Живейте чрез вяра, а не чрез страх

Старейшина Куентин Л. Кук

от Кворума на дванадесетте апостоли

Когато изберем да следваме Христос с вяра, а не да следваме друг път поради страх, ние сме благословени с последствие, което съответства на избора ни.

Скъпи братя и сестри, присъединявам се към вас, като изразявам обичта и подкрепата си към президент Айринг и неговото семейство. Президент Хинкли ме призова да служа в Кворума на дванадесетте апостоли късно в четвъртък следобед. Не е възможно да изразя с думи палитрата от чувства, преживени оттогава. Имаше безсънни нощи и много молитва. Духът ми обаче е укрепен от знанието, че президент Хинкли е пророкът и че членовете на Църквата ще се молят за мен и моето семейство.

Да кажа, че се чувствам наистина неспособен би било доста слабо твърдение. Когато бях призован като висш ръководител през април 1996 г., също се чувствах неспособен за призованието. Тогава старейшина Нийл А. Максуел ме увери, че най-важната способност за всички нас, които служим в царството, е без затруднения да даваме свидетелство за божествеността на Спасителя. Тогава ме обзе мир, който остана с мен, защото обичам Спасителя и съм имал духовни изживявания, които ми позволяват да свидетелствам за Него. Радвам се, че имам възможност да давам свидетелство за Исус Христос по целия свят (вж. У. и З. 107:23), въпреки своите недостатъци.

В Учение и Завети 68, стихове 5 и 6, четем:

„Ето, това е обещанието Господне за вас, о, вие, служители Мои.

Затова дерзайте и не се бойте, защото Аз, Господ, съм с вас и ще застана до вас, и вие ще дадете свидетелство за Мен, тъкмо Исус Христос, че Аз съм Синът на живия Бог, че Аз бях, че Аз Съм и че Аз трябва да дойда”.

Търся спътничеството на Светия Дух, докато ви говоря тази неделна сутрин.

Основното чувство, което ме обзема при приемането на това призование, е че трябва да живеем чрез вяра, а не чрез страх. Във 2 Тимотея апостол Павел говори за вярата на бабата на Тимотей Лоида и неговата майка, Евникия. Павел пише: „Защото Бог ни е дал дух не на страх, а на сила, любов и себевладение” (2 Тимотея 1:7).

В моя случай с уважение изразявам благодарността си към моите предци, сега от другата страна на завесата, които дали всичко, поискано от тях, за да изградят царството Божие на земята.

Благодарен съм, че през целия си живот съм бил заобиколен от онези, които обичат Спасителя. Сърцето ми е пълно с благодарност към моето семейство. Съпругата ми, Мери, е радостта на моя живот. Нейните духовна сила, праведен пример, чувство за хумор и любяща подкрепа са ме благославяли през целия ми живот. Нашите три деца и техните брачни партньори са източници на голямо лично удовлетворение и, заедно с деветте ни внука, са голяма благословия за нас. Тяхната вяра и молитви, както и добротата на живота им са голяма утеха за Мери и мен.

Когато си спомням своето детство в Логан, Юта (в долината Каш, за която старейшина Пери непрекъснато говори), осъзнавам какъв съм късметлия да бъда отгледан в добър дом – да имам праведна майка, изпълнена с вяра, обичащ баща, по-голям брат, който винаги е бил специален за мен пример, както и приятел и съветник и по-малка сестра, която е любяща и подкрепяща. Какво щастие е да съм имал способни и отдадени църковни ръководители, учители, треньори и приятели, които са ми давали прекрасен пример.

Като млад мъж имах възможността да служа в Британската мисия, което беше едно плодотворно и определящо събитие в живота ми. Влиянието на един верен президент на мисия е едно от големите чудеса на възстановеното Евангелие. Преди няколко седмици получих картичка за рождения си ден в централата на Църквата от жена, на която преподавах в Глостър, Англия, преди много години. Бях изгубил връзка с нея. Тя ме информира, че тя и нейният съпруг са много активни членове и имат 6 деца и 20 внука, всички родени в завета. Това може би е най-хубавата картичка за рожден ден, която съм получавал.

Мери и аз напуснахме Юта, така че да мога да уча в юридически университет в Пало Алто, Калифорния. Бяхме планирали да се върнем в Юта след дипломирането ми, но Духът ни упъти да останем в Калифорния. Живяхме в Калифорния 33 години и отгледахме семейство там. И двамата имахме много възможности да служим. Обичахме пъстротата от членове и тяхната отдаденост към Евангелието на Исус Христос. Ще бъда вечно благодарен за прекрасните светии от последните дни в Калифорния, които имаха толкова положително влияние в живота ми.

