз имахме, докато той беше в гимназията.
Лий беше член на лекоатлетическият отбор в неговата гимназия – той беше спринтьор и скачач на висок скок. На летните олимпийски игри в Мексико Сити–1968 г. светът бе очарован от малко познат скачач на име Дик Фосбъри. Той експериментираше с нова техника за висок скок, която включваше спринтиране по диагонала към летвата, след това завой и скок с гръб над летвата. После тя стана известна като скок на Фосбъри.
Като много други, Лий беше заинтригуван от тази нова техника, но до началото на новата учебна година той нямаше къде да се упражнява. Една вечер се прибрах вкъщи и го открих да упражнява скока на Фосбъри в мазето ни. Той бе направил импровизирани стойки от натрупани един върху друг столове и скачаше над една метла, поставена върху тях, като използваше канапето да се приземи на меко. Беше ми пределно ясно, че канапето няма да издържи подобна манипулация, така че му казах да спре със скачането на закрито. Вместо това го поканих да дойде с мен до магазина за спортни стоки, откъдето закупихме дунапрен, който да използва за приземяване, и стойки за висок скок, та да може да изнесе дейността си отвън.
След като експериментира със скока на Фосбъри, Лий реши да се върне към техниката с коремно претъркулване, който използваше преди това. Все пак, от края на лятото до началото на есента той много часове тренираше висок скок в задния ни двор.
Една вечер аз върнах от работа и открих, че Лий упражнява своите скокове. Попитах, „Колко високо е летвата?”
Той каза, „Метър и седемдесет и четири сантиметра”.
„Защо толкова?”
Той отговори, „Трябва да покрия тази височина, за да се класирам за щатското лекоатлетическо съзстезание”.
„Как се справяши?”, попитах аз.
„Успявам да я прескоча всеки път. Нямам неуспешен опит”.
Моят отговор бе: „Нека вдигнем летвата и да видим колко добре ще се справиш”.
Той отвърна, „Тогава може и да пропусна”.
Аз попитах, „Ако не вдигнеш летвата, как въобще ще разбереш своя потенциал?”
Така ние започнахме да вдигаме летвата на 1.79 м, после до 1.80 м и т.н., докато той се опитваше да подобри скоковете. Лий стана по-добър скачач, защото не се задоволи само с постигането на минималната височина. Той научи, че дори ако това означава неуспешен скок, трябваше да продължава да вдига летвата, за да стане възможно най-добрия скачач.
Споменът за това преживяване с моя син извика в съзнанието ми посланието, което старейшина М. Ръсел Балард даде на сесия на свещеничеството на общата конференция през октомври 2002 г., в която отправи предизвикателство към младите мъже в Църквата да станат най-великото поколение мисионери. Той обяви, че летвата за минималния стандарт за мисионерска служба е вдигната. Инструктира младите мъже от Аароновото свещеничество да се подготвят по-енергично да достигнат този нов и по-висок минимален стандарт. Даде също инструкции на бащите, епископите и коловите президенти как да помогнат на младите мъже да се подготвят да служат пълновременна мисия. (Вж. „Най- великото поколение мисионери”, Лиахона, ноем. 2002 г., стр. 46–49).
В заключителните си бележки на същата сесия на свещеничеството президент Хинкли коментира речта на старейшина Балард. Той каза: „Старейшина Балард ви говори относно мисионерите. Искам да подкрепя казаното от него. Надявам се нашите млади мъже и млади жени да приемат предизвикателствата, които той постави пред тях. Трябва да вдигнем летвата на достойноста и изискванията към онези, които отиват по света като посланици на Господ Исус Христос” („Към мъжете със свещеничеството”, Лиахона, ноем. 2002 г., стр. 57).
Скоро след това в писмо от 11 декември 2002 г. Първото Президенство инструктира църковните ръководители относно принципите на достойнство за изпълнение на пълновременна мисионерска служба. Инструкциите гласят: „Пълновременното служене като мисионер е привилегия за онези, които са призовани чрез вдъхновение от Президента на Църквата. Епископите и президентите на колове носят сериозната отговорност да откриват достойни, способни членове, които са духовно, физически и емоционално подготвени за тази свещена служба и които могат да бъдат препоръчани без резерви. Онези членове, които не могат да отговорят на физическите, умствените и емоционалните изисквания на пълновременната мисионерска работа, се освобождават по един уважителен начин от това задължение и не трябва да се препоръчват. Те могат да бъдат призовани да служат на други компенсиращи длъжности”.
Летвата беше вдигната от ръководителите на Църквата и сега минималният стандарт за участие в мисионерската работа е абсолютно морално достойнство, физическо здраве и сила, интелектуално, социално и емоциално развитие. При всяко съзстезание по висок скок има минимална височина, с която то започва. Скачачът не може да помоли да започне с по-ниска височина. По същият начин вие не следва да очаквате да бъдат снижени стандартите, за да ви позволим да служите на мисия. Ако искате да бъдете мисионер, трябва да сте в състояние да покриете минималните стандарти.
Но след като веднъж сте достигнали минималните стандарти, не трябва ли да се опитате да продължавате с вдигането на летвата? Задавам ви същият въпрос, който зададох на моя син преди много години: „Ако не вдигнеш летвата, как въобще ще разбереш своя потенциал?” Моето предизвикателство към вас е да приемете, че съществува минимален стандарт, и вие трябва да го достигнете, за да служите като пълновременни мисионери, но не спирайте дотук. Най-великото поколение от мисионери няма да достигне своя пълен потенциал, освен ако не продължавате да повдигате летвата.
Позволете да отправя няколко предложения за това как всеки от вас може да повдигне летвата дори по-високо, докато се подготвяте за мисионери.
Минималният физически стандарт за пълновременна мисионерска служба се отнася до потенциалното физическо здраве и сила на мисионера. Например, един от въпросите във формулярите за препоръка на мисионера е дали „можете да работите от 12 до 15 часа на ден, да вървите от 10 до 13 километра на ден, и да се качвате и слизате по стълби всеки ден”. Мисионерската работа е трудна и за да служат, пълновременните мисионери трябва да бъдат в добро физическо състояние. Вдигането на летвата до по-висок физически стандарт може да включва допълнителна физическа подготовка.
Това може да включва подобряване на вашия външен вид. От мисионера се очаква да бъде облечен по определен начин, да бъде в прегледен вид, който включва подходяща прическа, добре обръснат, да носи чиста бяла риза, вратовръзка и добре изгладен костюм – и така чак до добре лъснатите обувки. Започнете да се подготвяте за пълновременна мисия сега, като придобиете външния вид на пълновременен мисионер.
Вдигнете по-високо летвата в интелектуалната си подготовка. Отнасяйте се сериозно към образованието си. Важно е да можете да четете, говорите и пишете грамотно. Разширете знанието си за света около вас, като четете стойностни книги. Научете се как да учите. После приложете подобрените си навици за учене за изучаване Евангелието на Исус Христос. Системно и редовно четете Книгата на Мормон.
Не пренебрегвайте възможността да посещавате класовете на Семинара и Института. Участвайте и получете всичко, което можете от Светите писания, преподавани в тази страхотна обстановка за религиозно образование. Те ще ви подготвят да представите посланието на възстановеното Евангелие на тези, с които ви се предостави възможност да се срещнете. Изучавайте Проповядвайте Моето Евангелие, като наблегнете на основните учения в гл. 3. Все път, когато ви помолят да говорите в Църквата или да преподавате урок в семейната домашна вечер, се концентрирайте върху тези основни учения.
В Учение и Завети 11:21 Господ ни казва, „Не търси да провъзгласяваш словото Ми, а потърси първо да се сдобиеш със словото Ми и тогава езикът ти ще се развърже; тогава, ако пожелаеш, ще имаш Моя Дух и Моето слово, да, силата Божия за убеждаването на човеците”. Предмисионерските години са идеално време да вдигнете летвата по-високо, докато готвите умовете си, като се сдобивате със светлината и истината на Евангелието на Исус Христос.
Трябва да сте наясно, че мисионерската служба е емоционално натоварваща. Вие ще останете сами без подкрепата на вашите близки, след като напуснете дома си и отидете по света. Много от начините, с които сега се справяте с емоционалния стрес, като прекарване на свободно време с приятели, разходки сам, видео игри или слушане на музика, не са позволени от правилата за поведение на мисионера. Ще има дни на откази и разочарование. Узнайте сега своите емоционални предели и научете как да контролирате емоциите си при различни обстоятелства, с които ще се сблъскате като пълновременни мисионери. Като правите това, вие вдигате летвата по-високо и всъщност се укрепвате срещу емоционални предизвикателства по време на вашата мисионерска служба.
Макар президент Хинкли не спомена това, бъдещите мисионери също трябва да бъдат подготвени със социални умения, необходими по време на мисия. Все повече и повече млади хора се изолират от другите, като играят видео игри, носят слушалки и общуват чрез мобилни телефони, електронна поща, текстови съобщения и т.н., а не лично. Много от мисионерската работа включва общуване лице в лице с хора и ако не вдигнете летвата по-високо в развиването на вашите социални умения, ще се окажете неподготвени. Позволете ми едно просто предложение: намерете си работа, която включва общуване с хора. За допълнителна мотивация си поставете за цел да спечелите достатъчно пари от вашата почасова или пълновременна работа, за да си платите поне една значителна част от вашата мисия. Обещавам големи благословии – социални, физически, умствени, емоционални и духовни благословии, на всеки млад мъж, който плати значителна част от своята мисия.
Личното достойнство е минималният духовен стандарт за служене на мисия. Това значи, че сте достойни във всяко отношение да сключите и спазвате свещените храмови завети. Не се лишавайте сами от благословиите, дадени на онези, които служат в това много специално призование, като извършите прегрешения, които да ви направят недостойни да служите.
Моля разберете, че макар вашето преподаване като мисионер може да е убедително, единствено Духът обръща във вярата. Проповядвайте Моето Евангелие дава добро описание на смисъла на мисионерската работа. То казва, „Като упълномощен представител на Исус Христос вие можете да преподавате на хората със сила и власт, че „изкуплението идва в и чрез Светия Месия” и никой „(не) може да живее в присъствието Божие, освен ако не бъде чрез заслугите, и милостта, и благодатта на Светия Месия (2 Нефи 2:6, 8)” (2004 г., стр. 2).
Напомняме ви, че където много е дадено, много ще се изисква. Ние отново отправяме призив към всички духовно, физическо и емоционално достойни млади мъже да се подготвят да станат мисионери в Църквата на Исус Христос. Уверете, че с леснота покривате минималните стандарти за служба като мисионер и че постоянно вдигате летвата. Подгответе се да бъдете по-ефективни в това велико призование.
Нека Бог ви благослови това да стане ваше желание, докато напускате тази свещеническа сесия на общата конференция и започнете отсега да се подготвяте за славната служба, която е пред вас като мисионер на Господ Исус Христос. В името на Исус Христос, амин.