Последните 11 и половина години служба като седемдесетник бяха наистина възнаграждаващи. Сега, напускайки този кворум, искам моите братя да бъдат сигурни в моята обич и благодарност за тяхната отдаденост и вярност на царството Божие на земята – за тяхната преданост и добри дела. Искам да осъзнаят радостта, която изпитвах да служа с тях.

Обичам братята, които подкрепяме като пророци, гледачи и откровители с цялото си сърце. Опитал съм се да служа достойно и да правя отговорностите им по-леки по всички възможни начини. Благодарен съм за Първото Президентство и Кворума на Дванадесетте за живота на добрина и пример, който те водят, за тяхното търпение, техните учения, тяхната доброта и отдаденост към Небесния Отец и Неговия Син Исус Христос и Неговото възстановено Евангелие. Благодарен съм, че Бог призовал Джозеф Смит да бъде пророка, чрез когото пълнотата на Евангелието да бъде възстановена на земята.

Опитът ми като висш ръководител винаги е изпълвал сърцето ми с благодарност за вярата и добрината на светиите по целия свят. Ние служихме две години във Филипините. През април 1961 г. президент Хинкли, тогава помощник към Дванадесетте, изпрати първите мисионери в Манила. Тогава там живееше само един носител на свещеничеството-филипинец. Днес там има повече от 600 000 членове. Животът им не е лесен и на тях им липсват много материални неща, но те обичат Спасителя. Евангелието има огромно влияние в подобряването на техния живот. Голяма благословия е да се служи сред тях.

Също така служихме три години на Тихоокеанските острови. Важно е се отбележи, че повече от 25 процента от всички полинезийци по света са членове на Църквата. Тяхната вяра и духовност са легендарни. Сестра Кук и аз веднъж бяхме във Вавау на островите Тонга. Тъкмо бях говорил за това да се следва пророка в общата сесия на колова конференция. На обяда след конференцията седнах до уважаван възрастен патриарх. Той отбеляза своята голяма благодарност за това да чуе ученията на пророка. Също така сподели и следния разказ с мен. На Вавау, един сравнително малък остров, обикновено пада достатъчно дъжд, но има и периоди на суша. На острова има проточени заливи, почти проливи, които се извиват под неговите стръмни хълмове. Когато сушата остави острова без вода, имало само един начин да се сдобият с питейна вода и да оживеят. През вековете те открили, че имало сладка вода, която се спускала от планините по кухини в скалите и излизала на определени места в морето.

Тогава мъжете на Тонга тръгвали със малките си лодки, придружени от някой мъдър старейшина седнал в единия й край, който да търси точното място. Силните млади мъже в лодката били готови да се гмурнат дълбоко в морето със съд в ръка. Когато те достигнали подходящото място, мъдрецът повдигал ръце към небесата. Това бил сигналът. Силните млади мъже се гмуркали възможно най-дълбоко, за да напълнят съдовете със сладка изворна вода. Възрастният патриарх сравни животоспасяващата традиция с живите води на Евангелието на Исус Христос и мъдрецът с Божия пророк тук на земята. Той отбеляза, че водата била чиста, сладка, и при сушата, в която се намирали – спасяваща живота. Но не било лесно тя да бъде открита. Била невидима за необученото око. Този патриарх искаше да знае всичко, на което пророкът учеше.

Живеем в опасно време. Светът отчаяно се нуждае от сладка изворна вода, която е Евангелието на Исус Христос. Трябва внимателно да слушаме пророка, когато сме изправени пред избори. Личните ми неофициални записки показват, че президент Хинкли непрекъснато набляга на вярата в Господ Исус Христос. След това изтъква укрепването на семейството и провеждането на семейни религиозни дейности в дома. Отново и отново той ни е казвал, че ако живеем според даден принцип, ще придобием свидетелство за истинността на този принцип, което на свой ред ще усили вярата ни.

Знам, че много от вас се тревожат за това как ще отгледат децата си в тези трудни времена и как ще укрепят вярата им. Когато съпругата ми и аз започнахме семейния си живот в района на Сан Франциско, ние се тревожехме по същия начин. В критичен момент нашите членове на кол бяха посъветвани от старейшина Харолд Б. Лий, тогава от Дванадесетте, че ще отгледаме семейства в праведност, ако:

Следваме пророка.
Култивираме истинския дух на Евангелието в сърцата и домовете си.
Бъдем светлина за онези, сред които живеем.
Се съсредоточим върху обредите и принципите, които се преподават в храма. (Вж. У. и З. 115:5; Harold B. Lee, „Your Light to Be a Standard unto the Nations”, Ensign, авг. 1973 г., стр. 3–4.)

Следвайки този съвет, нашата вяра се увеличи и страховете ни се уталожиха. Вярвам, че можем да отгледаме праведни деца навсякъде по света, ако им се преподават религиозни принципи у дома.

Една сфера, в която членовете могат да живеят чрез вяра, а не чрез страх, е при полагане на мисионерските ни усилия. Преди призоваването ми в президентството на Седемдесетте на 1 август тази година, аз служих в Мисионерския отдел шест години, последните три от които като изпълнителен директор под ръководството на старейшина М. Ръсел Балард, който служеше като председател на Мисионерския изпълнителен съвет.

Някои президенти на мисия ни осведомиха, че много прекрасни членове са „под прикритие” за своите съседи и колеги. Те не казват на хората кои са и в какво вярват. Имаме нужда от много повече участие на членовете в споделяне на посланието на възстановяването. Римляните, 10 глава, стих 14 ни кара да видим това в перспектива:

„Как, прочее, ще призовават Този (имайки пред вид Спасителя), в Когото не са повярвали? И как ще повярват в Този, за Когото не са чули? А как ще чуят без проповедник?”

Стих 15 съдържа прекрасното послание, за което говори Исаия:

„Колко са прекрасни нозете на тия,… които благовествуват доброто!” (вж. и Исаия 52:7).

Ясно е, че членовете ще трябва да размърдат крака и да издигнат гласове, ако искат да получат тази благословия.

Проповядвайте Моето Евангелие: Ръководството за мисионерска служба беше представено за първи път през октомври 2004 г. Президент Хинкли сложи началото на това усилие, когато призова мисионерите да усвояват учението и да преподават принципите чрез Духа. Всеки член на Първото Президентство и Кворума на дванадесетте апостоли участваше в значителна степен. Старейшина Балард и аз почувствахме как небесните отвори бяха разтворени и как Господното вдъхновение се изсипа, за да се създаде този източник. Над 15 милиона екземпляра на Проповядвайте Моето Евангелие бяха дадени на членовете на Църквата. Това дава прекрасна основа и мисионерите са въздействащи и духовни учители. Ако обаче трябва да изпълним поисканото от президент Хинкли, членовете, живеещи чрез вяра, а не чрез страх, трябва да споделят Евангелието със своите приятели и познати.

Следва да имаме вяра и да не се страхуваме и в личните ни призования.

Дъщеря ни Катрин служи като президентка на Неделното училище за деца в района си в Солт Лейк Сити. Съпругата ми и аз посетихме нейния район миналата неделя, за да видим представянето на Неделното училище за деца по време на събранието за причастие озаглавено „Ще Го следвам с вяра”. Бях развълнуван да чуя как децата рецитират стихове и разказват разкази, заедно с изпълнението на песни, съсредоточени върху вярата в Христос.

След събранието я попитах за нейното призование. Тя каза, че първоначално призованието я натоварвало. Изразходвали много време за разрешаване на проблеми. След това президентството решило да наблегне на любовта, вярата и молитвата. Ненадейно в ума й дошли духовни впечатления за отделно дете или семейство. Търкането било заменено от любов. Тя ми разказа, че когато действали според подтиците на Духа, в Неделното училище за деца царели благоговение и мир, като участниците наистина започнали да научават Евангелието.

Именно вярата в Исус Христос ни подкрепя на кръстопътищата на този живот. Тя е първият принцип на Евангелието. Без нея само ще боксуваме насред кръстовището, изразходвайки ценно време, но стигайки доникъде. Христос ни отправя покана да Го следваме, да Му дадем своето бреме, и да поемем Неговото иго, „защото (Неговото) иго е благо, и (Неговото) бреме е леко” (вж. Матея 11:30).

Няма друго име под небето, чрез което човек да бъде спасен (вж. Деянията 4:12). Трябва да вземем върху си Неговото име и да получим Неговия образ на лицата си, така че когато Той дойде, ние да бъде по-подобни на Него (вж. 1 Иоаново 3:2; Алма 5:14). Когато изберем да следваме Христос с вяра, а не да следваме друг път поради страх, ние сме благословени с последствие, което съответства на избора ни (вж. У. и З. 6:34–36).

Нека всички разпознаем и благодарим за несравнимия дар на живота, на който всеки от нас се радва, и за диханието, което Той ни дава всеки ден. Нека изберем с увереност да преминем през кръстопътищата на живота и да упражняваме вяра в Исус Христос. Молитвата ми е да живеем чрез вяра, а не чрез страх. Давам свидетелство за Бог, Който е нашия Небесен Отец, и Неговия Син Исус Христос, Който е извършил Единение за греховете ни, в името на Исус Христос, амин.